Решение № 6250 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13261/2013 г.

Решение № 6250 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13261/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Трансметал Индъстри" ЕООД, град Сливен, чрез адв. Николай Кожухаров против решение № 1615 от 22.07.2013 г. на Административен съд, град Бургас, постановено по адм. дело № 2741/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1100765/01.09.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-392/25.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, относно отказа на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Агробилд 7" ЕООД и "Ситас 1" ЕООД в общ размер на 50 683.53 лева и лихви в размер на 4720.83 лева, за данъчни периоди месец юни 2010 г. и месец септември 2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за допуснати от съда съществени нарушения при събирането на гласни доказателства във връзка с направеното от решаващия орган оспорване истинността на доказателства по делото, чрез отказ да се разпореди принудително довеждане на допуснати свидетели. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, респективно решаването на спора по същество, като се отмени ревизионният акт. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Бургас не изразява становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на "Трансметал Индъстри" ЕООД гр. Сливен е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 50 683.53 лева и лихви в размер на 4720.83 лева, за данъчни периоди м. 06.2010 г. и м. 09.2010 г., както следва: в размер на 3957.69 лева по фактура № 3000000002/11.06.2010, издадена от "Агробилд 7" ЕООД, гр. София с предмет на доставката ГВ рулон 2,3/1250 и ГВ рулон 2,5/1000 и в размер на 46 725.84 лева по фактура № 2000000060/09.09.2010 г. с данъчна основа - 161 300.00 лева и ДДС - 32 260.00 лева с предмет на доставката - 161.300 т чугун и фактура № 2000000065/24.09.2010 г. с данъчна основа - 72 329.20 лева и ДДС в размер на 14 465.84 лева, с предмет на доставката 57.330 т желязна ламарина, издадени от "Ситас 1" ЕООД, гр. София С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт в оспорената му част е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. По фактурата, издадена от "Агробилд 7" ЕООД, в решението е прието, че липсва реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС, не е възникнало данъчно събитие, съобразно нормата на чл. 25 ЗДДС, поради което и не е налице данък, който да е изискуем по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Този извод е обоснован с липсата на доказателства относно факта на предаване и получаване на стоката, поради липсата на транспортни документи и противоречие в твърденията на страните по пряката доставка за чия сметка е уговорен транспортът. В тази връзка съдът е приел, че представените от ревизираното лице договор за покупко-продажба от 01.03.2010 г. и приемо-предавателен протокол от 11.06.2010 г., оспорени по реда на чл. 193 от ГПК относно автентичността на подписите, положени за доставчика "Агробилд 7" ЕООД като частни свидетелстващи документи нямат обвързваща съда доказателствена сила и е отхвърлил доводите на ревизираното лице, че транспортът е осъществен от трето лице "Джи Ел Пи Трейдинг" ЕООД по силата на договор за транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ между него и прекия доставчик. По фактурите, издадени от "Ситас 1" ЕООД, съдът е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите за недоказано осъществяването на доставките предвид издадените от доставчика кредитни известия за същите стоки в данъчен период м. 10.2010 г. и липсата на надлежно извършени корекции в подадената за този период справка-декларация по ЗДДС съгласно чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. Решението е правилно като краен резултат. Основните доводи в касационната жалба се отнасят до допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които според касатора са опорочили фактическите и правните му изводи по предмета на спора, както следва: При събирането на доказателства в производството по чл. 193 - чл. 195 от ГПК във връзка с оспорване истинността на представените от дружеството частни документи - договор за покупко-продажба от 01.03.2010 г. и приемо-предавателен протокол от 11.06.2010 г. относно истинността на подписа, положен за "Агробилд 7" ЕООД и договор за покупко-продажба от 01.09.2010 г. и приемо-предавателни протоколи от 09.09.2010 г. и 24.09.2010 г. относно автентичността на подписа, положен за "Ситас 1" ЕООД. От данните по делото се установява, че в хода на първоинстанционното производство с определение от о. с. з. на 26.03.2012 г., съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, първоначално при режим на довеждане, в последствие при режим на призоваване. С определение от 03.07.2013 г. съдът е заличил допуснатите свидетели от списъка за призоваване, като е приел за неоснователно искането на "Трансметал Индъстри" ЕООД за отлагане на делото за разпит на двама от тях Николай Петров и Георги Нодин. Действително по отношение на тези двама свидетели, които са били редовно призовани за с. з на 03.07.2013 г., съдът не е изпълнил процедурата по чл. 85 от ГПК приложима субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК предвид забраната за отказ от свидетелстване по чл. 163, ал. 1 от ГПК - не е наложил глоба и не е постановил принудителното им довеждане. Не е определил и краен срок за събирането на гласни доказателства съгласно чл. 158, ал. 1 от ГПК въпреки, че в с. з. на 03.07.2013 г. на делото е приел, че събирането на гласните доказателства е особено трудно, поради неявяването на свидетелите. Въпреки неизпълнението на посочените процесуални правила, доводите на касатора, че процесуалните действия на съда са се отразили на преценката относно истинността на посочените по-горе частни документи, са неоснователни. Видно от мотивите на решението, съдът въпреки заличаването на свидетелите не е приложил доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 от ГПК спрямо дружеството - касатор, както и последиците на чл. 194, ал. 2 от ГПК, като не е приел за неистински посочените по-горе договори и приемо-предавателни протоколи и не ги е изключил от доказателствата по делото, а ги е ценил и е обсъдил тяхната доказателствена сила на частни документи съгласно чл. 180 от ГПК във връзка с останалите доказателства по делото. По отношение на фактите от осъществяването на доставките, съдът е обсъдил писмените обяснения, дадени от единия от свидетелите Николай Петров като управител на "Агробилд 7" ЕООД в хода на ревизионното производство по реда на чл. 57 от ДОПК. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 158, ал. 2 от ДОПК допустимостта на свидетелските показания в съдебното производство по ДОПК и събирането на писмени обяснения от трети лица е за едни и същи обстоятелства, съгласно чл. 57, ал. 2 от ДОПК. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със служебно поставени задачи, също са неоснователни. Действително с определение от з. з. на 07.02.2013 г. съдът е поставил задача на ССЕ, която изисква проверка в счетоводството на "Агробилд 7" ЕООД и на предходния доставчик "Джи Ел Пи Трейд" ЕООД. Предприетото процесуално действие е в изпълнение на служебното задължение на съда по чл. 160, ал. 4 от ДОПК да реши данъчния спор по същество, без да разполага с правомощието да връща преписката за нова ревизия. Назначената съдебна експертиза е в рамките на процесуалните му правомощия за служебно събиране на доказателства съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. В тази връзка следва да се има предвид, че освен назначаване на вещо лице, оглед и освидетелстване, съдът не разполага с други процесуални средства за служебно събиране на доказателства. Останалите доказателства съгласно чл. 171, ал. 2, изр. 1 от АПК се събират по искане на страните. Поради това и предвид липсата на резултат от предприетото от касатора процесуално действие по чл. 192 от ГПК за събиране на доказателства от счетоводството на трето неучастващо в процеса лице - "Джи Ел Пи Трейд" ЕООД, съдът не е допуснал нарушение при служебното назначаване на съдебно-счетоводната експертиза относно спорния по делото въпрос за транспортирането на стоките по доставките от "Агробилд 7" ЕООД, предвид противоречието в твърденията на получателя и доставка, за чия сметка е транспортът. Правилно съдът е възложил разноските в тежест на касатора, с оглед разпределението на доказателствената тежест за установяване на всички факти относно осъществяването на доставките и не е събрал експертизата, поради невнасянето на определения депозит. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита на касатора и които да представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. При решаване на спора първоинстанционният съд е обсъдил релевантните факти относно възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит и изводите за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Агробилд 7" ЕООД и "Ситас 1" ЕООД се подкрепят от наличните по делото доказателства. Решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. По силата на чл. 68 и сл. от ЗДДС основният правопораждащ юридически факт за правото на приспадане е действителното осъществяване на доставките. При доставките на стоки, установяването на този факт изисква преди всичко удостоверяване прехвърлянето на правото на разпореждане като собственик съгласно термина, използван в Директива 2006/112/ЕО от прекия доставчик на получателя, респективно фактическото получаване на стоката от ревизираното лице. В конкретния случай правилно съдът е приел, че този факт не е доказан, тъй като не е установено индивидуализирането на вещите, предмет на доставките по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ДОПК. Индивидуализирането на стоките е от значение за момента на прехвърляне на правото на собственост, момента на настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и изискуемостта на данъка по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства правилно съдът е приел, че не се доказва прехвърляне на право на собственост, предмет на фактурите, издадени от "Агробилд 7" ЕООД и "Ситас 1" ЕООД. Правилно съдът е приел, че не се установява предаването и получаването на стоките по процесните фактури. Представените от касатора договори са частни диспозитивни документи, а представените приемо-предавателни протоколи са частни свидетелстващи документи и като такива не притежават обвързваща съда доказателствена сила относно тяхното съдържание и правилно съдът ги е преценявал във връзка с останалите доказателства по делото. Принципно правилни са възраженията на касатора, че в случаите, в които транспортът е осъществен от прекия доставчик или от трето лице, доказването на това обстоятелство не може да се вмени в тежест на получателя по доставката. Но тези възражения са неотносими към доставката от "Агробилд 7" ЕООД, тъй като видно от писмените обяснения на управителя на дружеството - доставчик, транспортът е бил задължение на "Трансметал Индъстри" ЕООД. Наличието на противоречие относно обстоятелство за чия сметка е транспортът на стоката не е преодоляно в хода на съдебното производство, поради което следва да се приеме, че предаването на стоката и фактическото й получаване от ревизираното дружество не е доказано. Правилно съдът е приел, че представеният протокол от 11.06.2010 г. за предаване на стоката, подписан между "Агробилд 7" ЕООД и "Трансметал Индъстри" ЕООД е в противоречие с твърденията на жалбоподателя - касатор в настоящото производство, че доставката е осъществена при условията на транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Принципно няма пречка при предаването на стоката да присъства представител на прекия доставчик, но съгласно цитираната норма осъществяването на транзитната продажба изисква предаването на стоката да е извършено от продавача на посочено от купувача трето лице. Твърдението, че стоката е доставена от предходния доставчик "Джи Ел Пи Трейдинг" ЕООД на "Трансметал Индъстри" ЕООД по нареждане на "Агробилд 7" ЕООД, не е доказано чрез събраните по делото доказателства. По отношение на доставките от "Ситас 1" ЕООД освен представения договор от 01.09.2010 г., по делото не са налице други доказателства, че транспортът е за сметка на доставчика, поради което следва да се приеме, че в тежест на ревизираното лице е да удостовери получаването на стоките в гр. Сливен съгласно представения приемо-предавателен протокол. Аргумент за липсата на реална размяна на престации по фактурите, издадени от "Ситас 1" ЕООД, са и издадените и декларирани от прекия доставчик данъчни кредитни известия по чл. 115 от ЗДДС по процесните фактури в следващ данъчен период - м. 10.2010 г. Правилно съдът е приел, че не е извършена корекция в СД по ЗДДС за данъчен период м. 10.2010 г. по отношение на посочените ДКИ по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС от органите по приходите във връзка с уведомление на дружеството. От данните по делото не се установява корекция в декларираните от доставчика данни да извършена и на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС - поради неправилно отразяване на ДКИ в отчетните регистри. С оглед на изложеното крайните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит съответства на материалния закон. Необсъждането на представените по делото ревизионни актове на доставчиците не представлява съществено нарушение, тъй като по делото не е установено осъществяването на доставките. В тази връзка следва да се вземе предвид и тълкуването на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО, дадено в решението на СЕС по дело С-643/11, според което само въз основа на ревизионни актове на доставчиците, в които не е извършена корекция на начисления ДДС, не може да се приеме за доказано реалното осъществяване на доставката. Следва да се допълни, че представеният по делото ревизионен акт на "Агробилд 7" ЕООД не обхваща задълженията по ЗДДС за процесния период - м. 06.2010 г. Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението, с което жалбата на "Трансметал Индъстри" ЕООД гр. Сливен е отхвърлена, следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Разноски за касационното производство не следва да се присъждат поради липсата на искане за това от ответника по касация и предвид изхода на спора, както и поради присъждането на юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден от чл. 161 от ДОПК размер. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,