Решение № 14850 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2019 г.

Решение № 14850 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв. Кондев за отмяна на влязло в сила решение № 14231/20.11.2018 г., постановено по адм. дело № 11027/2017 г. на Върховен административен съд, пето отделение, потвърдено с решение № 9617/21.06.2019 г. по адм. дело № 1844/2019 г. на ВАС, петчленен състав, втора колегия. Изложени са аргументи свързани с наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. В подкрепа на това твърдение към искането за отмяна са приложени писмени доказателства - копие от удостоверение изх. № 2428/2016 г. от 10.04.2019 г., издадено от районна прокуратура - Я. и копие от постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 2428/27.04.2016 г. на прокурор при РП - Я.. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 от АПК и наличието на нови писмени доказателства - удостоверение изх. № 2428/2016 г. от 10.04.2019 г., издадено от районна прокуратура - Я. и копие от постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 2428/27.04.2016 г. на прокурор при РП - Я.. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител в съдебно заседание, намира молбата за отмяна за недопустима с доводи, че представените доказателства не са новооткрити и са приети в касационното производство, поради което е изтекъл тримесечния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК. Алтернативно счита молбата за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в законна сила решение, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК - не по - късно от една година от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Разгледано по същество искането е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно визираната в молбата разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови " обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното праоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключването на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като нови доказателства се сочат: удостоверение изх. № 2428/2016 г. от 10.04.2019 г., издадено от районна прокуратура - Я. и копие от постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 2428/27.04.2016 г. на прокурор при РП - Я., които не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите са били известни на молителя, както в хода на първоинстанционното производство при разглеждане на адм. дело № 11027/2017 г. от тричленен състав на Върховен административен съд, така и в хода на касационното производство по адм. дело № 1844/2019 г. на петчленен състав на Върховен административен съд, като с молба от 21.05.2019 г. от процесуалния представител на молителя адв. Радев са представени по делото и двете писмени доказателства, които са приети от съда в съдебно заседание на 23.05.2019 г. Доказателство, че обстоятелството за прекратяване на наказателното производство с постановление изх. № 2428/27.04.2016 г. на прокурор при РП - Я. е било известно на молителя се съдържат и по адм. дело № 11027/2017 г. на ВАС, тричленен състав, по което с молба от 04.07.2018 г., молителя чрез процесуален представител е поискал прилагането на следствено дело № 111/2016 г. по описа на ОСлО - Я. с твърдения, че същото е прекратено. Обстоятелството, дали тези писмени доказателства са обсъдени, както от тричленния състав на ВАС, така и от петчленния такъв са ирелевантни в производството по искането за отмяна, което е извънреден способ и в това производство, съдът не разглежда законосъобразността на постановените решения по същество, както и евентуално допуснати нарушения на закона. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че представените с молбата доказателства не са нови и не установяват нови обстоятелства, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи, поради това че молителят не е знаел или не е бил в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. В разглеждания случай писмените доказателства, на което се основава искането - удостоверение изх. № 2428/2016 г. от 10.04.2019 г., издадено от районна прокуратура - Я. и копие от постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 2428/27.04.2016 г. на прокурор при РП - Я., не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като са съществували по време на редовното инстанционно производство и са били представени по делото и същите не са от съществено значение за спора. Наведените от молителя касационни доводи за материалноправни нарушения не подлежат на разглеждане в извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и сл. АПК и на основанията по чл. 239 АПК. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия