Решение № 7635 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2011 г.

Решение № 7635 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "АБВ-РУСЕ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Муткурова" № 30, бл. "Едисон", вх. А, ет. 1, представлявано от Владимир Славов Славов, чрез адв. Н. Иванова, против Решение № 1578 от 27.06.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3701 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт/РА/ № 1810001634/02.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с Решение № 795/22.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 51 000 лв. за данъчни периоди м. 09 и 11.2009 г. по фактури на "Еко Инженеринг I" ООД с предмет "реклама по договор" и са определени съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци, по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован на събраните по делото доказателства извод, че не е доказана реалността на доставките; без основание е игнорирано неоспореното експертно заключение; не е съобразена практиката на ВАС, на Съда на ЕС и на Съда по правата на човека. Съдът подменил спорния фактически въпрос като не взел предвид, че с РА не е оспорено реалното изработване на рекламните стикери и флаери, а действителното поставяне на първите и раздаването на вторите. Мотивите за отказ на данъчен кредит са свързани с предходни, а не с пряката доставка. Нарушени са правилата за доказателствена тежест, като съдът не съобразил, че органите по приходите е следвало да докажат кой ако не прекият доставчик е извършил процесните доставки. Жалбоподателят е представил доказателства за възлагане и приемане на рекламните услуги, както и за изработване на рекламните материали; за поставяне на рекламните стикери и за разпространение на рекламните флаери. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следното: Спорът е бил относно реалността на доставките по две фактури, издадени съответно през м. 09 и 11.2009 г. от посочения пряк доставчик с предмет "реклама по договор". В ревизионното производство са представени доказателства за счетоводно отразяване на двете фактури в счетоводството на доставчика, за плащане на данъчната основа и ДДС по първата фактура и за отчитане на приходи от продажби по фактурите в счетоводството на доставчика. Не са представени спецификации към фактурите, нито е конкретизиран предметът на рекламните услуги. Представен е договор за изработка от 21.04.2009 г. между доставчика и ЕТ "Пазар имоти-Жанет Проданова. "/нерегистрирано по ЗДДС лице/, две фактури на подизпълнителя от м. 10.2009 г. за "изработка на рекламни стикери, рекламни флаери и влагане на рекламни материали на стойност съответно 2 550 лв. и 2 850 лв. /стр. 601, 602/. Прието е писмено обяснение на Жанет Проданова, представляваща подизпълнителя, потвърждаващо извършването на изработката на рекламните материали и доказателства за начина на печатането и доставката им. Съгласно договорите между прекия доставчик и РЛ, рекламните стикери е следвало да бъдат поставени на територията на 11 общини. При направените проверки е установено, че за поставянето на такива рекламни материали не са искани и издавани никакви разрешения. Проверени са и фирми, наемодатели на РЛ, чиито представители са заявили, че не са отдавали под наем рекламна площ. При така събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са приели, че приемането, предаването, поставянето и разпространението на процесните рекламни стикери и флаери по преките доставки не е доказано, поради което ДДС е начислен неправомерно от доставчика и получателят няма право на данъчен кредит. Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал договорите между прекия доставчик и ревизираното лице като такива за поръчка, по които изпълнителят е поел задължение да осигури изработката, поставянето и разпространението на рекламните материали. С основание съдът е констатирал несъответствия по дати количества и стойност на рекламните материали при сравнението между договорите между прекия доставчик и РЛ и прекия доставчик и едноличния търговец, посочен като подизпълнител, които доказателства са представени в ревизионното производство. Едва при обжалването на РА по административен ред, с жалбата са представени протоколи между подизпълнителя и прекия доставчик за цялото количество рекламни материали, предмет на преките доставки. Обосновано съдът е обсъдил посочените протоколи като частни свидетелстващи документи без достоверни дати, непритежаващи материална доказателствена сила. Неоправдано е основното касационно оплакване за подмяна на спорния по делото фактически въпрос. Никъде в ревизионния акт или в потвърждаващото го Решение не е констатирано, че изработването на рекламните материали е доказано и спорен е въпросът само за предаването им на РЛ, съответно за поставянето на стикерите и разпространението на флаерите. Обратно, което е потвърдено с основание и от първоинстанционния съд, органите по приходите са констатирали, че нито един от търговците по веригата не е представил доказателства да е извършил разходи за материали за изработка на процесните рекламни материали. На стр. 5 от потвърждаващото РА решение на директора на Д "ОУИ" изрично е записано, че всички събрани доказателства не удостоверяват проектирането, приемането, изработката, предаването и влагането/разпространението на процесните рекламни флаери и стикери. Основен мотив за непризнаване на право на данъчен кредит също е съществената разлика в стойността на преките и предходни доставки. Печатът на рекламните материали е заплатен със сумата 600 лв., предходният доставчик е фактурирал материалите по две фактури на стойност съответно 2 850 лв. и 2 550 лв., а процесните фактури са на стойност съответно 45 000 и 252 000 лв. без ДДС. Отделно от това, доказателства за поставянето на стикерите и разпространението на флаерите не са представени на нито един етап от оспорването на РА. Абстрактната възможност за поставянето на рекламни стикери на притежавана от РЛ рекламна площ и за разпространението на флаерите не е доказателства за посочените факти с правно значение. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя и останалите, изложени в касационната жалба, оплаквания. Не се оправдава доводът, че първоинстанционният съд е потвърдил отказа на претендираното право с мотиви относими единствено относно предходните, а не преките доставки. При заявеното още в ревизионното производство, че прекият доставчик е използвал подизпълнител за изработката на рекламните материали оправдано е проверката относно реалността на изработката да се извършва при предходните доставки. Относно поставянето на стикерите и разпространението на флаерите липсват доказателства как прекият доставчик е изпълнил поетите по договорите задължения. Разликата в стойностите на предходните и преките доставки също не е получила никакво обяснение от страна на ревизираното лице. Неправилно касационният жалбоподател поддържа, че тежест на приходния орган е да докаже кой, ако не посочения от ревизираното лице или негов доставчик като доставчик е извършил доставките, по които се претендира данъчен кредит. Правото на данъчен кредит е налице, когато са налице кумулативно изискваните от материалния данъчен закон предпоставки за неговото възникване. Първата от тях е наличието на реална доставка по фактурата, по която се претендира правото, извършена от лицето, посочено като издател. Щом ревизираното лице сочи като свой доставчик посочения като издател на процесните фактури, то следва да докаже чрез пълно и пряко доказване извършването на доставката именно от посоченото от него лице. Първоинстанционното решение като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение