Решение № 15433 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2013 г.

Решение № 15433 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от "Живел - Агро" ООД против решение № 41/09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3375/2012 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение към ЕАД № 11BG002007Н0000855/23.10.2011 г. с вх. № 4424-620-8/15.08.2012 г. на Началника на МП" Варна-Ферибот", с което е извършена корекция на процесното ЕАД и са определени суми за доплащане, както следва: мито в размер на 147.25 лв. и ДДС в размер на 1011.12 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обърнал внимание на факта, че с подаването на ЕАД за допускане на свободно обръщение (внос) във Варна, стоката е придобила статут на "общностна", поради което и жалбоподателят повече не е обвързан с доказване на размера на транспорта, осъществен на територията на страната и за него не съществува задължение да посочва в декларация за стойността на стоката - D. V. 1. разходите за вътрешен транспорт, които да бъдат декларирани. Не било взето впредвид от съда, че условието на доставката е CFA, което означава условие доставка "франко превозвача" - без включени транспортни разходи в стойността на стоката. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на административния акт на митническия орган за промяна на декларираната митническа стойност и определените за досъбиране публични задължения. Ответникът по касационната жалба началникът на Митнически пункт "Варна - ферибот", чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Людмила Тодорова оспорва касационната жалба в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Живел-агро" ООД - гр. Добрич против Решение към ЕАД № 11BG002007Н0000855/23.10.2011 г. с вх. № 4424-620-8/15.08.2012 г. на Началника на МП "Варна-Ферибот", с което е извършена корекция на процесното ЕАД и са определени суми за доплащане, както следва: мито в размер на 147.25 лв. и ДДС в размер на 1011.12 лв. В мотивите си съдът е приел, че по процесната ЕАД е оформен митнически режим "Едновременно допускане за свободно обръщение за крайна употреба" на сложен фосфатен тор - 62 500кг., с декларатор "Дискордия" АД и получател на стоката "Живел-Агро" ООД гр. Добрич. Съдът е описал подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Към подадената митническа декларация № 11BG002007Н0000855/23.10.2011 г. жалбоподтелят е представил проформа-фактура № 032000000133/29.08.2011 г. за ж. п. транспорт на внасяната в страната стока на стойност 9884.07 лв., сочейки, че това е стойността на транспорта за един вагон от Узбекистан до Варна и не е представил друг документ, който да удостоверява разграничаване на транспортните разходи до границите на Република България и вътрешните такива. Осчетоводил е фактура № 0320001728/12.09.2011г с по-висока стойност, която не е била представена пред митническите органи при подаване на оспореното ЕАД. В нея не е налице разделяне на транспортните разходи и не е приложима нормата на чл. 33, т. 1 от Регламент ЕИО 2913/92 г. Липсват доказателства за извършени от "Живел - Агро" ООД след внасяне на стоката на транспортни разходи, както и че те са разграничени документално и счетоводно от цената на транспорта, тъй като съставената проформа-фактура не е документ с доказателствена стойност, а междинен документ, в който страните са посочили цена за извършена услуга, която следва да се преведе и след това да се издаде и окончателен документ - крайна фактура. Тя е издадена и е осчетоводена в дружеството - "Живел - Агро" ООД, като стойността по нея се различава от тази по представената пред митническите органи проформа-фактура. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно е приел първостепенният съд, че в посочената фактура не е налице разделяне на транспортните разходи и не е приложима нормата на чл. 33, т. 1 от Регламент ЕИО 2913/92 г. Липсват доказателства за извършени от жалбоподателят след внасяне на стоката на транспортни разходи, както и че те са разграничени документално и счетоводно от цената на транспорта, тъй като посочената проформа-фактура не представлява документ с доказателствена стойност, поради това, че по своята същност представлява междинен документ, в който страните са посочили цена за извършена услуга която следва да се преведе и след това да се издаде и окончателен документ - крайна фактура, като такава е издадена и е осчетоводена в дружеството-жалбоподател, като стойността по нея се различава от тази по представената пред митническите органи проформа-фактура. Без съмнение транспортните разходи за вътрешен транспорт не се включват в митническата стойност, но само при условие, че могат да се разграничат от другите разходи - аргумент от чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92. В този смисъл е и решение от 15.07.2010 г. по дело С-354/09 г. на СЕС в Люксембург. Към момента на деклариране на процесната стока, такова разграничение не е направено, като в представената към този момент проформа фактура № 0320000001ЗЗ/29.08.2011 г., е посочена обща стойност на транспортните разходи. В този смисъл правилно съдът се е позовал и на разясненията в Коментара, като въз основа на това и разпоредбите от цитирания регламент е приел законосъобразно, че в процесния случай няма разграничение на разходите за външен и вътрешен транспорт нито в проформа фактурата, представена с ЕАД, нито при осчетоводяване на транспортните разходи с фактура № 0320001728/12.09.2011 г., Такова разграничение не е направено и чрез попълване от декларатора в декларацията за стойността на внасяната стока D. V. 1. От заключението на вещото лице, по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено се установява следното: стойността на траспорта с жп вагони за процесната стока по ЕАД 11BG002007Н0000855/23.10.2011 г. от гр. Варна до гр. Д. е в размер на 4 920.08 лв.; стойността в щатски долари на стойността на транспорта за процесната стока от гр. Варна до гр. Д. при съответния митнически курс на щатския долар - 1.43431 лв. за процесното ЕАД е равна на 3 430.28 лв.; общата стойност на транспортните разходи за вагон с № 23277171, осъществен след въвеждане на стоките, съгласно приложение към фактура № 0320001728/12.09.2011 г. е в размер на 10 321.45 щ. д. Правилен е изводът на съда, че след като не са представени на митническите органи доказателства за стойността на вътрешния транспорт, нито е поискано чрез попълване на декларация D. V. 1 да бъдат приспаднати транспортните разходи за транспорта в страната включването им в митническата стойност на стоките, поради което те не могат да направят и проверка на декларираните данни. Предвид липсата на документи, обективиращи наличието на основание за прилагане на чл. 33, § 1 от МК, правилно митническите органи извършват корекция на данните по ЕАД № 11BG002007Н0000855/23.10.2011 г. с оспорения административен акт. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение