Решение № 15881 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13887/2016 г.

Решение № 15881 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13887/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ- К. против решение № 220 от 31.10.2016 г. по адм. дело № 157/2016 г. на Административен съд К., с което е отменено решение № 16/29.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Ф. С. против разпореждане № 5711142948/24.12.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ К., с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ К. за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Поддържа, че не са налице предпоставки, въз основа на които да се приеме, че през процесния спорен периоди трудовия стаж на Стоилов положен на длъжността "шофьор на автобус" в "ДАП смесено" гр. С. Димитров е от втора категория и същият не попада в приложното поле на нормата на чл. 53а от ПКТП (отм.). По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Не се претендират разноски. Ответникът- В. Ф. С., чрез пълномощника си адвокат А. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържат, че не са налице касационните основания визирани в жалбата. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд К. е решение № 16/29.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Ф. С. против разпореждане № 5711142948/24.12.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ К., с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да уважи жалбата, Административният съд е приел, че на основание т. 53а от ПКТП (отм.) осигурителният стаж на Стоилов за целия спорен период 22.02.1985 г. -24.04.1987 г., положен като шофьор в "Автостопанство смесено" гр. С. Димитров следва да се зачете от II категория. Така направеният извод е в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Решението е неправилно. Безспорно е установено от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-09-767/24.11.2015 г. до директора на ТП на НОИ К. С. е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО, представяйки трудова книжка и удостоверения от осигурители. В трудова книжка № 717 е отбелязано, че през периода 22.02.1985 г. - 24.04.1987 г. е работил като шофьор в ОП"Автотранспорт" гр. С. Димитров. Съгласно удостоверение № 610/24.11.2000 г. от "Р. -автотранспорт" ЕООД/в ликвидация/гр. Д. през периода 17.03.1978 г. - 24.04.1987 г. Стоилов е работил на длъжността "шофьор" на Джип и Автобус общо 9г, 01м, 07д. От удостоверение изх. № 5506-09-3526-1/18.11.2015 г. от ТП на НОИ К. се установява, че съгласно изплащателните ведомости в ТП на НОИ от 01.09.1984 г. до 31.01.1987 г. за 2 г., 05м, 00д Стоилов е работил като шофьор на "Авия", а до м. 04.1987 г. е бил шофьор. В забележка е отбелязано, че във ведомостите не са записани вида и тонажа на автомобилите. В описа за осигурителен стаж на лицето трудът през периода 22.02.1985 г. - 24.04.1987 г. е записан като осигурителен стаж от III категория труд. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ К. с разпореждане от 24.12.2015 г. е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Стоилов не отговаря на условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Няма осигурителен стаж от I категория, този от II категория е 13г, 05м, 10д, от III - 25 г., 11м, 11д или превърнат към III категория общо 42г, 09м, 01д. при възраст към датата на заявлението от 58г, 00м, 10д. Изводът е, че лицето няма необходимия сбор 15 години втора категория труд. По жалба на Стоилов директорът на ТП на НОИ К. е потвърдил разпореждането с мотива, че от трудовата книжка не става ясно дали Стоилов е бил шофьор на автобус, извършвал ли е превози по утвърдени графици и разписания за обслужване на междуселищни и вътрешноградски пътнически линии, и трудът не следва да се зачете от II категория по см. на т. 53а от ПКТП (отм.). Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че в архива на НОИ се съхраняват само разплащателните ведомости, като липсват предадени лични трудови досиета на работниците и служителите от предприятието, заповеди и други документи, свързани с трудовата дейност. От данните в тези ведомости експертът е заключил, че през спорния период 22.02.1985 г. -24.04.1987 г., от месец февруари 1985 г. Стоилов е бил водач на "Ч. А.", а в повечето от следващите месеци е отбелязано само "Авия". По информация за производството на завод "Ч." гр. Б. "Ч. А." е тип микробус за превоз на пътници. В разплащателните ведомости не се съдържа информация за внасяните осигурителни вноски, графика на работа, регистрационните номера на превозните средства, нормативното основание за изплащане на ДМС, нито конкретна информация за характера и условията на полагания труд. Вещото лице допълва, че "Авия" е микробус за превоз на пътници с 20+1 места. За установяване характера и вредностите на труда са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ушатов и Йорданов. Двамата са били колеги на жалбоподателя през спорния период от време в "Автостопанство смесено" гр. С. Димитров. Сочат, че е започнал работа в завода като шофьор на авариен джип, след това в градския транспорт, а по-късно и като шофьор на "Авия". По това време са се извозвали работници от ТЕЦ Бобов дол и Ч. могила по много натоварен график до с. Ф., с. Ц., с. С. и други по-малки населени места, до които не било рентабилно пускането на големи автобуси. Имало е графици и за превозване нощно време, като денонощно са се превозвали работниците за ТЕЦ Бобов дол. След като работил на "Авия" около 2 години жалбоподателят напуснал предприятието. Съобразно изложените обстоятелства от фактическа страна първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че на основание т. 53а от ПКТП (отм.) осигурителният стаж на Стоилов за целия спорен период 22.02.1985 г. - 24.04.1987 г., положен като шофьор в "Автостопанство смесено" гр. С. Димитров, следва да се зачете от II категория. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. След като в трудовата книжка и във ведомостите няма данни кандидатстващият за пенсия, за посочения период да е работил като шофьор на автобуси от транспортната фирма за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици, то приетото от първоинстанционния съд не обуславя извод, че Стоилов е упражнявал труд по т. 53а от ПКТП (отм.). Такива данни не се съдържат нито в заключението на вещото лице, нито в показанията на разпитаните свидетели. В тежест на лицето, което иска да установи че е работило при условията на втора категория труд, е да представи екземпляри от документи от категорията на посочените и които имат доказателствена стойност по чл. 40, ал. 3 НПОС. В случая Стоилов не е доказал нещо различно от записите на длъжностите, които се съдържат в официалните документи, а именно във ведомостите, трудовата книжка, удостоверенията. Събраните по делото доказателства не обуславят извод за наличие на преференциалните условия за пенсиониране, визирани в нормата на т. 53а от ПКТП (отм.), поради което правилно административния орган е приел, че осигурителния стаж на Стоилов за периода 22.02.1985 г. -24.04.1987 г., положен като шофьор в "Автостопанство смесено" гр. С. Димитров, следва да се зачете от трета категория. При това положение В. С. не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Недоказаната от Стоилов втора категория на труда през периода 22.02.1985 г. -24.04.1987 г., води до отхвърляне на оспорването. С оглед изхода на спора съдът не присъжда разноски на ТП на НОИ- К., тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение