Решение № 6119 от 8.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и от Р. Сидерова, чрез адв. А. Асадурян, срещу Решение 1385/15.07.2022г., постановено по адм. д. 2250/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС). Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен оспореният ревизионен акт (РА). Поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че след като е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, установеният в хода на ревизията облагаем доход е свързан с осъществяваната от Сидерова дейност в РЕГУЛ НУТС ЕООД, която по своята същност е трудова дейност. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу оспорения РА. Претендират се разноски за двете инстанции, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба - Р. Сидерова, чрез адв. А. Асадурян, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП. Р. Сидерова, чрез адв. А. Асадурян, обжалва горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу оспорения РА. Поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касционни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че са налице процесуални нарушения в дейността на административния съд, доколкото представените доказателства по делото не са приети за достатъчни, за да се приеме тезата на ревизираното лице за произхода на средствата през ревизирания период. Сочи, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) не е кредитирана от решаващия състав, макар че крайните изводи на съда биха се променили при приемане на поне едно от представените по делото доказателства. Иска отмяна на решението и на РА в обжалваната му част. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив, чрез процесуален представител, в писмено становище и в открито съдено заседание оспорва касационната жалба на Сидерова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази изложените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е законосъобразността на РА Р-16001620006164-091-001 от 25.05.2021 г., издаден от органи по приходите към Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение 407 от 28.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Р. Сидерова са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. в размер на 5584,41 лв. главница и 605,03 лв. лихви; вноски за ДОО за период 2019г. в размер на 333,10 лева главница и 36,09 лв. лихва; вноски за ЗО за 2019г. в размер на 1800,84 лева и 233,61 лева лихва. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК поради констатации за обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК. Установеността им е обоснована със съставения на задълженото лице паричен поток за 2019 г. Същият, при начално салдо от 5000 лв., сочи, че към 31.12.2019г. разходваните от задълженото лице средства превишават получените със сумата от 58187,05 лв. Тя формира данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК, а дължимият върху нея данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ след приспадане на заплатената сума от 961,79 лв. е в размер на 5 592,41 лв. Съдът е констатирал, че по делото не е установено ревизираното лице да е разполагало с парични средства в брой, още повече в размер на 60751 лева. С оглед на това е посочил, че приетата от органите по приходите сума за налични парични средства в размер на 5000 лева към 01.01.2019г. е в полза на ревизираното лице и я е приел за правилно определена. Решаващият състав е достигнал до извод, че обосновано органите по приходите не са включили към началното салдо сумата от 24000 лева, твърдяна като получена от съпруга на ревизираното лице, който е починал през 2007г. Приел е твърдението за наличие на тази сума за недоказано, тъй като не са събрани доказателства съпругът на Сидерова да е разполагал с тези средства. Като допълнителен довод е изложил, че изминалите повече от десет години от евентуалното получаване на сумата намаляват вероятността същата да е налична през 2019г. По отношение на сумата от 16 200 Евро от продажба на апартамент през 2007г. и наличието към началото на 2019г., административният съд е приел, че по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 31, том I, рег. 302, дело 29/12.02.2007г. (НА) продажната цена на апартамент 4/14, разположен на първи етаж в блок 12-А-9, в [жк], гр. Пловдив с площ от 34,31 кв.м. и избено помещение от 2, 53 кв.м., е в размер на 9903,20 лева. Обсъдил е фактът, че Сидерова е посочила конкретен размер от 16200 Евро като продажна цена на апартамента и е представила договор за посредничество с агенция за недвижими имоти и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.01.2007г., в който е отразена окончателна цена на сделката от 16 200 Евро. В тази връзка съдът е изложил, че предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е двустранна сделка, извършена в писмена форма, за която законът не изисква нотариална заверка. В представения по делото нотариален акт продажната цена на апартамента е в размер на 9903 лева, за която лицето е положило подпис, извършена е нотариална заверка на сделката с всички нейни елементи, включително и по отношение на продажната цена. Съдът е достигнал до заключение, че дори да приеме твърдението, че продажната цена по нотариален акт е три пъти по-малка от реалната, то е следвало ревизираното лице да докаже, в че в действителност същото е разполагало с тази сума от сделката през януари 2007г. до началото на 2019г. В хода на съдебното производство е проведената ССчЕ, основното и допълнително заключение, които не са кредитирани от съда по подробно изложени от него доводи. Съдът заключава, че за 2019 г. правилно е установено превишение на извършените разходи над получените доходи в размер на 58187,05 лв., обуславящо дължимост на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 5584,41 лева и лихви 605,03 лева и е оставил в сила РА в тази му част. За да отмени РА в частта на установените задължителни осигурителни вноски, съдът е приел, че липсва презумпция, по силата на която установеният по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК доход с неустановен произход се счита за осигурителен доход на осигурено по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лице и за който доход лицето да дължи окончателни осигурителни вноски по материалния закон. За разлика от облагането по чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на доходите, които законът изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл. 10 от КСО осигурителен доход е само доходът от трудова дейност. А установеното на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК превишение на разходите над получените и/или декларираните доходи на физическото лице не се презумира от закона като доход от трудова дейност, вкл. от дейност като самоосигуряващо се лице. По делото няма каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че установеният недостиг /превишение на разходите над приходите/, формиращ доход с неустановен произход, е от трудова дейност, вкл. и от дейност като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. С оглед на което е отменил РА в тази му част. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационните жалби основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. По жалбата на Р. Сидерова: Правилно съдът е тълкувал и приложил нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съгласно първата норма са налице обстоятелства за несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и получените/декларирани доходи представлява основание за провеждане на ревизията при особени случаи. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК при наличие на такова обстоятелство органът по приходите може да приложи установения в съответния закон размер на данъка върху определена от него данъчна основа. Възраженията в касационната жалба за нарушение на правилата за доказателствената тежест са неоснователни. Правилно съдът е разпределил и доказателствената тежест в съдебното производство по оспорване на ревизионния акт. По аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на органите по приходите и съответно на решаващия орган, е да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. При доказано обстоятелство по ал. 1, в производството по обжалване на ревизионния акт, фактическите му констатации се считат за верни до доказване на противното и опровергаването им е в тежест на ревизираното лице. Касационните доводи в жалбата са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение и са свързани с извода за недоказване на определени суми като разполагаеми средства към 01.01.2019 г., като касационната инстанция споделя доводите на АС гр.Пловдив. В настоящото производство от касатора Сидерова са представени и приети по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот 84, том 2, рег. 1892, дело 268/2019г. и декларация без дата, с която И. Иванов декларира, че сумата по отпуснатия ипотечен кредит в размер на 150 000 лева предоставя на Сидерова. Представеният пред настоящия състав нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот е част от административната преписка (л. 252 от делото). В хода на административното производство, така и на съдебното производство Сидерова не излага доводи във връзка с това доказателство и то не променя изводите на първоинстанционния съд. Относно декларацията без дата, издадена от И. Иванов на основание чл. 219, ал. 2 от АПК следва да се приеме, че е недопустима в касационното производство и не следва да се обсъжда. В допълнение следва да се посочи, че сумата в размер на 150 000 лева предполага предоставянето й по банков път, съгласно приложимата разпоредба на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Касационната инстанция намира, че обосновано съдът е приел за доказано твърдяното от приходните органи начално салдо в размер на 5000 лева. При формирани правилни изводи съдът не е взел предвид за доказано наличието на разполагаеми средства към 01.01.2019 г. в общ размер на 60751 лева, от които 24 000 лева - сума, за която РЛ твърди, че е получена от съпруга и представлява негови спестявания, както и сума в размер на 16200 Евро, получени при продажба на апартамент през 2007г. Относно сумата в размер на 24 000 лв., АС - Пловдив правилно приема, че липсват доказателства, от които да се установи, че сума в посочения размер действително е спестена до началото на ревизирания период, предвид изминалия дълъг период от време /2007-2019 г./, за да се приеме по безспорен начин, че същата е била разполагаема към 01.01.2019 г. Дори и в някакъв период до 2007 г. действително съпругът на Сидерова да е оставил някакви парични средства, няма доказателства същият да е разполагал с посочената сума от 24 000 лева, респ. да е наследила сума в такъв голям размер и същата да е запазена 12 години по- късно. Правилно съдът не е включил в разполагаемите средства към 01.01.2019 г. сумата в размер на 16200 Евро, за която се твърди, че е получена от продажба, извършена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 31, том I, рег. 302, дело 29/12.02.2007г. Правилно съдът е посочил, че продажната цена по НА е 9903,20 лева. Представените предварителен договор и договор за посредничество при продажба не оборват тази констатация. Не са представени други доказателства, които да потвърдят доводът на жалбоподателката, че е получила сума в по- голям размер от купувачите. Няма и доказателства средствата от продажба на имота през 2007 г. да са били разполагаеми на Сидерова през 2019 г. На следващо място, по отношение на възраженията на касационната жалбоподателка, че съдът не е обсъдил заключенията по допуснатата експертиза, настоящият касационен състав намира същите за неоснователни. Подробно в мотивите на съдебния акт са описани заключенията и съдът е изложил самостоятелни мотиви защо не ги кредитира, като Върховният административен съд изцяло възприема съображенията на първата инстанция, които не следва да бъдат преповтаряни. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към всички мотиви на първата инстанция по съществото на спора. В тази част обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на директора на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП: Правилно първоинстанционният съд е обосновал в тази част решението си за недължимост на вменените с ревизионния акт на Сидерова задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2019 г. Наистина, както се сочи в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив Сидерова е собственик на капитала на "РЕГУЛ НУТС" ЕООД. В процесния случай обаче приходните органи не са установили, че посоченото превишение за 2019 г. е от доходи от трудова дейност на Сидерова от търговската дейност. От тази дейност не е установено наличието на доходи, които да се обложат, респ. да се задължи лицето и за задължителни осигурителни вноски. Върху установената сума, посочена в паричния поток за 2019 г., представляваща превишение, неправилно с ревизионния акт са начислени задължителни осигурителни вноски. При недоказаност от страна на приходната администрация, че установеният недостиг на парични средства е от трудова дейност, респ., че е налице укрит доход, не е налице посоченото в ревизионния акт правно основание по чл. 124а от ДОПК. Предвид, че доказателствената тежест е върху приходните органи, както правилно е приел и първостепенния съд, не е доказано, че този недостиг представлява основа за облагане от трудова дейност на лицето със задължителни осигурителни вноски. В този смисъл е ТР 2/22г. на ОСС на ВАС. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази част решението е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на страните не се дължат разноски по делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение