Решение № 16000 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2018 г.

Решение № 16000 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив срещу решение № 1267/07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 602/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед №ЗСПД/Д-РВ/25674 от 18.12.2017 г. на директор Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, в частта, с която е определена началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД за детето М. И. /посочена като 01.12.2017 г. /, като вместо това постановява: изпращане преписката, в тази й част, на административния орган - директор на Дирекция ''Социално подпомагане'' - Пловдив за издаване на нова заповед по заявление-декларация от 07.12.2017 г. за получаване на месечни помощи по чл. 8д ЗСПД, подадена от А. Атанасова, като същият се съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът – А. Атанасова оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния закон, липса на допуснати съществени процесуални нарушение и обосновано, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед №ЗСПД/Д-РВ/25674 от 18.12.2017 г. на директор Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД04-0110 от 09.02.2018 г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане/РДСП/ - Пловдив, с която е отпусната по заявление вх. №ЗСПД/Д-РВ/25674 от 07.12.2017 г. месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ в размер на 350 лева, но считано от 01.12.2017 г. до 31.05.2019 г. за детето и М. И.. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че на 25.05.2017 г. с ЕР на ТЕЛК детето е преосвидетелствано, като му е определена 40 % степен на увреждане. ЕР на ТЕЛК е отменено от НЕЛК с ЕР от 27.10.2017 г., а заявлението – декларация за получаване на месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД е подадена от майката на 07.12.2017 г., т. е. в тримесечния срок от датата на издаване на експертното решение на НЕЛК. В случая няма и промяна в степента на трайното увреждане, която с ЕР на ТЕЛК от 20.11.2015 г. и ЕР на НЕЛК от 27.10.2017 г. е определена 50%. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд извежда, че на основание чл. 24б ал. 6 ППЗСПД месечната помощ следва да се предостави по реда на ал. 4, а именно от 01.05.2017 г. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Спорен от правна страна е въпроса досежно тълкуването и прилагането нормата на чл. 24б, ал. 6 във връзка с ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), при безспорни между страните факти. Според чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. Съгласно разпоредбата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД, когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4. В конкретния случай, окончателният акт на НЕЛК е издаден на дата 27.10.2017 г., с който частично е отменен акта на ТЕЛК от 25.05.2017 г., а заявлението – декларация за получаване на месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД е подадена от майката на 07.12.2017 г., т. е. в тримесечния срок от датата на издаване на експертното решение на НЕЛК. Издаването на влязъл в сила акт на медицинската експертиза, установяващ 50 % намалена работоспособност едва на 27.10.2017 г., се дължи на оспорване по реда на чл. 112 от ЗЗ, поради което не може да се вмени във вина на родителите на преосвидетелстваното лице. С оглед горното, правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта, досежно началната дата на отпускане на помощта и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване с мотивите на решението. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,