Решение № 10966 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2010 г.

Решение № 10966 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Димитър Велков Вечев от гр. Пазарджик и на община Пазарджик против решение № 365/04.10.2010 г., постановено по адм. д. № 345/2010 г. от Административен съд Пазарджик. Изложени са доводи в касационните жалби за неправилност на съдебното решение и се иска отмяната му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение административният съд осъжда община гр. Пазарджик да заплати на Димитър Велков Вечев от гр. Пазарджик сумата от 4529,56 лв., представляваща обезщетение за времето от 22.07.2008 г. до 15.07.2009 г., през което време не е заемал държавна служба поради прекратяване на служебното му правоотношение. За да постанови този резулатат съдът приема, че отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на щата като незаконосъобразна има за последица правото на държавния служител на обезщетение по чл. 104 от ЗДСл. При безспорно установения факт, че след уволнението касаторът не заема държавна служба, няма доходи за периода до възстановяването му на държавна служба, съдът присъжда обезщетение в посочения размер след изслушване на съдебно-икономическа експертиза. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител формулира правилото, че всеки държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено незаконно, има право на обезщетение за времето, през което не е на служба поради прекратяването. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. При безспорния факт на отмяна на заповед № 300/18.07.2008 г., издадена от кмета на община Пазарджик за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл с влязло в сила решение по адм. д. № 471/2008 г. по описа на АС-Пазарджик, потвърдено с решение № 9715/15.07.2009 г. по адм. д. № 15459/2008 г. по описа на ВАС правилно първоинстанционният съд приема, че ищецът в първоинстанционното производство има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Правилно и в съответствие с цитираната разпоредба съдът приема, че обезщетението, претендирано от Вечев следва да се изчисли на база на брутната му заплата към момента на признаване уволнението за незаконно или в случая към 15.07.2009 г., тъй като на последната дата, с постановяването на решение по адм. дело № 15459/2008 г. влиза в сила решението по адм. дело № 471/2008 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя е отменена. Размерът на брутната заплата към момента на отмяната на заповедта за уволнение е определен от вещото лице, което съобразява индивидуалната месечна работна заплата за длъжността "главен експерт" и размера и съобразно промените, свързани с утвърдените в общинската админиситрация щатни разписания за периода от датата на уволнението до датата на отмяната на заповедта за уволнение, както и с нормативната база, релевантна към този период, а именно чл. 7, ал. 5 във връзка с ал. 4 на ПМС № 175/24.07.2007 г. (отм.). На тази база административният съд достига съвсем аргументирано до извода, че претенцията на Вечев е основателна по размер за сумата 4529, 56 лв. получена след приспадане и на полученото обезщетение за два месеца в размер на 979,44 лв. Неоснователно е касационното възражение за допуснато нарушение на материалния закон поради приетия от решаващия съд размер на претендираното обезщетение на база на брутната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, след като според заключението на вещото лице размера на дължимата сума е 7135,54 лв. Правилно и в съответствие с процесуалноправната разпоредба на чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс, приложим субсидиарно в административния процес по силата на чл. 144 от АПК, решаващият съд приема, че не е направено надлежно искане за изменение на исковата претенция чрез увеличаване на първоначално предявения размер за сумата от 5509 лв. по реда и в сроковете, уредени в процесуалния кодекс. Неоснователно е и касационното оплакване на община Пазарджик за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на размера на дължимото обезщетение на Димитър Велков Вечев поради отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради неспазване на разпоредбата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. При правилно приложение на цитираната разпоредба административният съд приема, че искането за приспадане на изплатеното обезщетение при неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването е неоснователно поради неизпълнението на това задължение от страна на касатора-община Пазарджик. Предвид изложеното и след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,