Решение № 8974 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14789/2012 г.

Решение № 8974 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14789/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 3 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", каквото е новото й наименование, считано от 01.01.2013 г. срещу решение № 2134/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1410/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен издадения на "Родопи-12" ЕООД - гр. Велинград РА № 161105540/12.01.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 348/4.04.2012 г. на директора на същата дирекция, както и РА за поправка № 1204492/8.02.2012 г. за допълнително начислен ДДС в размер на 15 490,17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер от 2 058,44 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване на касатора е свързано с приемането от съда, че е осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) на 18 тона замразени малини за фирма "Агритекс - Боян Илиев" - гр. Билефелд, Германия. Подробно в касационната жалба е преразказана фактическата обстановка по делото. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и изложените доводи в решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Родопи-12" ЕООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Родопи-12" ЕООД - гр. Велинград чрез процесуалния си представител адв. Кирил Александров я оспорва по съображения, развити в депозираните по делото писмени бележки. Иска се присъждане на разноските за касационната инстанция в размер на 900 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионният акт, първоинстанционният съд е приел, че "Родопи-12" ЕООД е осъществил ВОД на 18 тона замразени малини с получател фирма "Агритекс - Боян Илиев" - гр. Билефелд, Германия. Съдът е приел, че е доказано транспортирането на процесното количество замразени малини от България до Германия чрез представянето на международна товарителница - ЧМР, позовавайки се на чл. 9, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за договора за автомобилни превози, според които международната товарителница удостоверява до доказване на противното условията на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача, а нередовността й според конвенцията не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Обсъдена е от съда и друга международна товарителница, като тя удостоверявала превоза на процесните стоки от Германия за Белгия. Направен е извод от решаващия съд, че и двете товарителници отговарят на описаните в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС предпоставки. Макар че тези документи според съда представляват частни свидетелстващи документи, те съдържат необходимите реквизити - дата на транспортиране, датата на получаване, номер на инвойс фактурата, имената на изпращача и на получателя. В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С-409/04 на СЕС в Люксембург и на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. Обжалваното решение е неправилно постановено. Дефиниция на понятието ВОД законодателят е дал в чл. 7, ал. 1 ЗДДС и тя е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, трябва по безспорен начин да се установи, че правото на собственост върху процесната стока е прехвърлено, т.е. че стоката е достигнала до нейния получател в другата държава-членка. При установяване на тези обстоятелства, доставчикът начислява ДДС с нулева ставка - аргумент от чл. 53, ал. 1 ЗДДС. За да отмени ревизионният акт, съдът се е позовал на 2 бр. ЧМР, едното от които доказвало превозването на малините до Германия, а другото - до Белгия. За ЧМР, предназначено за превозване на стоките до Германия, съдът е приел, че макар да е частен свидетелстващ документ, той доказва изпращането на 18 тона замразени малини, наличието на превозвач и получател в Германия, тъй като била попълнена клетка 24. Съдът не е взел предвид установеното от приходните органи по време на ревизията, че няма сигурни данни стоката да е пътувала до Германия, както и че през месец декември 2010 г. свързаното лице на ответника по касация "Булгарцвет - Велинград" ЕООД е осъществило вътреобщностно придобиване (ВОП) на същото количество замразени малини - 18 тона с доставчик "Агритекс-Боян Илиев" - Германия. Съдът не е взел предвид и противоречивите обяснения на "Родопи-12" ЕООД пред приходните органи, включително и пред решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК, че процесните малини били натоварени първоначално в гр. Велинград и пристигнали в Германия, а немската фирма "Агритекс-Боян Илиев" е префактурирала малините на българската фирма "Агри Фууд" ООД, като впоследствие стоката отпътувала за Белгия, където била препродадена на фирма "Crops NV". Съдът не се е съобразил с тези установени от ревизията факти и не ги е обсъдил и не е извел никакъв правен извод от тях. Наличието само на две международни товарителници, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да обоснове извод, че е налице ВОД на процесната стока. Позоваването на практика на СЕС в Люксембург също не обосновава направения от първоинстанционния съд извод, тъй като от установеното в хода и на ревизионното и на съдебното производство не е доказано по категоричен начин осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Наличието само на инвойс фактура и международни товарителници не доказва осъществяването на ВОД. Обсъдени тези доказателства с останалите обстоятелства, установени от ревизията и неопровергани от данъчнозадълженото лице, като се има предвид, че по общите правила на доказването в негова тежест е да докаже всички положителни предпоставки за облагането с нулева ставка на доставката му за Германия, водят до извод, че не е установено по убедителен начин осъществяването на ВОД за Германия на 18 тона замразени малини. Съобразно твърденията на ответника по касационната жалба е налице противоречие, тъй като едно и също количество замразени малини е напуснало територията на България през месец ноември 2010 г., отпътували са за Германия, а след това в Белгия, като през месец декември 2010 г. отново са се върнали отново България чрез ВОП от свързано лице на ревизираното дружество "Булгарцвет - Велинград" ЕООД, което показва, че твърденията за ВОД не са установени с необходимите доказателства и липсва и нормална търговска логика в тези операции. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и подлежи на отмяна на сочените от касатора отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Родопи-12" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението на съда следва да се отмени и относно присъдените в полза на дружеството разноски, в тежест на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора, на същия следва да се присъдят 900 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,