Решение № 306 от 11.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Диев от [населено място],общ. Угърчин, чрез адв. Братанова, срещу решение 139 от 06.07.2022 г., постановено по адм. дело 298/2020 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед 182/10.06.2020 г. на кмета на Община Угърчин. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Угърчин, чрез адв.Пейчевски, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед 182/10.06.2020 г. на кмета на Община Угърчин, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж плътна ограда с височина около 2,20м-северна част-2,18м, южна част-2,47м, находяща се на границата между УПИ XI-97 и УПИ XII-98, изградена без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж /РС/. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, административният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден през 2018 г. и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 1/18.11.2019г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изграждане на плътна масивна ограда на мястото на съществевала такава в имота на оспорващия , с описаните в констативния акт и процесната заповед местонахождение и параметри , изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, а липсата на издадено РС се потвърждава от процесуалният представител на жалбоподателя. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Обосновано са отхвърлени от административният съд доводите за несъразмерност по чл.6 АПК, както и тези за допуснати съществени нарушения на административната процедурата, тъй като оспорената заповед се позовава изрично на нормата на чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ, която при условията на алтернативност определя за незаконен строеж, изграден без инвестиционен строеж или РС. Изграждането на процесната ограда без издадено РС е безспорно установено по делото, което сочи на наличие на основанието за квалифициране на строежа като незаконен по т.2,ал.2,чл.225а ЗУТ. Обстоятелството, че част от оградата е изградена на мястото на сринала се стара ограда не игнорира изискването за издаване на РС за новоизградената процесна ограда. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират от ответника и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,