Решение № 6691 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7225/2016 г.

Решение № 6691 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7225/2016 г., V о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Р. В. Д., от гр. П., област П. срещу заповед № 8121К-1256/5.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят посочва, че фактическите основания в оспорената заповед не отговарят на действителните. За установен случай на нерегистриране на заявителски материал от 17.06.2015 г. се отреждат две нарушения, за да се обоснове системност, допускаща налагане на дисциплинарно наказание уволнение. При условията на алтернативност отбелязва, че дори и да се приеме, че са допуснати някакви формални пропуски, отчитайки характера и естеството на всички изброени в атакуваната заповед нарушения, наложеното наказание е несъразмерно тежко. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи чрез юрисконсулт Стоев изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на индивидуалния административен акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. Със заповед рег. № 8121к - 1256/5.04.2016 г. министърът на вътрешните работи е наложил на Р. В. Д., старши инспектор, началник група "Криминална полиция" в Районно управление - гр. П. при ОДМВР - П. дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 6 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з - 780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение. По делото е установено, че дисциплинарното производство е образувано по предложение на ОДМВР - П., рег. № 317р - 7505/17.09.2015 г. и писмо вх. № 5065/2015 от 18.09.2015 г. на Окръжна прокуратура - П. със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К - 3080/18.09.2015 г., с която е бил определен дисциплинарно разследващ орган като със същата заповед служителят е бил отстранен и от заеманата длъжност. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е била допълнена със заповед № 8121К - 3471/22.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи с нови данни за допуснати нарушения. Със заповед № 8121К - 4494/20.11.2015 г. дисциплинарно наказващият орган е удължил срока за провеждане на производството до 18.01.2016, като ново удължаване до 17.02.2016 г. е било извършено със заповед № 8121К - 317/29.01.2016 г. Разследването е установило дисциплинарни нарушения във връзка с чл. 6 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, подадени на 17.06.2015 г. и в периода 20.07.2015 г. - 31.07.2015 г. Събраните в административното производство доказателства установяват, че на 17.06.2015 г. старши инспектор Р. Д. не е регистрирал съобщение за извършено престъпление от общ характер, подадено от Д. Т., от гр. П., с което е нарушил чл. 6 от Вътрешните правила за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, с което е допуснал нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Независимо, че заявителския материал не е бил регистриран по него са започнали действия на полицейските органи, които документално не са били обезпечени. С докладна записка рег. № 325р-3528/23.06.2015 г. до началника на РПУ - гр. П. старши инспектор Д. е посочил, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и е предложил преписката да бъде архивирана. Същата не е била изпратена на компетентната прокуратура, с което служителят е нарушил чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. Деянието законосъобразно е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. За периода 20.07.2015 г. - 31.07.2015 г. жалбоподателят е замествал ползващия отпуск началник на РПУ - гр. П. и не е упражнил контрол по отношение на свой подчинен за регистрацията на заявителски материал за извършена кражба на кобила и конче в с. К., въпреки че случаят му е бил докладван. С действията си той е нарушил служебните си задължения разписани в раздел III от типова длъжностна характеристика на длъжността началник група "Криминална полиция" към РУ "Полиция" при ОДМВР, рег. № У - 50021/9.05.2013 г., утвърдена със заповед рег. № з - 3837/27.05.2013 г. по описа на ГДНП - МВР. Деянието точно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Неупражненият контрол по регистриране на съобщението за престъпление от общ характер е създал условия за саморазправа между заявителя и трето лице, вследствие на която последното е починало от нанесения му побой. Посочените три нарушения на служебната дисциплина са извършени при условията на системност. Съгласно § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Необосновани са доводите на жалбоподателя, че така установените нарушения имат формален характер и за тях не се следва наложеното по тежест наказание - уволнение. С министерска заповед рег. № 8121к-582/22.02.2016 г. на старши инспектор Р. Д. е било наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" - на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 ЗМВР. Заповедта не е била обжалвана и е породила правни последици, които законосъобразно са били ценени от дисциплинарно наказващия орган. Взети са предвид обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията, последиците от тяхното осъществяване, формата на вината и цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 14 ЗМВР когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 ЗМВР се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание се налага дисциплинарно наказание - уволнение. Спазени за сроковете по образуване и приключване на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност - две години от извършването на нарушението и два месеца от установяването му от компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Министърът на вътрешните работи е получил материалите от дисциплинарното производство с писмо рег. № 317р - 1446/10.02.2016 г. по описа на "ОДМВР" - П. и е издал заповедта предмет на съдебен контрол на 5.04.2016 г. Дисциплинарно наказаното лице е било запознато с всички документи, справки и становища от дисциплинарното производство, участвало е в самото производство като е изготвило 6 броя обяснения и възражения, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Спазена е изискуемата писмена форма. Не са налице нарушения на материалноправни разпоредби. Извършените дисциплинарни нарушения са точно установени и правно квалифицирани като за тях са наложени съответстващите по закон наказания, отчитайки наличието на квалифициращият признак системност при извършването им. По изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд при проверката на заповед № 8121К-1256/5.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи не откри пороци по смисъла на чл. 146 АПК, което обосновава неоснователност на предприетото съдебно оспорване. Отчитайки изхода на спора, основателно се явява направеното от ответника по делото искане за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя същите в размер на 100, 00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд и ги поставя в тежест на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд,