Решение № 6165 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2013 г.

Решение № 6165 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1/ Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, против Решение № 3064/19.12.2012 г. по адм. дело № 2150/2012 г. на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отменена Заповед № КД-14-03-3058/21.11.2011 г. на началника на СГКК - Варна, в частта относно отказа да се измени КР за поземлен имот с идентификатор № 10135.5403.4421, за площ от 215 кв. м от същия имот и преписката е върната на органа за ново произнасяне, както и в частта на присъдените за сметка на СГКК - Варна разноски; и 2/ Таня Димитрова Милиева и Евгения Божидарова Димитрова, двете от гр. Варна, чрез пълномощника им - адв. Петя Петлеева, против същото решение на Административен съд - Варна, изцяло, в посочената отменена част и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на същите против Заповед № КД-14-03-3058/21.11.2011 г. на началника на СГКК - Варна, в частта относно отказа да се измени КР за поземлени имоти с идентификатори № 10135.5403.4419 и № 10135.5403.4420. С касационната жалба на началника на СГКК - Варна се иска отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С касационната жалба на Таня Милиева и Евгения Димитрова се иска цялостната отмяна на обжалваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. От ответника - Милена Илиева Василева-Минчева, са постъпили 2 бр. писмени становища, с които намира касационната жалба на началника на СГКК - Варна за основателна и моли за уважаването й, а по отношение на втората касационна жалба изразява мнение за частична неоснователност. Останалите ответници - физически лица, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба на началника на СГКК - Варна и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, установи: Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е жалбата на Таня Милиева и Евгения Димитрова, против Заповед № КД-14-03-3058/21.11.2011 г. на началника на СГКК - Варна, в частта й, с която е отказано изменение на кадастралния регистър към одобрената със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК - София, кадастрална карта и кадастрален регистър на СО "Боровец юг", р-н "Аспарухово", гр. Варна, относно поземлени имоти с идентификатори № 10135.5403.4419, № 10135.5403.4420 и № 10135.5403.4421 /или съкратено имоти 4419, 4420 и 4421/. Заповедта е издадена в административно производство, по заявление на двете жалбоподателки вх. № Г-УТ-46/22.04.2010 г. на община - Варна, за изменение на ПНИ на СО "Боровец юг", р-н "Аспарухово", община - Варна, на основание § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на регистър собственици към този ПНИ. Поисканото изменение от двете е като наследници на бившия собственик Йовчо Михайлов Филчев, на който е признато правото да му бъде възстановена собствеността върху стар имот № 192 от помощния план на с. о. "Боровец-юг", землище кв. Галата, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с Решение № 1657/02.07.2009 г. на ОСЗГ - Варна. Съдът, след като е установил предмета на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и съдебно-техническа експертиза, е установил, че по отношение на поземлени имоти 4419 и 4420, отказът на началника на СГКК - Варна е законосъобразен. За да направи този извод, съдът е приел, че заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при спазване на административнопроизводствените правила-наличие на решение от комисия по § 4к, ал. 12 от с. з. и при наличие на фактически обстоятелства - мотиви. Според съда органът законосъобразно е отказал изменението на ПНИ, касаещо регистъра на собствениците спрямо тези два имота, тъй като не е налице хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. ПНИ за процесните три имота е изменен с влязла в сила заповед № РД-09-7706-367/16.11.2009 г. на Областния управител, а преди това е налице друга заповед за изменение на ПНИ от 2007 г. Със заповедта от 2009 г. не е налице непълнота или грешка на ПНИ, в частта на регистъра, тъй като и за двата имота са налице собственици, а не ползватели, с годни титули за собственост и разпоредбата на чл. 28, ал. 7, вр. с ал. 4 от ППЗСПЗЗ е неприложима. По отношение на третия имот - 4421, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като за отказаната от него част, в размер на 215 кв. м, са налице законовите предпоставки на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, за придаването й към съседния имот 3150 - собственост на жалбоподателите. Според съда това е следвало да стане поради факта, че записаният собственик на този имот е ползувател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, който съгласно документите му за трансформиране правото на ползване в право на собственост и чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, вр. с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, има право на собственост до 600 кв. м, а записания на негово име имот 4421 по ПНИ надвишава този размер с 215 кв. м. Решението е правилно като краен резултат по отношение на имоти 4419 и 4420 и неправилно - по отношение на имот 4421. Съдът е следвало да изходи от характера на производството по издаване на заповедта - като такова по изменение на ПНИ, на основание § 4к, ал. 13, т. 2, вр. с ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗКИР и на тази база да гради правните си изводи за законосъобразност на оспорения отказ. Направените от съда изводи са относими към производството по оспорване на ПНИ, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и към производството по изменение на влязъл в сила ПНИ. Съгласно възприетото от органа основание за изменение на ПНИ, а именно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът е следвало да изложи мотиви за наличие или за липсата му, така, както е направил органа. Относимите към тази разпоредба правно релевантни факти са били наличието или не на непълноти или грешки в предходния ПНИ или помощен план, въз основа на който е изработен ПНИ, чието изменение се иска, респ. има ли данни за наличие на спор за материално право между оспорващите и заинтересованите лица. Съдът е установил тези факти, но вместо тях е обосновал изводите си с разпоредбата на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която е относима към производството по оспорване на заповедта за одобряване на ПНИ по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и към настоящето. Налице е процесуално нарушение, допуснато от съда, което по отношение на имот 4421 се явява съществено, с оглед на възприетата незаконосъобразност на заповедта, а по отношение на другите два имота е несъществено, тъй като крайния извод на съда за законосъобразност на отказа, е правилен. От данните по делото е установено, че към датата на образуване на административното производство по изменение на ПНИ, по реда на чл. 28в, ал. 1 - 2 от ППЗСПЗЗ, е бил в сила ПНИ, одобрен със заповед № РД-09-7706-367/16.11.2009 г. на Областния управител на област - Варна. С него е извършено заличаване на имоти 4172, 884 и 885 по ПНИ от 2007 г. и са новообразувани процесните три имота, както следва: имот № 4419, с площ от 568 кв. м, на н-ци на Ради Александров Берчев /н. а № 9а/1967 г./; имот № 4420, с площ от 778 кв. м, на Александър Николов Берчев /н. а. № 189/1975 г.; и имот № 4421, с площ от 815 кв. м, на Илия Василев Илиев /по протокол № 121/1988 г./. Първите двама се явяват собственици, а третия е бивш ползувател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторите Милиева и Димитрова е следвало да обжалват ПНИ от 2009 г., доколкото процесните три имота засягат признатите им права с Решение № 1657/2009 г. на ОСЗГ - Варна, по отношение на стар имот № 192 от помощния план, за каквото оспорване няма данни. Влезлият в сила ПНИ от 2009 г. и в частност регистъра към него отразява правилно собствеността на визираните по-горе лица, на основание годни титули за собственост. В този смисъл е и заключението на вещото лице, че е налице съответствие на ПНИ с предходния такъв, въз основа на който е изработен, и с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 433/2004 г. на ОС - Варна, поради което не са налице непълноти и грешки, като основание за изменението му. Горното е установено от органа, поради което правилен е крайния извод на съда, че по отношение на имоти 4419 и 4420 липсват основанията на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на ПНИ от 2009 г., респ. за изменение на КККР на с. о. "Боровец юг", р-н "Аспарухово", община - Варна, от 2008 г., в частта на КР, поради което като е отказал това изменение органът е постановил законосъобразен административен акт. Настоящият състав намира този краен резултат за правилен и на друго основание. Претенцията на касаторите Милиева и Димитрова за вписването им в регистъра към ПНИ за собственици на двата имота, при наличието на вписани такива собственици, с нотариални актове, установяващи вещните им права, сочи за наличие на спор за материално право между тези касатори и вписаните собственици. При наличие на такъв спор, както комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и органа, не следва да уважат исканото изменение на ПНИ преди същият да бъде разрешен по общия исков ред от гражданския съд. В тази връзка разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ съответства изцяло на разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, поради което като е отказал изменението на ПНИ по отношение на тези два имота, органът, съответно съда, са приложили правилно закона, спрямо установения спор за материално право. Изложеното обосновава извод за правилност на обжалваното решение по отношение на имоти 4419 и 4420, като краен резултат, поради което в тази част решението следва да се остави в сила. Основните възражения на касаторите Милиева и Димитрова, са свързани с несъответствието между притежаваните по документи за собственост площи от тези два имота на вписаните собственици, с реално отразените и подлежащи на възстановяване площи с ПНИ от 2009 г. Посочените възражения са неотносими към обжалваната заповед. Същите биха били относими в едно производство по оспорване на заповедта за одобряване на ПНИ, по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящето. От изложеното по-горе, във връзка с липсата на основания за изменение на ПНИ от 2009 г., на основание § 4к, ал. 8, т. 1, предл. първо и второ от ПЗР на ЗСПЗЗ следва, че обжалваното решение, по отношение на имот 4421 е неправилно и следва да бъде отменено. Съдът, в нарушение на тази разпоредба, е приел, че отказът за изменение на ПНИ по отношение на този имот е незаконосъобразен, тъй като частта от 215 кв. м от него би могла да бъде присъединена към съседния имот 3150, на основание неприложима разпоредба - чл. 28, ал. 7, вр. с ал. 6 от ППЗСПЗЗ и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като незаконосъобразно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу заповедта на началника на СГКК - Варна, в частта й, с която е отказано изменението на ПНИ по отношение на имот 4421, за 215 кв. м от него, бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение