Решение № 2187 от 1.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Б. Костенски, подадена чрез пълномощник адвокат С. Костенска, против Решение 280/02.08.2022 г., постановено по административно дело 206/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което по жалба на Т. Соколов е отменена Заповед 288/18.02.2022 г. на Кмета на Община Враца. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Костенска по изложените съображения, с молба да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, както и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Кметът на Община Враца, редовно призован, не се представлява и не взема становище по спора. Ответната страна Т. Соколов, чрез адвокат А. Коцанкова оспорва касационната жалба по съображения, развити писмено като счита касационната жалба за недопустима, алтернативно за неоснователна. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Касационният жалбоподател Б. Костенски е бил конституиран и е участвал като заинтересована страна в хода на първоинстанционното производство, поради което притежава активна процесуална легитимация да оспори решението, което се явява неблагоприятно за него. Що се отнася до въпроса дали е притежавал качеството на заинтересувано лице по чл. 135, ал. 1 във връзка с чл. 131 ЗУТ, което да отправя искане за започване на производство по изменение на ПУП, то това е въпрос по съществото на спора, но не обуславя правото му на касационна жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед е одобрено частично изменение на ПУП план за регулация и застрояване, с оглед образуване на нов УПИ XII-54, кв. 193, ЦГЧ по плана на гр. Враца от част от тротоара на ул. Река Лева публична общинска собственост, както и регламентиране на застрояване в него с предназначение за КОО свързано, ниско застрояване, с плътност на застрояване до 80 %, интензивност на застрояване до 2,0 и минимална озеленена площ минимум 20 %. Жалбата срещу посочената заповед е допустима на две основания по чл. 131, ал. 2, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, доколкото е подадена от лице с вещни права върху имот, която се явява съседен с новообразувания, като се създава свързано застрояване между двата, както и се променя предназначението на процесния имот /част от тротоара на улицата се обособява в УПИ за КОО. За да отмени оспорената заповед, съдът е развил мотиви за допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Събрани са относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Правилни са изводите на съда относно допуснатите в хода на административното производство нарушения, които настоящата инстанция напълно споделя. Производството е започнало по почин на лице, което не се легитимира като заинтересувано по смисъла на чл. 131 ЗУТ, независимо от издаденото разрешение за строеж и за ползване на павилион в полза на неговия наследодател, след като това лице не разполага с надлежен документ, удостоверяващ вещни права върху имота публична общинска собственост, от който се образува новия УПИ. Правилно първостепенният съд е установил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗУТ, съгласно която свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните имоти. Такова съгласие не е дадено от настоящия собственик на съседния УПИ II-44, напротив той изрично е възразил срещу изменението като го е обжалвал. Настоящият съд установи още едно нарушение на материалния закон на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, определяща минималните размери за повърхност при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свързано в два имота, каквото е процесното, която изисква в градовете - най-малко 300 кв. м площ на УПИ, като не са налице условията за прилагане някоя от специфичните хипотези по чл. 19, ал. 3 ал. 7 ЗУТ. Новообразуваният УПИ е с площ от 73,25 кв. м., като в тази връзка вещото лице е заключило, че макар градоустройствените показатели да съответстват на зоната, в която се намира имота, то същите са неизпълними в случая. Предвид изложените мотиви, оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са две открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна Т. Соколов разноски в размер на 1200 лева - законоустановения минимум на адвокатското възнаграждение за този вид дела, тъй като възражението за прекомерност от страна на адвокат Костенска се явява основателна, с оглед фактическата и правна сложност на спора и обема на осъществената процесуална защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,