Решение № 670 от 16.06.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 574/2010 г.

Решение № 670 от 16.06.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 574/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по протест на прокурора и жалби на подсъдимите И. Н. и Л. С., атакуващи въззивна присъда № 31 от 02.06.10 г. по ВНОХД № 69/10 г. по описа на Софийски апелативен съд. С протеста се атакува въззивния акт като "неправилен" и незаконосъобразен в частта му, с която е отменена присъда № 333 от 20.10.09 г. по НОХД № 1197/09 г. на Софийски градски съд относно осъждането на подсъдимия В. И. и е постановена нова, с която същият е оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1 и пр. 5, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и съответно останалите подсъдими И. Н., Б. Й. и Л. С. са оправдани престъплението по същия текст да са извършили с негово съучастие. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано със задължението на съда по чл. 13 НПК, както и незаконосъобразност на оправдателната присъда. Иска се въззивната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. Прокурорът поддържа протеста в съдебно заседание. Пледира за неоснователност на жалбите на подсъдимите. От страна на подсъдимия И. Н. Въззивния акт в потвърдителната му чест се обжалва като постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му с връщане на делото за ново разглеждане от САС. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Защитата на подсъдимия пледира за неоснователност на протеста. Л. С. атакува въззивната присъда като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и като явно несправедлива. Алтернативно иска да бъде оправдан, делото да се върне на прокурора или да се намали наказанието му. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Иска да се признае за невиновен и да се оправдае или да се намали наложеното му наказание. Счита протеста за неоснователен. Подсъдимият Б. Й., който не е подал касационна жалба, в съдебно заседание се присъединява към доводите на защитата на Н. и С. Твърди, че няма участие в деянието. Моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Защитата на подсъдимия И. счита, че оправдателната присъда е правилна и законосъобразна, а доводите на прокурора в протеста са бланкетни и неоснователни. Моли Въззивния акт да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид атакувания съдебен акт, постъпилите протест и жалби и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимите И. Н., Б. Й., В. И. и Л. С. са признати за виновни в това, че на 30.04.2000 г. в [населено място] в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 3 351,33 от владението на Н. Й., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и грабежът е придружен с две средни телесни повреди на Й., поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК са осъдени на по ПЕТ години лишаване от свобода. Съдът е зачел предварителното им задържане. На осн. чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение спрямо И. Н. условното му наказание по присъда № 38 от 16.10.97 г. по НОХД № 2633/97 г. на СРС от една година лишаване от свобода. Определил е изтърпяването на наказанията да е в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Произнесъл се е по направените по делото разноски. Второинстанционното производство е образувано само по жалби на Б. Й., В. И. и Л. С. На осн. чл. 320, ал. 5 НПК към тях се е присъединил и Н. С атакуваната въззивна присъда е отменена първоинстанционната в частта й, с която подсъдимият В. И. е признат за виновен и осъден, осъден е да заплати съответни разноски по делото, както и в частта, с която подсъдимите И. Н., Б. Й. и Л. С. са признати за виновни да са действали в съучастие като съизвършители с И. Вместо това съдът е признал подсъдимия В. И. за невиновен в съучастие с останалите подсъдими да е участвал в грабежа и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 НК, а последните са оправдани да се извършили грабежа в съучастие с И. Осъдил е Н., Й. и С. да заплатят по 160 лв., представляващи разноски по делото при първоинстанционното му разглеждане и по 15 лв. разноски пред апелативния съд. В останалата й част присъдата е потвърдена. Както в протеста, така и в жалбите се изтъкват доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт. Като съществено процесуално нарушение се сочи, че не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Акцентира се на доказателствената стойност на извършените разпознавания на подсъдимите от свидетелите и игнориране на свидетелски показания, свързани с авторството на деянието. За да провери основателността на въззивните жалби и да придобие лична и непосредствена представа от свидетелските показания на А. Б., И. Й. и Д. В. с оглед основния принцип по чл. 13 НПК, второинстанционния съд е осъществил преразпит на същите във въззивното производство. Допуснал е разпит на експерта С. Х., изготвила графическата експертиза по НОХД № 2106/02 г. на СГС / л. 654-656 / на подписите в протоколите за разпознаване с участието на свидетеля Б. Свидетелските показания затвърдяват извода на СГС, че събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с основния принцип по чл. 14, ал. 1 НПК, обосноват с необходимата категоричност участието на подсъдимите Н., Й. и С. в извършения грабеж. Същевременно законосъобразно е прието от САС, че обвинението срещу подсъдимия И. не е доказано по несъмнен и безспорен начин. От друга страна, апелативният съд е изпълнил прецизно задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като задълбочено е посочил съображенията си, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на въззивните жалби на Н., Й. и С. Страните по настоящото дело формулират възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, сочат единствено доводи за необоснованост, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. К. контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се споделят такива изводи. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с участието на подсъдимия В. И., съответно на останалите подсъдими в деянието и преценката на протоколите за разпознаване не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства /л. 126 - 133 от мотивите към въззивната присъда/. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си САС е дал изчерпателен и обоснован отговор на възраженията от страна на подсъдимите и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който не се различава от този на първоинстанционния съд по отношение на извършеното от И. Н., Б. Й. и Л. С. престъпление. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК - да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, потвърждаващ осъдителната присъда спрямо Н., Й. и С., не констатира решаващите инстанции да са придали на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. Конкретно по твърденията на прокурора, отразени в касационния протест, трябва да се посочи, че по отношение на доказателствената стойност на протокола за разпознаване от 28.06.00 г., приложен на л. 199 от следственото дело, следва да се приеме неговата процесуална годност. Той отговаря на всички изисквания на закона. При това процесуално действие, осъществено два месеца след инкриминираното деяние, свидетелят Б. не разпознава подсъдимия В. И.. Посочил е друго лице - Г. Г.. На същата дата И. не е разпознат и от свидетеля И. Й. - л. 200 от делото. В действителност в хода на съдебното следствие по НОХД № 2116/02 г. на СГС, след многократно отлагане на делото, Б. при разпита на 13.03.07 г. /близо седем години след деянието/ сочи, че този подсъдим е участвал в грабежа, като описва конкретните му действия. Същото потвърждава и в съдебно заседание от 28.05.09 г., но не може да обясни защо не го е разпознал на досъдебното производство по споменатия по-горе протокол за разпознаване. Несигурен е и във въззивното следствие. Във връзка с това в мотивите / л. 131-132 / САС е подчертал, че показанията на свидетеля в тази им част са необективни, поради проявената несигурност във възприятията за участието на И. /при разпознаването е посочил лицето Г. Г./. Приел е, че не могат да бъдат ползвани за сигурен източник на доказателство, че И. е участвал в престъплението. Както бе посочено по-горе при проведеното разпознаване на 28.06.00 г. И. не е разпознат и от свидетеля И. Й. /л. 200 д. п. /. С оглед проверката на аналитичната дейност на апелативния съд, настоящата инстанция проследи свидетелските показания на и посочените в протеста свидетели: И. Й. / л. 458-459 НОХД № 629/08 г. и л. 237-240 НОХД № 1197/09 г. /; Й. / л. 459, съответно л. 236 /; Е. / л. 504, съответно л. 166 /; Х. / л. 504, съответно л. 167 / и В. / л. 504 гръб, съответно л. 167-168 и л. 116 ВНОХД № 69/10/, в които не се съдържат никакви доказателства за участието на подсъдимия И. в инкриминираното деяние. Софийски апелативен съд задълбочено / л. 132 от мотивите / е анализирал и въпроса, свързан с оставения в залог в заложна къща "Т." мобилен телефон "С." С 25, с цитиран сериен номер, който не отговаря на номера на доброволно предадения на досъдебното производство в по-късен момент телефонен апарат. Ето защо и този факт не може пряко или косвено да се свърже с участието на И. в извършения грабеж. По отношение на останалите подсъдими и настоящата инстанция се солидаризира с решението на второинстанционния съд, че по делото са събрани достатъчно годни доказателства за съпричастността им в извършеното престъпление. В тази насока, подсъдимият Н. е разпознат на 12.05.00 г. от свидетеля И. Й. / л. 196 д. п. /, подкрепено и от свидетелските показания на последния. Подсъдимият С. е разпознат на 12.05.00 г. / л. 198 / от същия свидетел и от свидетеля А. Б. / л. 197 /. Същият доброволно е предал с протокол от 11.05.00 г. /л. 33/ мобилен телефон м. "Е.", предмет на грабежа, за който са представени документи за собственост / л. 325 / от пострадалите със съвпадащ номер. Спрямо Й. са събрани достатъчно косвени доказателства за участието му в престъплението: с разписка от 11.05.00 г. /л. 45/ му е върнат л. а. м. "Фолксваген - Д. " с рег. [рег. номер на МПС], за която свидетелства свидетеля В., че преди деянието е била в района на престъплението и в нея се е намирало и лице с черна кърпа; декларация за произход от 09.05.00 г. от съпругата на подсъдимия /л. 39/, протокол за доброволно предаване от 11.05.00 г. / л. 46 / на мобилен телефон м. "Е. " с номер, съответстващ на представения документ за собственост от пострадалите /л. 32/; протокол за претърсване и изземване от 10.05.00 г. / л. 47 / в дома на Й., с който е иззета черна триъгълна кърпа за глава и протокол за изземване от 10.05.00 г. / л. 49/ от същия подсъдим на мобилен телефон "Нокия", предмет на грабежа с представен документ за собственост от пострадалите /л. 31/. Всички тези доказателства са противопоставени от инстанциите по фактите на версията на С., залегнала и в касационната му жалба и подкрепена от свидетелите М. Г., К. К. и Г. М., че на инкриминираната дата е бил в [населено място] при майка си, като логично е отхвърлена като защитна и изградена на базата на заинтересовани свидетели. Същото се отнася и до лицето "Н. от кв. О.", от което подсъдимият получил мобилния апарат, предмет на грабежа, както и извършване на действия по разследването, каквито не са поискани от защитата на досъдебното производство. Не може да се приеме и възражението, че проведените разпознавания на С. от свидетелите А. Б. и И. Й. са опорочени, тъй като поемното лице Н. К. Н. не се е подписало в протоколите, приложени на л. 197 и 198 от делото. Видно от същите протоколи Н. е съпоставен на С. при тези следствени действия, а поемните лица са В. В. и Т. Т. От друга страна обстоятелството, че разпознаващите свидетели са останали сами петнадесет минути между разпознаванията се дължи на факта, че по нареждане на водещия разследването съпоставените са разменили местата, дрехите и номерата си, видно от възраженията направени от присъстващите защитници на подсъдимия. Във връзка с отразеното настоящата инстанция намира протеста и жалбите на подсъдимите за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдата е законосъобразна, а наложеното на С. наказание, в размер на минималното, предвидено в закона, е справедливо, като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такава, които да обосноват приложението на чл. 55 НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,