Решение № 2109 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2015 г.

Решение № 2109 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. И." ЕООД, гр. София, против решение № 1098/15.05.2015 г. по адм. дело № 2296/2014 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, не взема становище. Ответниците: министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на околната среда и водите, чрез своите пълномощници в писмени становища, намират касационната жалба за неоснователна. В с. з. пълномощникът на министъра на околната среда и водите-юрисконсулт М., поддържа същото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "М. И." ЕООД против Заповед № РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на СГКК-Варна, с която, на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР, са одобрени КККР за посочените в заповедта поземлени имоти в землището на с. Ново Оряхово, община-Долни чифлик, област-Варна, само в частта за ПИ с идентификатор 52115.502.50, образуван в границите на ПИ 000233 по КВС на с. Ново Оряхово, като неоснователна. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процедура по чл. 35а и сл. от ЗКИР, без допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Съдът е изложил мотиви за вида на производството и надлежното сезиране по чл. 35а ЗКИР /редакция преди изменението, обн. ДВ бр. 49/13.06.2014 г./ със съвместна заповед от 18.04.2013 г. на МРРБ и МОСВ, т. е. по искане на собственика - държавата чрез изпълнителните си органи - министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда, "за отделен имот или група имоти". Според съда пясъчните дюни, находящи се в процесния имот са изключителна публична държавна собственост, на основание чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК. По отношение приложимостта на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ е прието, че съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, следва да се прилага нормата на закона, а не на подзаконовия нормативен акт. Изложени са мотиви и за изискването на § 31 ПРЗ от ЗУЧК, като е кредитирано изцяло заключението на назначените експертизи, установили наличие на сиви пясъчни дюни в имота. Поради това, в частта досежно имот с идентификатор 52115.502.50, жалбата е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Безспорно е обстоятелството, че процесния имот, 000233 по КВС на с. Ново Оряхово, попада в "урбанизирана територия" - "за Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности "Камчия парк". съгласно влязла в сила заповед № 643/25.03.2008 г. на кмета на община Долни чифлик за одобряване на ПУП-ПЗ, издадена за това инвестиционно намерение. За имота и територията, в която попада, няма одобрена кадастрална карта към момента на откриване на производството по изработване на КККР, одобрени с процесната заповед. Производството е открито със заповед № РД-16-03-2/10.06. 2013 г. на началника на СГКК - Варна, във връзка с писмо вх. № 10-16358/10.06.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Следователно към датата на откриване на производството е приложима нормата на чл. 35а ЗКИР, в редакцията на Д. в. бр. 36 от 2004 г., която гласи, че "кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка", т. е. регламентирано е изключение от правилото по предходния чл. 35, ал. 1 ЗКИР, съгласно който производството се открива по инициатива и със заповед на изпълнителния директор на АГКК. От това следва, че към 10.06.2013 г., нито изпълнителният директор на АГКК, нито началникът на СГКК - Варна, са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от ЗКИР при липса на надлежно искане от собственика, респ. инвеститора. Следователно е налице нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, опорочаващо административното производство изначално, което води до нищожност на издадения краен акт по чл. 49а, ал. 3 ЗКИР, с който приключва процедурата за одобряване на КККР, в частта му за ПИ 502.50 накрая. Неправилни са изводите на решаващият съд, че държавата като собственик действа като субект на това право чрез своите изпълнително-разпоредителни органи, поради което не съществува законова пречка да инициира производство по чл. 35а ЗКИР. Нормата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ прогласява, че пясъчните дюни са публична държавна собственост, но не игнорира приложението на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, съгласно която разпоредба държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Актът за държавна собственост е именно легитимиращия държавата документ като носител на правото на публична държавна собственост, който точно определя индивидуализиращите пределите на правото на държавна собственост - точния обем, местонахождение и т. н. на обекта, в случая "пясъчни дюни". В този смисъл е и изискването на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. - "Морските плажове и дюните се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост". Следователно съдът необосновано е игнорирал цитираната разпоредба, тъй като нормата е действаща и не противоречи на чл. 6, ал. 6 ЗУЧК и на § 31 ПЗР от ЗИДЗУЧК, който визира задължение за предоставяне информация на АГКК за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта, но не касае изготвяне, респективно неизготвяне на акта за държавна собственост. Освен това по силата на чл. 31 ЗКИР, цитираната наредба допълва и конкретизира реда по ЗКИР за отразяване на обекти в КККР, към който препраща ал. 6 на чл. 6 ЗУЧК. От изложеното следва, че сезирането на АГКК със съвместната заповед от 18.04.2013 г. на министъра на МРРБ и министъра на МОСВ, не съставлява искане от собственика по чл. 35а ЗКИР /бр. бр. 36 от 2004 г., ДВ/ и процесната заповед като издадена при съществено процесуално нарушение в откриването на процедурата и от некомпетентен орган се явява нищожна. Като не е прогласил тази нищожност по реда на чл. 168, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се следва произнасяне по същество от настоящата инстанция, с прогласяване нищожността на заповед № РД-18-03-3/12.02.2014. г. на началника на СГКК - Варна, в частта за имот с идентификатор 52115.502.50, образуван от ПИ 000233 по КВС на с. Ново Оряхово. С оглед на този резултат и направеното искане за разноски от страна на касатора, ответникът - СГКК-Варна следва да бъде осъден да му заплати направените по делото, за двете съдебни инстанции разноски, в общ размер на 2 637,40 лв., от които 1 332,40 лв. за първата инстанция и 1 305 лв. за касационната, съгласно представения списък на разноски и приложени към него писмени доказателства - договори за правна помощ и фактури. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,