Решение № 7107 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2016 г.

Решение № 7107 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Федерация "Български пациентски форум", със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д." ..№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от председателя на УС на сдружението И. Д. Д., срещу Решение № 1201/4.02.2016 г., по адм. дело № 2438/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно тричленният състав е възпроизвел представени по делото мотиви без да обсъди, че те нямат връзка с оспорените разпоредби от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ и без да прецени, че с тях се ограничават правата на пациента, тъй като изборът на лекар/екип може да бъде единствено за отделна манипулация, но не и за цялостния процес на лечение. По изложените съображения моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмената си защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение в частта му относно произнасянето по оспорването на чл. 28 и чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване на правото за достъп до медицинска помощ. По съществото на спора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, правилно решаващия съд е приел, че оспорените разпоредби на Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, спазени са изискванията на чл. 26 и сл. от Закона за нормативните актове, съобразена е и законовата делегация - чл. 4, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване и чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 83, ал. 2 и ал. 8 от Закона за здравето. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е отхвърлена жалбата на сдружение "Български пациентски форум" за отмяната на разпоредбата на чл. 28 в частта относно израза "конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от" и на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление № 119 на Министерски съвет от 2006 г. (обн. ДВ бр. 45 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 57 от 2007 г., бр. 1 от 2009 г., бр. 5 и 53 от 2011 г. и ДВ бр. 22 от 2016 г.), в редакцията на нормата на чл. 28 обнародвана в ДВ бр. 53 от 2011 г. и в редакцията на нормата на чл. 29, т. 1 обнародвана в ДВ бр. 5 от 2011 г., по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на Федерация "Български пациентски форум" по реда на раздел III от глава Десета от АПК- "Оспорване на подзаконови нормативни актове" за отмяната на чл. 28 относно израза "конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част", чл. 29, т. 1 и § 1, т. 12 от Допълнителната разпоредба относно израза: "конкретна интервенция или друга специфична част" на Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата), приета с Постановление на Министерския съвет на Р. Б. (ПМС) № 119 от 22.05.2006 г., изм. и доп. с ПМС № 2/6.01.2011 г., ДВ бр. 5 от 2011 г. и ПМС № 191/5.07.2011 г., ДВ бр. 53 от 2011 г. и бр. 22 от 2016 г.). С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на Върховния административен съд не е установил противоречие на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт с норми от по-висок ранг, приел е, че е налице законова делегация за приемане на същите от Министерския съвет, предвидени в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 4, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, според които условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на всеки български гражданин при условията и реда на ЗЗ и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) се определят с наредба на Министерския съвет. Според съда, приетите изменения са насочени към създаване на единни условия, критерии и процедури за достъп на пациентите до медицинска помощ като проявление на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ регламентирани в нормата на мл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ и за зачитане правата на пациента по чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ. Според тричленния състав, регламентацията в оспорените разпоредби е насочена към създаването на възможности за осъществяване правата на пациентите уредени в чл. 86, ал. 1 от ЗЗ, като право на достъпна и качествена здравна помощ, сигурност и безопасност на провежданите лечебни процедури, достъп до модерни методи за лечение. Според него, в случаите когато се налага лечение в болнично лечебно заведение за болнична медицинска помощ, пациентът след като е посочил изпълнител, има възможност за избор по желание на лекар или лекарски екип от медицински специалисти. Според съда, възприетата с чл. 28 и чл. 29, т. 1 от Наредбата регламентация, гарантира осъществяване правата на пациентите за достъпна и качествена здравна помощ относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури по време на лечението и достъп до модерни методи за лечение предвидени в чл. 86, ал. 1 от ЗЗ. С решението предмет на касационната жалба съдът е приел още, че Наредбата е издадена при спазване на формалните и процедурните изисквания. Приета е с постановление на МС, подписано от министър-председателя и от главния секретар на кабинета при наличието на проект на постановление за изменение на същата преди приемането й от МС, доклад на министъра на здравеопазването като вносител на изменението, финансова обосновка от страна на министъра на финансите, мотиви и становища на министрите от кабинета в съгласувателната процедура. Измененията и допълненията на Наредбата са приети на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при изискуемият се от Устройствения правилник на МС и неговата администрация кворум по общо съгласие на органа. Постановленията на МС за изменение и допълнение на Наредбата са обнародвани в Д. вестник бр. 5 и 53 от 2011 г., в съответствие с изискванията на чл. 38 от ЗНА. Относно оспорването на т. 12 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Наредбата, тричленния състав е приел, че тази разпоредба дефинира понятията "избор на лекар" и "избор на екип", като лечебното заведение е длъжно да извърши необходимите за лечението на пациента медицински дейности и услуги чрез съответните лекари и специалисти, включително да информира пациента (чл. 92 от ЗЗ), при зачитане правата на пациента и в изпълнение на задълженията си, предвидени в ЗЗО и ЗЗ, независимо дали пациентът е изразил предпочитание по отношение на лекар или екип от медицински специалисти или не. Изборът на лекар или екип е допълнителна услуга, възможност, от която пациентът може да се възползва, ако желае. Следователно възможността пациентът да избере лекар или екип за конкретна интервенция, манипулация или специфична част от лечението всъщност е допълнителна гаранция за изпълнение на задълженията по провеждане на качествено лечение от изпълнителя на болнична помощ. По изложените съображения тричленния състав на Върховния административен съд е отхвърлил в цялост жалбата като неоснователна. Както вече се посочи, производството пред първоинстанционния съд е по реда за оспорване на подзаконови нормативни актове, предвидени в раздел III от глава Десета на Административнопроцесуалния кодекс. В касационното производство, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон следи и служебно. В тази насока той е задължен да прецени всички новонастъпили факти и обстоятелства относими към допустимостта на съдебния акт. От доказателствата по делото се установява, че ПМС № 58 от 21.03.2016 г., обн., ДВ бр. 22 от 22.03.2016 г., за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление № 119 на Министерския съвет от 2006 г., оспорените разпоредби на чл. 28 и чл. 29, т. 1 от Наредбата са изменени и след изменението имат съдържание, различно от вложеното в тях в сравнение с редакцията им към момента на оспорване. Съгласно § 33 ПЗР на МПС № 58/21.03.2016 г., постановлението влиза в сила от 1 април 2016 г., с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 юни 2016 г. Към момента на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано производството по делото - 17.02.2015 г., както и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение - 4.02.2016 г., оспорените норми на нормативния административен акт са били част от позитивното право, но към датата на приключване на устните състезания пред касационния петчленен състав на ВАС, разпоредбите на чл. 28 и чл. 29, т. 1 от Наредбата във вида, в който са били оспорени пред съда, не са част от действащото право поради тяхното изменение. Министерския съвет на РБ е изменил и допълнил спорните норми, поради което и предявеното оспорване с искане за отмяната им поради противоречието им с норми от по-висок ранг нормативни актове вече не са налице. След като оспорените разпоредби от нормативния административен акт са изменени с друг последващ нормативен административен акт, който регулира същите административни правоотношения, оспореният пред съда подзаконов нормативен акт вече не е част от позитивното право и липсва предмет на първоначалната жалба, то и отпада правният интерес от съдебна защита, защото липсва непосредствено засягане на субективни права, регулирани от изменения нормативен акт. Следователно, след 1.04.2016 г. липсва предмет на обжалване, поради което оспорването е следвало да бъде оставено без разглеждане, а производството пред тричленния състав прекратено. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК е приложима към оспорването на подзаконови нормативни актове без ограничения във времето и е относима само към действащи, но не и към отменени, респ. изменени нормативни административни актове, които не са част от действащото право към момента на произнасяне на съда. Без правно значение е дали в новоприетите и/или изменените части се съдържат текстове, които са подобни или идентични с тези на оспорените текстове, новите редакции на текстовете могат да се оспорват на самостоятелно правно основание, след надлежно спазване разпоредбите на чл. 181 и следващите от АПК. Следва да се отбележи още, че липсата на предмет води и до отсъствие на друга процесуална предпоставка за допустимост на оспорването- тази за наличие на правен интерес от търсената защита у оспорващия, за която съдът е длъжен да следи служебно през целия процес на съдебното производство. Изискването за наличие на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването цели настъпването на благоприятни правни последици за оспорващия при отмяната на оспорените разпоредби. След като оспорения акт в оспорените му части е изменен или отменен, за оспорващия не е налице правен интерес от продължаване на съдебното производство по което е образувано обжалването. (В тази насока е трайната практика на ВАС в Решение № 8710/17.06.2013 г., на петчленен състав, първа колегия, по адм. дело № 5536/2013 г., Решение № 3925/21.03.2014 г., по адм. дело № 15082/2013 г. на петчленен състав, първа колегия, Решение № 1483/11.02.2016 г., на петчленен състав, втора колегия и други). Наличието на сочените обстоятелства налагат обезсилване на решението на тричленния състав на ВАС в частта му относно разпоредбата на чл. 28 от Наредбата, в редакцията на същата обнародвана в ДВ бр. 53 от 2011 г. и относно разпоредбата на чл. 29, т. 1 от същата, в редакцията й приета и обнародвана в ДВ бр. 5 от 2011 г. и оставяне без разглеждане на подадената срещу тях жалба. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Федерация "Български пациентски форум" по оспорване разпоредбата на т. 12 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Наредбата следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционния съд в тази насока е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Правилно решаващия съд е посочил, че с разпоредбата на т. 12 от § 1 на ДР се дава легална дефиниция на понятието "избор на лекар/екип". Отделно от изложеното от тричленния състав следва да се посочи, че тази разпоредба не създава правила за поведение свързани с достъпа до медицинска помощ и няма самостоятелно значение. Тя е израз на разпоредбата на чл. 37 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, според която, думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетият им смисъл, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. Тълкувайки цитираната разпоредба на Указ 883 следва извода, че разпоредбата на т. 12 от § 1 от ДР на Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ има пояснителен характер и сама по себе си не създава правила за поведение. Тя има основание за съществуването си до толкова, доколкото се налага пояснението на отделни думи или изрази в отделни разпоредби на подзаконовия акт, които създават правила за поведение по отношение на и субектите чл. 75, ал. 1 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във връзка с чл. 196 и чл. 159, т. 1 и т. 3 от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия