Решение № 8198 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2016 г.

Решение № 8198 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Л. Х. Г. и на Ч. Е. Я. против решение № 7720 от 10.12.2015 г. по адм. дело № 7029/2015 г. на Административен съд С. - град, с което жалбите на Г. и Я. против решение № Ж-1050/19.06.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), са отхвърлени. Жалбоподателите поддържат, че решението на съда е нищожно, недопустимо и противоречи на закона и доказателствата. Молят да бъде отменено. Ответникът - Комисия за защита на личните данни оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - [фирма], [населено място] не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Доводът за нищожност на оспореното решение на Административен съд С. – град е неоснователен. Съдебният акт отговаря на всички изисквания за валидност – същият е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, издаден е в съдебно производство по оспорване на административен акт, в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 АПК. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Същото е постановено от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, като съобразно правомощията на съда е извършена проверка на законосъобразността на оспорения административен акт (в случая това е решение на КЗЛД) на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Доводът за недопустимост на оспорения съдебен акт също е неоснователен, тъй като производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалби, подадени в срок, от лица с правен интерес, против подлежащ на оспорване административен акт. Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдебният състав приема, че решението на Комисията за защита на личните данни е постановено от компетентния орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд стига до заключението, че не са налице основания за отмяна на решението на КЗЛД, с което жалбите на Л. Г. и Ч. Я., сега касатори, против [фирма] са приети за неоснователни. Аргументирано и в съответствие с доказателствата съдът приема, че от страна на дружеството не е извършено неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателите Г. и Я.. По делото е установено е, че двамата жалбоподатели и ответника [фирма] не са в договорни отношения и дружеството не разполага с личните данни на жалбоподателите по повод доставка или продажба на електроенергия. Същевременно жалбоподателите признават, че са предявили против ответника искове за възстановяване на електрозахранването на жилището им, а също и за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, като по този повод, с подадената в производството пред гражданския съд искова молба, безспорно са предоставили и лични данни (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК). При тези факти правилно съдът приема, че липсват доказателства личните данни на жалбоподателите Г. и Я. да са обработвани от ответника. Твърденията на Г., че служител на дружеството е извършил съпоставка на данните от личната й карта с вече налични такива и ползвани от ответника са всъщност излагане на предположения и лични възприятия и интерпретации, а не на факти, които да сочат, че личните данни се обработват от ответника и това обработване е в отклонение от изискванията на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в нарушение на принципите в чл. 2, ал. 2 от закона. В тази насока не са представени и доказателства. Доказателства, че служебният телефонен номер на Г. е предоставен от дружеството - ответник на трети лица с цел събиране на задължения, също не са ангажирани. Освен това липсват доказателства, а и твърдения при описания от Г. телефонен разговор или разговори с трети лица да са използвани нейни лични данни- напротив жалбоподателката заявява, че разговорът или разговорите са водени по повод задължения към [фирма] на неизвестно за нея физическо лице. Неприятните емоции за жалбоподателката, свързани с телефонните разговори, не са достатъчни да обосноват неправомерно обработване на личните й данни от ответника, без факти и доказателства в този смисъл. Ако същата се чувства притеснена и застрашена, следва да се обърне за съдействие към съответните правоохранителни органи. Правилно първоинстанционният съд приема, че доводите, свързани с изискването на [фирма] жалбподателят Я. да се с легитимира като собственик на недвижим имот, ако желае да сключи договор с дружеството, са извън рамките на производството пред комисията. Освен това направените в този смисъл твърдения също не сочат на използване на лични данни без изрично съгласие на лицето, за което се отнасят или на предприемане на други действия, представляващи неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателя. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на административния съд. Съдебният акт е валиден, допустим, постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Л. Х. Г. и Ч. Е. Я. следва да заплатят на Комисията за защита на личните данни сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,