Решение № 1 от 3.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 768/2022 г.

Решение № 1 от 3.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 768/2022 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на нохд № 639/2022 г. на Софийски градски съд на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

В искането се твърди, че съдебният акт на СГС, с който на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК са били групирани наложените на М. Е. М. наказания по това дело и по нохд № 3967/2021 г. на СРС, е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като съдът не е извършил пълно и цялостно групиране на всички наказания на осъдения. Прави се искане за възобновяване на нохд № 639/2022 г. на Софийски градски съд, отмяна на постановеното от него определение № 48 от 08.03.2022 г. и връщане на делото на съда за законосъобразно, пълно и цялостно групиране на наказанията.

В съдебното заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа искането, направено от Главния прокурор и моли то да бъде уважено, по съображенията, изложени в него.

Служебният защитник на осъдения М. - адв. А. счита, че искането на Главния прокурор е допустимо, но неоснователно, поради което моли да бъде оставено без уважение. Приема, че определението на СГС, с което е определено общо наказание на осъдения М., е постановено при спазване на законовите разпоредби и съдът правилно е извършил групирането на наказанията.

Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на Главния прокурор на Р. България, становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от СГС определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Направено е и в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С определение № 48 от 08.03.2022 г., постановено по нохд № 639/2022 г., Софийски градски съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е определил едно общо и най-тежко наказание на М. Е. М. измежду наложените му наказания със споразумение по нохд № 3967/2021 г., влязло в сила на 14.01.2022 г. на СРС - осем месеца лишаване от свобода и със споразумение по нохд № 639/2022 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 24.03.2022 г. – две години лишаване от свобода.

М. Е. М. е осъждан 16 (шестнадесет) пъти, като част от престъпленията по тези осъждания се намират в условията на съвкупност, а други на рецидив. Видно от отразяванията в свидетелството за съдимост на подсъдимия осъжданията са били предмет на групирания, както следва:

• с определение по нчд № 13504/2010 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 01.12.2010 г. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание от 8 (осем) месеца лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието обществено порицание по т. 2. Като втора група съдът е определил общо най-тежко наказание 10 (десет месеца) "лишаване от свобода" измежду наложените по т. 7 и т. 8 от справката за съдимост. На основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията.

• с определение по нчд № 260/2011 г. на Районен съд Самоков, влязло в сила на 15.07.2011 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията по осъжданията, посочени в т. 1 до т. 6 и т. 9 от справката за съдимост, е определено общо най-тежко наказание от 8 (осем) месеца лишаване от свобода измежду посочените в т. 1-т. 6 от справката за съдимост, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието обществено порицание по т. 2. Като втора група съдът е определил общо най-тежко наказание 2 (две) години "лишаване от свобода" измежду наложените по т. 7 и т. 8 и т. 10 от справката за съдимост. На основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията.

• с определение № 425 от 24.10.2014 г. по нчд № 425/2014 г. на Районен съд Сливница, влязло в сила на 24.10.2014 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията по осъжданията, посочени в т. 13 и т. 14 от справката за съдимост, е определено общо най-тежко наказание от 1 (година) и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията.

Последното групиране е извършено от Софийски градски съд по делото, чието възобновяване се иска, и е постановено по реда на чл. 383, ар. 2, вр. чл. 306 от НПК, като съдът сe е произнесъл само по отношение на наказанието, наложено по силата на одобреното от съда споразумение и това по нохд № 3967/2021 г. на СРС, без да обсъди предпоставките по чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК досежно наказанията по всички влезли в сила присъди. Всъщност решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която едни от деянията се намират в условията на съвкупност, а други на рецидив. Това е налагало извършването в пълнота и с необходимата прецизност на преценка за наличието на предпоставките по чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и при тяхното установяване избирането на най-благоприятния за осъдения вариант на кумулиране на наказанията. Към момента на постановяване на съдебния акт, Софийски градски съд е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на М. М., но не и с пълния обем данни, относно изтърпяването на наказанията, поради което е следвало да събере тази информация, след което да пристъпи към надлежна преценка на данните и установи по кои от осъжданията деянията се намират в условията на съвкупност, и по кои на рецидив. А при констатиране на различни възможни варианти за групиране, да избере най-благоприятния за подсъдимия. В насока на горното е и практика на ВС и ВКС - ППВС № 4/65 г. и решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС, както и ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС.

Изложеното налага извод, че при направената кумулация СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията, наложени на М. М. с влезли в сила присъди. При тези констатации е безпредметно обсъждането на наведените в искането доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон.

Предвид гореизложеното, ВКС намира, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Определението, постановено от Софийски градски съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, за пълно и законосъобразно произнасяне по въпросите от кръга по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК – относно групирането на наказанията по влезлите в сила присъди, постановени спрямо осъдения М. Е. М..

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховият касационен съд, Трето наказателно отделение