Решение № 824 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2008 г.

Решение № 824 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Образувано е по жалба на Стоица Илиева Филчева от гр. Сандански, ж. к. "Спартак" Бл. 3, ап. 1, подадена срещу решение № 17/05.03.2008 г., постановено по адм. д. № 596/2005 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-18-42/12.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. С мотивирани твърдения, от които се извеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Ответната Агенция по кадастъра не се представлява, не е изразила становище по жалбата. Не се явяват заинтересуваните страни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Касационната жалба е подадена от заинтересувана страна, тъй като обжалваното решение е неблагоприятно за жалбоподателката, постъпила е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, при което е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК провери съдебния акт за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, по същество на жалбата установи следното: Предмет на производството пред първата инстанция е била Заповед № РД-18-42/12.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на промишлена зона-гр. Сандански, в частта й относно заснемане кадастралните граници на два имота, собственост на наследниците на Илия Стоилов Филчев: нива от 3.200 дка в землището на гр. Сандански, м. "Сухо поле" и ливада от 0.900 дка в землището на гр. Сандански, м. "Хано", собствеността върху които е възстановена съобразно плана за земеразделяне с решение № 2/23.02.1996 г. по гр. д. № 248/1995 г. на Районен съд-гр. Сандански по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Жалбоподателката е поддържала, че имотът в м. "Сухо поле" е нанесен в действащият кадастрален план в границите на имот пл. сн. 82 кв. 201, който е записан на името на Завод "Санел" и признатата за възстановена площ от 3.200 дка не е заснета с нови кадастрални граници в кадастралната карта, одобрена с обжалваната заповед; не е нанесен в кадастралната карта и имота в м. "Хано" с пл. сн. № 513 кв. 202 от действащият кадастрален план за промишлена зона-Сандански. Установено е по делото, че имота в м. "Сухо поле" от 3.200 дка, по неодобрения помощен план е заснет с площ от 3.095 дка с № 600.253, а по одобрената с обжалваната заповед кадастрална карта е заснет в границите на имот № 201.082, записан в кадастралния регистър в собственост на "Санел" АД. Предвид обстоятелството, че имотът е възстановен в стари реални граници с решение № 01А (О)20.12.1998 г. на ПК гр. Сандански и не е издадено удостоверение по чл. 13, ал. 3, 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ поради незавършила процедура по изработване на помощен план за Промишлена зона, съдът е приел, че реституционното производство не е завършило и жалбоподателката не се легитимира като собственик на имот в границите на одобрения кадастър, поради което е отхвърлил жалбата й. За имота в м. "Хано" вещото лице е дало заключение, че е заснет в неодобрения помощен план под № 600.487, с площ от 3.456 дка, по одобрената кадастрална карта участва с 2.542 дка в имот 202.17, свободната му част е заснета под № 0.513. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна за този имот, като е приел, че искането да бъде осигурен път за този имот е предмет на друго устройствено производство. Изложени са мотиви за изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание неодобрения помощен план за Промишлена зона гр. Сандански и за преки заснемания на място, при спазени изисквания по чл. 41, ал. 1 и 2, чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗКИР, при което и предвид спора за материално право относно имота в м. "Сухо поле" процесните имоти са заснети правилно. Решението е валидно, допустимо и правилно, не се установяват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти и от данните за право на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти съставляват основното съдържание на кадастралната карта и кадастралните регистри. По смисъла на чл. 49 ЗКИР заповедта за одобряване кадастралната карта и кадастралните регистри може да се обжалва от заинтересуваните лица - съгласно легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, заинтересувани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижим имот. Следователно, само собственик или носител на други вещни права върху имот, обект на кадастъра по разпоредбата на чл. 23 ЗКИР може да иска нанасяне на имота в кадастралната карта и записването му като собственик в кадастралния регистър, респективно - да оспорва по съдебен ред, на основание чл. 49 ЗКИР заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с която са одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър относно съответния имот. Установяването на притежаваните права върху имота-обект на кадастъра се извършва с нотариални актове, договори, които имат значение на нотариални актове, заповеди за отстъпено право на строеж и/или ползване и др. писмени доказателства, на които по специален закон е призната удостоверителна сила относно притежаваното право. В конкретния смисъл обект на кадастъра са недвижими имоти, правото на собственост върху които е признато за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което жалбоподателката е следвало да установи правото си на собственост с предвидените в този закон писмени доказателства. От представеното по делото решение № 01А - О от 20.02.1998 г. на Поземлена комисия гр. Сандански, издадено на основание съдебно решение, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по гр. д. № 248/1995 г. на районен съд гр. Сандански се установява, че правото на собственост върху двата имота е възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. По смисъла на изречение последно от тази правна норма, само когато е придружено със скица, това решение има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Не е било спорно по делото, че към представеното решение на ПК не е представена скица от помощен план за Промишлена зона гр. Сандански, при което правилно съдът е приел, че жалбоподателката не е удостоверила правото си на собственост според изискванията на чл. 18ж ППЗСПЗЗ. Неотносими към този релевантен факт са причините, поради което не е издадена от общината скица и удостоверение по чл. 13, ал. 3, 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, същественото в случая е, че границите на тези имоти не са установени по предвидения в специалния закон ред, поради което и не могат да бъдат пренесени върху одобрената кадастрална карта. По същата причина е ирелевантно обозначаването им на място в процедурата по изготвяне на кадастралната карта-това обозначаване отразява виждането на лицата, в чиято полза е възстановено правото на собственост, но поради неприключилото реституционно производство тези граници не са безспорни. Заснемането на имота в м. "Сухо поле" като включен в поземлен имот, собственост на "Санел" АД не противоречи на доказателствата по делото, извършено е в съответствие с установеното право на собственост и при спазени процедурни изисквания на Наредбата по чл. 31 ЗКИР, поради което жалбата правилно е отхвърлена като неоснователна. Видно от приложената на л. 26 скица от кадастъра, одобрен със Заповед № 1/30.12.1999 г., относно имот № 0.513) м. "Хано" - същият е заснет като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и съдът правилно е заключил, че и по отношение на този имот реституционното производство не е приключило и е отхвърлил жалбата. Заснемането в одобрената кадастрална карта на процесните имоти в границите на други имоти, собственост на трети лица, не лишава жалбоподателката от възможността да иска отстраняване на грешка в кадастъра по реда на чл. 53 ЗКИР след завършване на реституционното производство по ЗСПЗЗ, когато тя и останалите сънаследници се снабдят с изискваните по смисъла на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ доказателства, които заместват нотариалния акт. Следва да се отбележи, че в производството по ЗКИР единият от наследниците, който е заявител по заявлението за реституиране на земеделския имот, не може да представлява останалите наследници, поради неприложимост на чл. 14, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение