Решение № 5129 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2010 г.

Решение № 5129 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Тихомир Борисов Тодоров против решение по адм. д. № 159/2009 г. по описа на АС - Ловеч. Иска отмяна на решението с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и на целта на закона. Твърди, че превратно са тълкувани закона и доказателствата, а е забелязана и тенденция в съдебната практика да се "оневинява" администрацията при търсене на защита по чл. 1 от ЗОДОВ. Поставеният дъсчен под се ползва от лицето Маджаров, а точно там се намират стъпалата към собствения му имот. Затова е налице причинна връзка между отменен административен акт и претърпените вреди, поради неползване на собственото на жалбоподателя заведение. Развива подробни съображения. Ответната страна община Ловеч оспорва касационната жалба с доводи за липсата на доказателства за претърпени вреди, както и причинна връзка между заповед № 1507/1.06.2004 г. и твърдените вреди. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, предвид оспорената достоверност на датата за отдаване на имота под наем и недоказаните пропуснати ползи. Не е налице причинна връзка между отменения административен акт, действия и бездействия на администрацията и претърпени вреди. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203 - 207 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, които ищецът твърди, че са в причинна връзка с издадена, но отменена впоследствие със съдебен акт заповед № 1507/1.06.2004 г. на кмета на общината, с която на Тихомир Борисов Тодоров е наредено да "обезопаси строителен обект, представляващ стълбище в груб строеж в п. I, кв. 206, кв. "Вароша", гр. Ловеч, към заведение за обществено хранене (собствено на ищеца) като направи плътен дъсчен настил, минимална дебелина 4 см, така, че да не препятства ползването на имот публична собственост, както и на съседните имоти. Установено е, че настилката е направена, но от друго лице- Димо Маджаров и то преди да да бъде издадена заповедта. В резултат на направената настилка ищецът не могъл да ползва заведението си. Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ се предявява срещу юридическо лице, при наличието на няколко кумулативно дадени от законодателя условия: предварително отменен незаконен административен акт, действия или бездействия на органи или длъжностни лица на държавата или общините при или по повод административна дейност, наличието на вреди и причинна връзка. Настоящият съдебен състав при обсъждане на наведените касационните основания, също намира за необходимо да отбележи, че забелязва тенденция в завеждането на дела с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като опит на ищците срещу ниска държавна такса да търсят съдебна защита за получаване обезщетения, като опитват да заобикалят съществуващия ред по Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността, и да спестят воденето на съдебни дела срещу по-високи държавни такси, на три съдебни инстанции . Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая няма спор, че има предварително отменен административен акт и невъзможност да се ползва заведение, собственост на ищеца поради изградена дървена настилка от друго физическо лице, която се ползва като лятна градина на съседно заведение. Спорът на първо място е дали има причинна връзка между търпените от ищеца вреди и отменения административен акт. Съдебната практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането - издаването на административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая няма причинна връзка между изграждането на дъсчената настилка от друго лице и то преди издаването на заповед № 1507/2004 г. на кмета и незаконността на административния акт, с който ищецът е бил задължен да извърши "обезопасяване" на стълбище към собственото си заведение. Дъсчената настилка е направена от Димо Маджаров за негови търговски цели още 2003 г., поради което невъзможността на Тихомир Борисов Тодоров да ползва заведението си, не се намира в пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. И преди издаването на заповедта дъсчената настилка е съществувала и е пречела на ищеца. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на исковете като неоснователни. Основателно е направеното от общината в открито съдебно заседание искане за присъждане на разноски, което обаче следва да се уважи само за настоящата съдебна инстанция. Представено е пълномощно за адвокат Гецов в размер на 800 лева, за които е отразено, че са изпратени на адвоката. По отношение на разноските пред Административен съд - Ловеч, компетентността по искането е на този съд, а видно от диспозитива на решението, те са присъдени. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,