Решение № 9098 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2018 г.

Решение № 9098 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Деризимов - полицейски орган в сектор КП при Първо РУ - Перник против решение № 402, постановено на 11.01.2018 г. по адм. дело № 591/2017 г. по описа на Административен съд - Перник. Иска отмяна с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Ответникът Р. Любомиров чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 402, постановено на 11.01.2018 г. по адм. дело № 591/2017 г. Административен съд - Перник е отменил Заповед за задържане на лице, с рег. № 1920 з-508 от 25.10.2017 г., издадена от Б. Деризимов, полицейски орган в сектор Криминална полиция при Първо РУ към ОД па МВР - Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ- Перник. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена при условията на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПK. Решението е обосновано и материално законосъобразно. В оспорената пред първата инстанция заповед административния орган е визирал като правни и фактически основания за издаването й само "чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с наличие на достатъчно данни за извършено престъпление". За доказване на фактическите и правни основание е представената докладна записка за проведена беседа с жалбоподателя, която последния отрича да е провеждана. Същата обаче не санира по никакъв начин допуснатите нарушения на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като в нея няма данни за извършено от жалбоподателя престъпление по смисъла на НК. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Само посочен номер на досъдебно производство в докладната записка, не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона. Вярна е констатацията в първоинстанционното решение, че от нито един от документите, съдържащи се в административната преписка не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят има някакво отношение към осъществяването на посочения фактически състав на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че е недопустимо предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за конкретния случай да са безспорно установени от административния орган, което в случая не е сторено. Като е уважил жалбата съдът е постановил обоснован и материално законосъобразен съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение