Решение № 129 от 2.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2020 г.

Решение № 129 от 2.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 - 291 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 263166/03.08.2020 г. на "Енерго – Про Продажби" АД, подадена чрез адв. Г. В. от САК срещу въззивно Решение № 825/25.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 47/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 4813/11.11.2019 г. постановено по гр. дело № 7722/2019 година по описа на Варненския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от Б. П. против "Енерго – Про Продажби" АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5407, 58 лева по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г. за обект находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН]. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В проведеното открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата. Релевира довод за недопустимост на въззивното решение поради това, че е постановено спрямо страна, която е починала в хода на въззивното производство, а наследниците й са конституирани като страни едва в производството по администриране на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Ответните страни по касация - Д. П. и Е. Пашова (конструирани с Определение № 260566/06.10.2020 г. по в. гр. д. № 47/2020 г. на мястото на починалия техен наследодател), в представен писмен отговор, подаден чрез адв. от В. Г. АК - В., вземат становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски в касационното производство. В проведеното открито съдебно заседание не се явяват и не се представляват. В представена писмена молба вземат становище за недопустимост на решението. С определение № 49 от 28.01.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса "При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абонат електрическа енергия, но е отчетена само час от нея, поради записването й в неизведен на дисплея електронен регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?", с практиката на ВКС според решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., и Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Недопустимостта на съдебния акт е порок, свързан с пречки за надлежно развитие и разрешаване на правния спор, поради което е невъзможно, при наличието му, произнасяне по правния въпрос и по съществото на спора. Съображенията за това са следните: Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. Поради това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege). Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то - именно предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия - да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса - в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от ГПК). Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. - когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. чл. 290-293 от ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е често срещана хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници. От друга страна, ако такова съдебно решение не подлежи на обжалване или не бъде обжалвано в срока за това (който срок тече след конституирането на процесуалните правоприемници на починалата страна и връчването на препис от решението на всеки от тях), макар и процесуално недопустимо, то влиза в сила и подлежи на изпълнение (аргум. и от чл. 429, ал. 2 от ГПК). В процесния случай последното съдебно заседание пред въззивната инстанция е проведено на 16.06.2020 г., а решението е постановено на 25.06.2020 г. Ищецът в производството е починал на 04.03.2020 г. – в хода на въззивното производство и преди приключване на съдебното дирене. Настоящите ответници по жалбата са конституирани като страни – правоприемници на починалия наследодател след постановяване на въззивното решение. При тези данни и с оглед гореизложеното въззивното решение е постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Това налага същото да бъде обезсилено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници. Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото - съобразно неговия изход, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 825/25.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 47/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав. Решението е окончателно.