Решение № 638 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2012 г.

Решение № 638 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от "Кубрат Автотранспорт" АД, със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адв. В. Виденова срещу решение № 3153 от 13.06.2012 г. постановено по адм. д. № 7795/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата са изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната Агенция по приходите (НАП) прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил изцяло обективно съединените искове на касатора срещу НАП за плащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му имуществени вреди в размер на 370 000 лв. и за 170 000 лв. финансови загуби и лихви върху главницата. Със същото решение е било прекратено производството по делото за разликата от 122 465,26 лв. и 141 219,87 лв., представляваща пълния размер на установените задължения с ДРА № 236/23.05.2003 г. издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Разград. Съображенията за отхвърлянето на исковете след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, са били, че макар безспорно да е било установено наличието на частично отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение на ДРА № 236/2003 г., от който се претендират вредите, не са налице останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, обосноваващи основателност на исковете за вреди по този закон. Съдът е приел, че ищецът, при задължението му в исковото производство по ЗОДОВ да проведе пълно доказване на претенцията си, не е доказал един от елементите на сложния фактически състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ - наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените от ищеца вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липса на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответната страна по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, и че не са били налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и не е установил, че действително е била налице причинна връзка, между твърдените претърпени вреди и пропуснати ползи и отменения индивидуален административен акт. Съдът аргументирано е извел извод въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението по комплексната съдебна експертиза, че се установява наличието на първата предпоставка - незаконосъобразен административен акт - ДРА № 236/23.05.2003 г., който е обявен за нищожен в една част и е частично отменен в друга, по реда, предвиден в ДПК. Обосновани са и изводите на първоинстанционният съд, че не са били установено по категоричен начин наличието на другите нормативно регламентирани предпоставки - причинна връзка между отменения административен акт и вреди понесени от ищеца. Така не е доказано твърдението, че касаторът е претърпял реално намаление на имуществената си сфера в резултат на неизпълнение на договорите, по които е страна за исковия период т. е. няма доказателства че е претърпял имуществени вреди на това основание. Във връзка с Договорите за финансово обвързан лизинг, сключени със срок на действие от 37 месеца, считано от датата на подписване на съответния договор, и видно от нотариална покана вх. № 90/25.06.2004 г., се установява, че към месец 06.2004 г. са преустановени плащанията по лизингови вноски, но по делото липсват доказателства, че е налице плащане на сумата по тази нотариална покана през исковия период. Следователно е обоснован извода на съда, че е недоказано твърдението за действително претърпени имуществени. Аналогични са изводите и по отношение на липсата на плащания към другия лизингодател. Липсват доказателства, че в резултат на установените задължение с отменения ДРА касаторът е върнал на лизингодателя част от лизинговите автомобили, а друга част е прехвърлило на трето лице чрез прекратяване на участието си в договорите за лизинг. Това е така, защото не са представени каквито и да са доказателства (не са представени такива и с касационната жалба) за прекратяване на лизинговите договори и връщане на лизинговите вещи на лизингодателите. В същата насока, по делото няма представени доказателства за извършено плащане на сумите по решение № 89/23.11.2007 г. на РС - Разград, било доброволно, било въз основа на действия на съдебния изпълнител. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се основава на твърденията претърпени вреди, като последица от отменен индивидуален административен акт, а от всички събрани по делото доказателства не е била установена причинна връзка между отмяната на акта и твърдените вреди от ищеца, следва да бъде направен извода, че искът се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,