Решение № 4389 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2291/2021 г.

Решение № 4389 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2291/2021 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влезлите в сила решения № 7613 от 04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6763/2019 г. на Административен съд София–град и решение № 13438 от 29.10.2020 г., постановено по адм. дело № 2782/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при неговото разглеждане, като се излагат съответни доводи. Твърди се още, че са налице и предпоставки по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По изложените съображения се иска петчленният състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посочените решения на Административен съд София–град и на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София–град. Претендира се и присъждане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Г., в писмен отговор на искането за отмяна и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира заплащане на разноски. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав от Първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с тях, намира за установено следното: Производството по адм. дело № 6763/2019 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по искова молба, предявена от "Електроразпределение Север" АД с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД против Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на имуществени вреди в размер на 1356 лева – адвокатско възнаграждение, сторени в производство по обжалване на наказателно постановление № НП-375 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР и с него на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лева. Ищецът се позовава на факта, че постановлението е отменено с решение № 251 от 28.04.2016 г. по НАХД № 2794/2015 г. на Районен съд – Велико Търново, като в развилото се производство той е ангажирал адвокат за процесуално представителство и е направил разноски за възнаграждението му. Претендирал е и законната лихва. За съвместно разглеждане с този иск е присъединена и искова молба от същата страна отново за 1356 лева – имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10260/2016 г. на Административен съд – Велико Търново, с решението по което е оставено в сила първоинстанционното решение. И по отношение на този иск е претендирана дължимата лихва. Съдът е разгледал исковата молба по същество и се е произнесъл с решение № 7613 от 04.12.2019 г. по адм. дело № 6763/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-375 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 2794/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-375 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 10260/2016 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. С оспорваното решение също така КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 553, 81 лв. и съдът е отхвърлил претенцията на жалбоподателя до пълния предявен размер от 842, 00 лв. Впоследствие в касационно производство, с решение № 13438 от 29.10.2020 г., постановено по адм. дело № 2782/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение е оставено в сила решение № 7613 от 04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6763/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за процесуално допустимо. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. В искането за отмяна се сочат наличие на две основания за отмяна на влезлите в сила решения на Административен съд София – град и на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение – чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, то решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл e трайната практика на ВАС. В настоящия случай представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характер, нито на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 от ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Във всички случаи решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор по същество. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. от АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. От съществено значение е и това, че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Същото разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е настоящият случай. Следва да се посочи и това, че представените решение на СЕС и определение на Съда на публичната служба са съществували към датата на постановяване на съдебните решения и КЕВР при полагане на необходимата грижа би могла да ги представи на съда, като приложима съдебна практика, която да се вземе предвид при преценка на основателността на предявения иск. Ето защо, не може да се приеме, че попадат в хипотезата на новооткрито обстоятелство. С оглед изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Неоснователно е и искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно цитираната разпоредба влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. за да е налице основанието за отмяна по този текст, следва да е налице пълна идентичност на страните и на предмета на спора. По тълкуването на тази разпоредба има издадено тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т. дело № 4/2010 г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В подаденото искане за отмяна молителят е посочил, че с решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на – "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202/30.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. В случая решенията, които са цитирани в искането за отмяна, не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като не се констатира пълно тъждество. Същите касаят постановяване на съдебен акт по идентичен случай, но свързан с отмяната на друго наказателно постановление – НП № 202/30.01.2015 г., предвид което не е налице идентитет на спорния предмет. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същ спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право. При наличието на различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления води и до установяване на различна фактическа обстановка. При така установеното следва изводът, че липсва пълна идентичност в исканията, предмет на разрешаване с влезлите в сила съдебни решения, поради което настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че не е налице твърдяното основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК и подлежи на отхвърляне. Останалите доводи в искането касаят приложението на материалния закон и не следва да се обсъждат в производството по глава XIV от АПК. В полза на ответника следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платимо от Комисия за енергийно и водно регулиране на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК което е претендирано в размер близък до минималния и не следва да се редуцира допълнително с оглед направеното възражение за прекомерност. Предвид на изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия