Решение № 15336 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2014 г.

Решение № 15336 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Матей Матев срещу решение № 458/27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3236/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 291100392/16.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 400/24.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за начислени лихви в размер на 196 037,68 лв. на основание чл. 144, ал. 2, т. 3 ДПК (отм.) и по чл. 175, ал. 2, т. 3 ДОПК. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалването решение поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че спорът е относно това, върху каква основа следва да се начислят лихвите - върху размера на данъка по националното законодателства или върху максималния размер на данъка, посочен в СИДДО. Твърди, че неправилно съдът е възприел определеното от ревизията начисляване на лихвите върху размера на данъка - съответно 15 % за 2005 г. и 2006 г. и 10% за 2007 г. и 2008 г. съобразно правилата на националното законодателство. Според касатора Спогодбата между България и Корея за избягване на двойното данъчно облагане съдържа разпоредби, различни от тези в ЗКПО - чл. 13 и чл. 16, ал. 1 и с оглед, че Спогодбата има приоритет пред вътрешното законодателство излага доводи, че приложима е Спогодбата. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Росица Матева. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Соколова я оспорва с искане решението да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: При решаване на делото първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Между "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" АД и "Хюндай Хеви Индъстрис Ко." ЛТД - Корея на 4.01.2005 г. е сключен договор за ползване на софтуер, като корейското дружество е издало фактури за дължимите такси за ползване на софтуера съгласно чл. III, т. 6 от договора през 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Ревизията е приела, че начислените доходи на чуждестранното лице (корейското дружество) представляват "авторски и лицензионни възнаграждения" и попадат в обхвата на облагаемите доходи по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗКПО (отм.), като съгласно чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) и чл. 195 ЗКПО се удържа окончателен данък при източника в размер на 15 % за 2005 г. и 2006 г. и в размер на 10 % за 2007 г. и 2008 г. и е дължим за внасяне в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването, съответно 3-месечен. Според съда е установено по делото, че пред органите по приходите ревизираното дружество е поискало прилагане на СИДДО между България и Корея - чл. 12, ал. 2, според който данъкът не надвишава 5 % от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения в случай, че получателят е притежател на тези възнаграждения. Съдът е възприел установеното от ревизията, че съгласно чл. 17, ал. 1 ЗКПО (отм.) и чл. 13 ЗКПО се предвижда предпочтително прилагане на международната Спогодба пред разпоредбите на вътрешния закон, когато са различни, като са налице обстоятелства за прилагане на чл. 12, ал. 2 от СИДДО с Корея към 5.01.2011 г. и данъкът не е дължим в България и е възприета приложената от дружеството по СИДДО ставка за облагане в България 0 %. Съдът е счел, че правилно ревизията е начислили лихвите на основание чл. 144, ал. 2, т. 3 ДПК (отм.) и чл. 175, ал. 2, т. 3 ДОПК върху задълженията на "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" АД от датата на изтичането на срока за внасянето на данъците съгласно българското законодателства до датата на доказване на основанията за прилагането на СИДДО с Корея - 5.01.2011 г. и затова върху размера на данъка съгласно ЗКПО в съответната редакция - 15 % за 2005 г. и 2006 г. и в размер на 10 % за 2007 г. и 2008 г. Според съда правилно ревизиращите органи са приели, че до доказване на условията за прилагане на СИДДО, дължимостта на данъка при източника се определя от действащите норми на вътрешното законодателство, като това се отнася и за сроковете, след изтичането на които платеца на дохода изпада в забава и дължи лихви така и за размера на данък. Начисляването на лихвите съдът е счел, че се определя за период, за който се счита, че данъкът е все още дължим, понеже не е доказано прилагане на СИДДО, която да изключи прилагането на вътрешната норма. Според съда до доказване прилагането на СИДДО отношенията се подчиняват на разпоредбите на вътрешния закон. - в случая ЗКПО и съобразно него данъкът при източника е станал изискуем и не е внесен в законоустановения срок в съответния размер. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбите на чл. 144, ал. 2, т. 3 ДПК (отм.) и чл. 175, ал. 2, т. 3 ДОПК регламентират начисляването на лихви върху задълженията на чуждестранно лице за данъци, подлежащи на удържане при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер. По делото е установено, че предпоставките за прилагане на СИДДО са установени, т.е. доказани са основанията за прилагане на СИДДО с Корея на 5.01.2011 г., поради което правилно решаващият съд е приел, че законосъобразно с ревизионния акт са начислени лихви от датата на внасянето на данъците, удържани при източника до 5.01.2011 г., когато са установени основанията за прилагане на СИДДО, поради което правилно е определен размера на лихвите върху 15 %-ен размер на данъка за 2005 г. и 2006 г. и 10%-ен размер за 2007 г. и 2008 г. съгласно действащите за съответните години разпоредби на ЗКПО (отм.) и ЗКПО. Настоящият съдебен състав изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд, че до доказване прилагането на СИДДО отношенията се подчиняват на разпоредбите на вътрешния закон и в случая това е ЗКПО, според който данъкът при източника е станал изискуем и не е внесен в законоустановения срок в съответния размер и именно върху него е дължима и лихвата. Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Соколова за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи за касационната инстанция, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,