Решение № 763 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2012 г.

Решение № 763 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили в Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на Веселин Василев Стоянов против заповед № КВ-145 от 24.04.2012 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ договорът му за военна служба е прекратен с изтичане на уговорения срок, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в резерва. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при нарушаване на процедурата по изготвянето и изпълнението й, както и че е нищожна. Прави искане да бъде отменена и претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, свързани с нарушение на изискванията на чл. 65, ал. 3, т. 4 от Правилника за приложение на Закона за отбраната и въоръжените сили в Република България (ППЗОВСРБ) и т. 16 от договора за кадрова военна служба № 103/26.05.2010 г. Ответникът - министърът на отбраната чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена по съображения в писмени бележки. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: С договор за военна служба № 103 от 26.05.2010 г. са уредени отношенията между Министерство на отбраната и жалбоподателя Стоянов с военно звание лейтенант, свързани със заемане на длъжността "старши техник в първа група на РТК", във военно формирование поделение 34420 - град Костинброд. Договорът за военна служба е сключен за срок от две години. Видно от предложение рег. № 3-429/15.03.2012 г. командирът на военно формирование 34420 предлага на командира на военно формирование 22320 да се прекрати договора за военна служба на старши лейтенант Стоянов на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ във вр. с чл. 66, ал. 4 от ППЗОВС - поради изтичане на уговорения срок, считано от 26.05.2012 г. По така направеното предложение командирът на военно формирование 22320 изразява положително становище ( 22.03.2012 г.) и дава съгласие за прекратяване на договора за военна служба на Стоянов на посоченото правно основание. На 6.04.2012 г. е изразено същото становище и от командира на военновъздушните сили. С оспорената заповед № КВ-145/24.04.2012 г. министърът на отбраната на Република България приема, че са налице условията на чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ и прекратява договора на жалбоподателя за военна служба поради изтичане на уговорения срок, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в резерва. С рапорт вх. № 2-467/23.03.2012 г. до командира на военно формирование 34420 жалбоподателят прави искане за сключване на допълнително споразумение за удължаване срока на договора за военна служба на основание чл. 65, ал. 3, т. 4 и т. 7 от ППЗОВСРБ. В становище рег. № З-471/23.03.2012 г. подполковник Йоцов изразява несъгласие по подадения от жалбоподателя рапорт, тъй като е подаден след изтичане на срока по чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ. По делото не се спори, че министърът на отбраната по докладна записка на постоянния секретар на отбраната (рег. № 30-05-194/10.06.2010 г.) разрешава на жалбоподателя Стоянов да кандидатства и да се обучава в задочна форма във висши граждански училища за придобиване на образователно - квалификационна степен "магистър" по специалности "Национална сигурност", "Право", "Компютърни системи и технологии" или "Финанси", като необходимите за обучението средства са за негова сметка. В изпратеното от директора на дирекция "Управление на човешките ресурси" при МО писмо, с което жалбоподателят е запознат на 22.06.2010 г., е посочено, че след завършване на обучението Министерство на отбраната не се ангажира с назначаването на офицера на длъжност, изискваща придобитата квалификация. При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Жалбата срещу оспорената заповед е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на отбраната е издадена от компетентния по смисъла на чл. 161, т. 2 от ЗОВСРБ орган, поради което е валиден акт. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ реквизити. Актът е мотивиран с посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на договора за военна служба - изтичане на уговорения срок съгласно чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ. Изискванията на закона за форма са спазени. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена при спазване на предвидената процедура в чл. 75 от ППЗОВСРБ. Съгласно цитираната норма прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ (с изтичане на уговорения срок) се извършва при спазване на следната процедура: 1. по реда на чл. 66 от ППЗОВСРБ се взема решение за прекратяване на договора; 2. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба; 3. екземпляри от заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред; 4. към момента на изтичане срока на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността. Предложение за прекратяване на договора за военна служба на Стоянов на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ във вр. с чл. 66, ал. 4 от ППЗОВСРБ е направено от командира на военно формирование 34420. Дадени са положителни становища по предложението съответно от командира на военно формирование 22320 и от командира на военновъздушните сили. Оспорената заповед е издадена въз основа на направеното предложение и представените становища, с нея е прекратен договора на жалбоподателя за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, зачислен е в резерва, определен е срок за сдаване на длъжността, разпоредено е да се изплати полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от военна служба и е определено да се води на отчет по местоживеене, с което са спазени изискванията на чл. 75 от ППЗОВСРБ. Ето защо доводите на жалбоподателя за нарушаване на процедурата по издаване на оспорената заповед са неоснователни. Оспореният акт е постановен в съответствие с материалноправните норми. Съгласно чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Разпоредбата на чл. 66 от ППЗОВСРБ регламентира реда, кръга на субектите и времето за отправяне на предложение за удължаване срока на договора за военна служба. Съгласно ал. 1 не по-късно от три месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години. В случая срокът на договора за военна служба на жалбоподателя изтича на 26.05.2012 г., поради което най - късният момент, до който същият е следвало да подаде своето предложение, е 26.02.2012 г. По делото няма спор, че в предвидения срок жалбоподателят не прави предложение за удължаване срока на договора за военна служба по реда на чл. 66, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ. Такова предложение до военнослужещия не е направено и от министъра на отбраната, съответно оправомощено от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях (чл. 66, ал. 1, т. 1 от ППЗОВСРБ). Твърдението на Стоянов за въвеждането му в заблуждение от страна на служители от звено "Личен състав" във военно формирование 34420 относно срока на предложението, е недоказано. Съгласно чл. 66, ал. 4 от ППЗОВСРБ, ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок. Като издава оспорената заповед на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ във връзка с изтичане на 26.05.2012 г. на уговорения в договор за военна служба № 103/26.05.2010 г. срок, ответникът постановява акта си при спазване на материалноправните разпоредби. Неоснователно е направеното в хода на делото възражение за нарушение на нормата на чл. 65, ал. 3, т. 4 от ППЗОВСРБ, която предвижда задължително да се сключи допълнително споразумение при разрешаване на военнослужещ да се обучава за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по гражданска специалност. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като за ответника е налице задължение да сключи допълнително споразумение преди изтичане срока на договора за военна служба съгласно посочената разпоредба при наличие на разрешение да се обучава. Искане в тази насока е направено от него с рапорт рег. № 2-467/23.03.2012 г. В случая предвид представените по делото доказателства за дадено на жалбоподателя разрешение да кандидатства и да се обучава в задочна форма във висше гражданско училище за придобиване на образователно - квалификационна степен "магистър" по специалности "Национална сигурност", "Право", "Компютърни системи и технологии" или "Финанси" за негова сметка и не за нуждите на Министерство на отбраната, настоящият съдебен състав приема, че за министъра на отбраната няма задължение да сключи допълнително споразумение по смисъла на чл. 65, ал. 3, т. 4 от ППЗОВСРБ. Такова допълнително споразумение задължително се сключва при разрешаване на военнослужещ на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по гражданска специалност, когато обучението се извършва за нуждите на Министерството на отбраната с цел повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация от лицето (по арг. от чл. 145, ал. 2, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 110 от ППЗОВСРБ). Този извод не се променя и от факта, че жалбоподателят Стоянов се обучава в нарушение на даденото му разрешение във Военна академия "Г. С. Раковски", която е част от въоръжените сили на Република България, а не гражданско висше училище (чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗОВСРБ). Видно от представеното по делото заявление същият кандидатства за обучение във висшето учебно заведение като цивилно лице срещу заплащане, а не като военнослужещ. Отделно от това жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 111, ал. 1 от ППЗОВСРБ за притежаване на съответното военно звание "капитан" ("капитан-лейтенант"), в което да е престоял не по-малко от две години, или по-високо военно звание, за да кандидатства за обучение във Военна академия. При тези данни административният орган правилно прилага нормата на чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ и правомощието му е упражнено в съответствие със законово установените предпоставки. Поради изложеното настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ за прекратяване на договора за военна служба на жалбоподателя поради изтичане на уговорения срок, са осъществени. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Процесуалният представител на ответника не прави искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение