Решение № 3731 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2011 г.

Решение № 3731 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по трансплантация, против решение № 616 от 14.02.2011 г., постановено по адм. д. № 7262/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Диана Рангелова Симеонова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД 01-9/10.02.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по трансплантация, с която служебното правоотношение на Диана Рангелова Симеонова е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. и при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е допустимо. Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил доводите на жалбоподателя за недопустимост на оспорването поради просрочие на жалбата, в каквато насока са и доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение. Законосъобразно съдът е приел, че след като в административния акт не е посочен пред кой орган и в какъв срок същият може да бъде обжалван, то съответния срок за обжалване се удължава на два месеца. Видно от оспорената заповед, е че в същата липса отбелязване за посочените обстоятелства, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване е двумесечен. Заповедта е връчена на държавната служителка на 04.03.2010 г., а жалбата е депозирана на 26.04.2010 г. и следователно е в срок. Правилно съдът е приел, че за срочността на жалбата е ирелевантно обстоятелството, че същата е подадена пред Софийски районен съд, който не е бил компетентен да я разгледа и е изпратил същата по подсъдност на Административен съд София - град. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Ето защо като е приел, че жалбата срещу оспорения административен акт е подадена в законоустановения срок първоинстанционният съд е постановил допустим съдебен акт. Обжалваното решение е съответно на материалния закон. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма е неправилен, но това не е довело до неправилност на крайното заключение на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. В заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Симеонова не са посочени фактическите обстоятелства за издаването й. Съгласно императивното правило на чл. 108 от ЗДСл., регламентиращ формата за издаване на акта - в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 в административния акт се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая това не е сторено, поради което заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Това нарушение е довело и до съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като непосочването на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения е нарушило и правото на защита на държавната служителка. Последната е в невъзможност да ангажира доказателства оборващи твърденията на органа по назначаването, след като в акта не се съдържат фактически основания за издавеното му. Посочените нарушения при издаване на заповедта са основания за неговата отмяна. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд София - град е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Твърденията на касатора за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Диана Симеонова поради промени в длъжностната характеристика за заемана от същата длъжност, са неоснователни. От една страна е недопустимо едва в съдебното производство да се сочат фактическите основания за издаване на административния акт, от друга страна съгласно константната практика на Върховния административен съд в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. промяната в длъжностната характеристика не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. За да е налице обективна невъзможност следва да са осъществени три правнорелевантни факти: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. За да е законосъобразно прекратяването на посоченото правно основание, изброените три правно релевантни факти трябва да са налице, което в случая не е установено. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт, съгласно правилото на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,