Решение № 11262 от 7.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Едната подадена от Община - гр.Добрич, представлявана от Кмета Й. Йорданов, чрез пълномощник адв. П. Атанасов, срещу осъдителната част на Решение 151/11.05.2021 г. постановено по адм.д. 432/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич и втората, подадена от П. Цветкова от гр.Добрич, чрез пълномощник адв. А.Чобанова срещу отхвърлителната част на същото решение. С обжалваното решение Община Добрич е осъдена да заплати на ищцата сумата от 14 920 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността на Цветкова да използва обекта си на собственост за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в резултат от незаконосъобразното бездействие на общинската администрация да изпълни задължението си да й предаде отстъпения като обезщетение недвижим имот, съставляващ апартамент 16, секция Б , на осми етаж (шести жилищен) в жилищен блок [наименование], находящ се в град Добрич, [улица], състоящ се от три стаи и кухня с площ от 90, 58 кв.м., ведно с изба 16 с площ от 6, 33 кв.м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното й заплащане, като иска в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 24 000 лева, както и иска за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 24 000 лева за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на 12 189, 53 лева е бил отхвърлен. С решението Община Добрич е осъдена да заплати на Цветкова и сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени тревоги, притеснение, унижение и отрицателни емоции за процесния период в резултат от посоченото по-горе незаконосъобразното бездействие на общинската администрация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 525,70 лева - сума определена след извършено от съда прихващане на дължимите се на страните разноски за производството. Касационният жалбоподател Община Добрич поддържа, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Посочва, че решаващият съд е заявил неясна и вътрешно противоречива воля по въпроса какъв е характерът на имуществените вреди, претендирани да бъдат обезщетени; че по делото няма доказателства за наличието както на претърпени вреди, така и на пропуснати ползи; че съдът неправилно се позовава на практика на ВКС и ВАС и цитира незадължително решение на ЕСПЧ ; че в случая не е налице бездействие на община Добрич, предвид полаганите активни усилия по завършване на блок Добрич и че неправилно съдът мотивира решението си с факти и обстоятелства, случили се преди 03.11.2009 г., след като със Заповед 1347 от 03.11.2009г. на кмета на община Добрич е възникнало правото на ищцата да претендира предаването на процесния имот-предмет на делото. Касаторът излага съображения и за недоказаност на претенцията за присъждане на неимуществени вреди, като съдът не е отчел личната заинтересованост на едната свидетелка - дъщеря на ищцата и неправилно е определен и присъденият размер на обезщетението, което не е справедливо и не е адекватно на установеното по делото, както и че е неправилно произнасянето на съда и в частта за разноските дължими на страните, като е извършено прихващане при липса на изявления от страните в тази насока. Иска отмяна на съдебния акт в атакуваната част и произнасяне на ВАС по същество, при което да бъдат отхвърлени изцяло всички искови претенции срещу Община Добрич. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на иска за неимуществени вреди съгласно доказателствата по делото. Претендират се и направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба на община Добрич - П. Цветкова от гр.Добрич, чрез пълномощник адв. А.Чобанова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част. Иска се от съда решението, в атакуваната част, да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски. Касационният жалбоподател П. Цветкова от гр.Добрич, чрез пълномощник адв. А.Чобанова навежда като основания за неправилност на решението в оспорените части, нарушение на материалния закон. Поддържа, че решаващият съд не е взел под внимание направеното от нея оспорване на комплексната съдебно-оценъчна и икономическа експертиза /КСОИЕ/ - изготвена по незададени от нея критерии, което е довело до неправилна и необективна преценка и не се е съобразил със съдебната практика по сходни случаи и общностното право - чл.1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС. Излага съображения за неправилност на изводите на съда досежно началния момент на начисляване на законната лихва върху присъдената сума и за липсата на произнасяне в диспозитива на решението относно иска за изтеклата мораторна лихва. Иска отмяна на съдебния акт в атакуваната част и постановяване на решение по същество, с което се уважи исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на основата на данните за 1 кв.м. наемна площ на имота за процесния период и се съобрази началния момент на начисляване на законната лихва съгласно съдебната практика. Претендират се и направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба на П. Цветкова от гр.Добрич - община Добрич, чрез адв.Атанасов оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част. Иска се от съда решението, в атакуваната част, да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за които решението, в атакуваните частни, е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Исковата претенция на П. Цветкова от гр.Добрич срещу община Добрич е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., претърпени в периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в резултат на незаконосъобразното бездействие на общинската администрация да изпълни задължението си да предаде на ищцата отстъпения й като обезщетение апартамент за отчужден недвижим имот по ЗТСУ (отм.), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковете до окончателното им изплащане, както и за заплащане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД върху обезщетението за имуществени вреди от 24 000 лв. за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на 12 189, 53 лв. От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че със заповед 1146/05.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС Толбухин, издадена на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ (отм.), недвижим имот, съставляващ дворно място от 200 кв.м. ведно с построените в него къща със ЗП от 48 кв.м. и гараж със ЗП от 16, 80 кв.м., находящ се в гр.Толбухин, [улица], собственост на Й. Иванова майка на ищцата, е отчужден за нуждите на ж.к. [наименование] срещу отстъпване на едностайно жилище в предвидения за построяване жилищен комплекс. Със същата заповед на ищцата и четиричленното й семейство е определено имотно обезщетение с жилище от три стаи и кухня в бъдещия комплекс. Недвижимият имот е завзет непосредствено след отчуждаването му през 1983 г., но на ищцата не е предоставено оборотно жилище до построяването на определения като обезщетение имот. Със заповед 236/04.02.1993 г. на Кмета на община Добрич на ищцата е предоставен друг имот за обезщетение - апартамент от три стаи и кухня в [жк]. В последствие със заповед 1347/03.11.2009 г. на кмета на община Добрич, издадена на основание §9, ал.1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл.99 и чл.100 от ЗТСУ (отм.), имотното обезщетение на Цветкова е заменено и конкретизирано по вид и стойност - апартамент 16, бл. Б на осми етаж (шести жилищен) на жилищен блок [наименование], [улица], състоящ се от три стаи и кухня на площ от 90, 58 кв.м., ведно с изба 16 на площ от 6, 33 кв.м. и припадащите се идеални части от правото на строеж върху общинска земя, с обща стойност 24 212 лв. по НЦНИ от 1979 г. Съдът е установил, че строителството на блок Добрич е започнало през 2010 г. въз основа на договор за строителство с изпълнител Възход - Валентино ООД, че през 2014 г. е било спряно поради приключване на срока на договора и липса на финансови средства, като през 2019 г. е сключен нов договор за строителство с друг изпълнител НСК София ЕООД и в момента отреденият за обезщетение имот не е завършен и не е предаден на ищцата. Констатирал е, че Цветкова, заедно с други отчуждени собственици, са подавали колективни петиции с рег. 94-00-40 от 24.01.2019 г. и рег. 94-00-65/12.02.2019 г. до кмета на община Добрич и ОбС - Добрич с искания за осигуряване на финансови средства за довършване на строителството на жилищен блок Добрич . В същите се посочва, че от страна на общината е налице едно непоносимо дълго продължаващо бездействие и престъпно пренебрегване на наболялата им нужда, тъй като повече от 30 години потърпевшите собственици не могат да се ползват от собствеността си както пряко, така и косвено чрез плодоползване и са принудени за този период да живеят в незадоволителни условия - оборотните жилища, които обитават, се намират в покрайнините на града, докато отчуждените им имоти са били все в центъра на града. Показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Влайкова (близка на ищцата) и Д.Цветкова (дъщеря на ищцата) потвърждават посочените по-горе обстоятелства и сочат, че през целия период ищцата е била в непрекъснато очакване да получи обезщетението, което очакване й се е отразило крайно неблагоприятно - чувствала се е отчаяна, обидена и разочарована от това чакане, влошило се е и здравословното й състояние. По делото са изслушани две експертизи - съдебно-икономическа и комплексна съдебно-оценъчна и икономическа и двете оспорени от ищцата, които са дали заключения относно средния месечен пазарен наем за определения като обезщетение жилищен имот за процесния период. Съдът е кредитирал заключението на КСОИЕ, в каквато насока е изложил подробни съображения. При така установената фактическа обстановка съдът приел, че ищцата е доказала наличието на кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като реално претърпяната от ищцата имуществена вреда е резултат от непредоставяне във владението й в разумен срок на определения й като обезщетение, за отчужден със Заповед 1146/05.12.1983 г. на ОбНС- гр.Толбухин, недвижим имот - апартамент в бъдещ блок, определен със Заповед 236/04.02.1993 г. на Кмета на община Добрич по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), изменена със Заповед 1347/03.11.2009 г. на Кмета на Община Добрич. Възприел е тезата, че при липсата на конкретно посочен в закона измерител на претърпяната имуществена вреда от лишаването на собственика от възможността да ползва собствената си вещ, следва да се вземе предвид средният пазарен наем за аналогични по вид, местонахождение и функционални характеристики жилищни имоти за същия период от време, установен с помощта на вещо лице. Съобразявайки кредитираната от него КСОИЕ съдът счел иска за обезщетение за претърпените имуществени вреди за исковия период за доказан в размер на 14 920 лв.. Стигнал е и до извод за неоснователност на направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от иска за обезщетение за имуществени вреди, като се е позовал на т.4 от ТР 3/22.04.2005 г. по т.гр.д 3/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно което началният момент на погасителната давност при претендиране на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия е преустановяването им, каквото в случая не е налице. По отношение на претендираните неимуществени вреди съдът е приел, че ищцата е понесла продължителни негативни емоционални преживявания, породени от дългото бездействие на общината да й осигури отстъпения в обезщетение апартамент и невъзможността да ползва собственият си имот за задоволяване на жилищните си нужди и тези на семейството си. Като е съобразил тези обстоятелства, както и дългия период на търпене на вредите, съдът е счел, че предявеният размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди - 5 000 лв., съответства на понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ГПК, поради което е уважил тази искова претенция в пълния й предявен размер. За да отхвърли искането за присъждане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД върху претенцията на ищцата за обезщетение за имуществени вреди, съдът е приел, че при искане за обезщетение по ЗОДОВ, основано на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, съгласно т.4 от цитираното по-горе ТР 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, вземането за обезщетение за вреди става изискуемо с влизане в сила на решението, установяващо незаконосъобразността на действието или бездействието, което е и началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва. По изложените съображения и законната лихва върху присъдените суми за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди е счетено за дължима от датата на влизане в сила на съдебното решение, а не от датата на завеждане на иска. С оглед частичното уважаване на исковата претенция, решаващия съд е определил дължимите се на всяка страна разноски и е извършил съдебно прихващане до размера на по-малкото. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите и в двете касационни оплаквания за пороци на съдебното решение, съставляващи основание за отмяната му като неправилно. За да се реализира отговорността на държавата за вреди по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по делото следва по безспорен начин да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: незаконосъобразно бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод осъществяване на административна дейност, от което реално да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. При липсата на която и да е от тези предпоставки, искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явява неоснователен. Правилно първоинстанционният съд е обосновал наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на Община Добрич, изразяващо се в неприключване на започналото през 1983 г. отчуждително производство с реално предаване на ищцата на определеният й в обезщетение недвижим имот, в съответствие с разпоредбите на §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ във връзка с чл.109, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ /отм./, чл.270, ал.7 от ППЗТСУ /отм./ и чл.102, ал.9 и ал.10 от Закона за собствеността /ЗС/ /отм./. В тази връзка следва да се посочи, че правото на ищцата на имотно обезщетение е възникнало с издадената през 1983 г. заповед на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ /отм./, като със Заповед 1347 от 03.11.2009г. на кмета на община Добрич е индивидуализиран имота, дължим като обезщетение. Налице е недопустимо като продължителност бездействие на община-Добрич да предостави на ищцата определеното й имотно обезщетение в разумен срок, с което е нарушила правото й на собственост, гарантирано с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл.1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Настоящият състав се солидаризира с изводите на решаващия съд, че сроковете, визирани в чл.109 от ЗТСУ /отм./ и чл.102 от ЗС /отм./ определят разумните граници, в които общината е дължала предоставяне на признатото имотно обезщетение, като неспазването им и неизпълнението на нормативно вмененото задължение в продължение на повече от 30 години каквото се установява в настоящия случай представлява незаконосъобразно фактическо бездействие. След като и до момента отчуждителното производство не е приключило, с предаване на имотното обезщетение на ищцата, ирелевантни се явяват обстоятелствата че след 2009 г. общината е полагала усилия да довърши блок Добрич . Ето защо и твърденията на касационния жалбоподател Община Добрич в тази насока се явяват неоснователни, като несъстоятелни се явяват и възраженията че се обсъждат факти и обстоятелства, случили се преди 03.11.2009 г.. Обосновано административният съд, при преценка за наличието или не на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, се е позовал на постановените от Европейският съд по правата на човека решения по жалби срещу страната ни, касаещи аналогични случай /делата: Кирилова и други срещу България , Басменкова срещу България , Лазаров срещу България , Антонови срещу България и др.. В същите ЕСПЧ изрично е посочил, че необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване. Това виждане категорично е възприето и от ВАС. И в тази връзка, независимо че решенията не са задължителни, за да се гарантира правната сигурност и справедливост, при аналогични, от правна и фактическа страна, случаи, правните изводи също следва да са аналогични. Безспорно е също, че за ищцата са настъпили претендираните имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на административния орган. Съгласно чл.103 от ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95. С бездействието си, напрактика общината е лишила ищцата от правото й на собственост върху отреденият й като обезщетение недвижим имот, т.е. да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане. Ето защо и очакванията на ищцата, в качеството й на легитимиран собственик са, че реално ще получи владението на апартамента, с който е обезщетена, и че ще може да се ползва и от евентуалните добиви от този недвижим имот - наемът от него. Предвид установеното неблагоприятно засягане на правната сфера на ищцата, общината дължи обезщетяване на всички вреди /чл.4 от ЗОДОВ/, като основателно имуществените вреди за процесния период се претендират в размер, съответстващ на средният пазарен наем за аналогични по вид, местонахождение и функционални характеристики жилищни имоти. В тази насока е и преобладаващата съдебна практика. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на КСОИЕ. Вещите лица са дали изчерпателен отговор на поставените от съда въпроси и са обосновали ползваните от тях източници за реално извършени сделки, а не офертни предложения, и критериите въз основа на които е изчислен средният пазарен наем за аналогични по вид, местонахождение и функционални характеристики жилищни имоти. Ето защо оплакванията и в тази насока се явяват несъстоятелни. Настоящият състав се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд досежно началния момент на начисляване на законната лихва върху присъдената сума и неоснователносттта на предявеният иск за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 24 000 лева за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на 12 189, 53 лева и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2 от АПК. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за основателност на претенцията на ищцата за неимуществени вреди. Обосновано, на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е заключил,че ищцата е претърпяла негативни емоции, напразни очаквания, излъгани надежди и отрицателни въздействия върху психическото й състояние, изразяващи се в притеснение, тревога, неудовлетвореност, разочарование, социален и битов дисконфорт, поради което, предвид вида на търпените неудобства, техния интензитет и продължителност, претенцията й съответства на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и правилно е уважена в пълния й предявен размер. Съдът не констатира и нарушения на съдопроизводствените правила при кредитиране показанията на свидетелката Д.Цветкова - дъщеря на ищцата. Същите са преценени с оглед събраните доказателства и при липса на опровергаващи такива, правилно са кредитирани от решаващия съд. Първоинстанционният съд правилно е определил и дължимите се на всяка страна съдебни разноски. Доколкото отговорността за разноските е последица от разрешаването на правния спор и се определя от съда, с цел процесуална икономия, няма пречка да се направи от съда съдебна компенсация до размера на по-малката от двете суми. Предвид изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на страните по делото не се дължат съдебни разноски за касационната инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение