Решение № 4157 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12083/2018 г.

Решение № 4157 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12083/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина против решение № 4913/19.07.2018 г. по адм. д. № 3430/2018 г. на Административен съд - С. град. С решението е отменена Заповед №О-22319/2017-07-21 на касатора, с която е отказано издаването на удостоверение за български произход на Ш. Я., [гражданство] и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, съставляващи по съществото си допълнителни мотиви към оспорения административен акт. Счита, че практиката на Върховния административен съд по Закона за българското гражданство е неприложима в настоящия случай, но въпреки това поддържа, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на § 2, т. 1 ДР на ЗБГ. Твърди, че Ш. Я. не е от български произход, тъй като с изселването си още преди раждането му родителите му са загубили българско гражданство, а той самият се определя от [народност]. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Ответната страна – Ш. Я. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед №О-22319/2017-07-21 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, с която е отказано издаването на удостоверение за български произход на Ш. Я., [гражданство] и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, но в него липсват мотиви, обосноваващи крайния отказ за издаване на удостоверение за български произход, допуснати са съществени нарушения на административно-производствените правила и е нарушен материалният закон. Освен това съдът е изложил съображения, че понятието "българин", с оглед конституционната уредба на основните начала в държавата, не може да се тълкува с оглед неговото етническо съдържание, а с оглед правното му съдържание. Съдът е счел, че по делото са представени достатъчно доказателства относно произхода на заявителя, поради което след отмяна на оспорения индивидуален административен акт е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Административният съд правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал правни изводи, съответстващи на материалния закон. Административният акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като представените от заявителя многобройни доказателства изобщо не са обсъдени и правният извод за липса на основания за издаване на удостоверение за български произход е формиран без да са установени и обсъдени фактите по случая – нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК. Освен това правилна е констатацията на АССГ, че оспореният акт е немотивиран, което е резултат от липсата на обсъждане на представените със заявлението доказателства. Липсата на мотиви означава неспазване на изискуемата от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените нарушения съставляват самостоятелни основания за незаконосъобразност на административния акт, съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и са достатъчни за отмяната му. В касационната жалба липсват конкретни съображения в какво се състоят необосноваността на решението и същественото нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Изложените в нея доводи представляват по естеството си несвоевременно излагане на мотиви към административния акт. Тези доводи не са били изложени дори пред първата инстанция и се изтъкват за пръв път с касационната жалба. Едва в нея касаторът съобщава какви са фактическите и правните му съображения да издаде оспорения административен акт, като по този начин оспорващият гражданин губи възможността да се защити срещу тези съображения пред предвидените в закона две съдебни инстанции. За прецизност обаче следва да се посочи, че мнозинството на съдебния състав не споделя правните разсъждения на касатора. Неправилно се поддържа, че "български произход" по смисъла на чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България е понятие, различно от "български произход" по смисъла на Закона за българското гражданство. От една страна, удостоверението за български произход е поискано от заявителя именно във връзка с процедура по придобиване на българско гражданство. От друга страна, съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Неправилно се свежда понятието "лице от български произход" до понятието "лице от българска народност или етнос", тъй като нито един от действащите закони не прави такава връзка. Не на последно място, във връзка с обсъждането от касатора на съдебната практика на ВАС по прилагане на ЗБГ, следва да се обърне внимание, че понятието "българин" е по-широко от понятието "български гражданин". Мнозинството от състава обаче споделя изводите на АССГ, че в конкретния разглеждан случай към преписката е налице документ, издаден от български орган, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗБЖИРБ. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ: на съдията Жанета Петрова Не споделям преценката на мнозинството от съдебния състав, че решение № 4915/19.07.2018 г. по адм. дело № 3430/2018 г. по описа на Административния съд - С. град е правилно. Намирам, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Административният съд е тълкувал законовите разпоредби по начин, който не съответства на вложения в тях действителен смисъл, и е отменил законосъобразно издаден административен акт. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина основателно е отказал издаването на удостоверение за български произход на Ш. Я., тъй като представените от лицето документи, приложени към заявлението му до Държавната агенция за българите в чужбина, с което е поискал издаване на удостоверение за български произход, доказват отсъствието на такъв произход. Данните в акта за раждане на бащата на заявителя, А. Я., който е роден в България, както и тези по регистъра на ражданията през 1910 г. в Пловдивската еврейска община, сочат, че бащата на Ш. Я. е от [народност]. [народност], както може да се предположи и само от неговото име, е отразена в представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство извлечение от публичния регистър на населението на държавата Израел и смъртния му акт по регистъра за починали лица на държавата Израел. Обстоятелството, че бащата на Ш. Я. е роден в България, не означава, че той е българин по народност. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство предвижда, че лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, тоест, при облекчени условия или без да се изисква да е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България преди повече от 5 години; да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България, да владее български език и да е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство. Лицето може да придобие българско гражданско по натурализация при облекчени условия, ако отговаря на едно от следните изисквания: 1. да е от български произход; 2. да е осиновен от български гражданин при условията на пълно осиновяване; 3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин. В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход (чл. 15, ал. 2 ЗБГ). Според дефиницията по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, "лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин". Административният съд не е направил разграничение между понятието "лице от български произход", за което съществува легално определение, и използваното в чл. 8 ЗБГ "български гражданин по произход", които имат различно съдържание. Първото понятие е употребено в чл. 15, ал. 1 ЗБГ, който съдържа основанията за придобиване българско гражданство по натурализация при облекчени условия, въз основа на акт на Президента на Република България. Второто понятие е включено в текста на чл. 8 ЗБГ, който урежда изискванията за придобиване на българско гражданско по произход, по силата на закона, без акт на държавен орган. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е лице от български произход, при положение, че неговият баща, макар и роден в България, е евреин. Обратното разбиране, което не държи сметка за съществената разлика между понятието "българин" и понятието "български гражданин" ( български гражданин може да е и лице, което не е българин), не почива на разпоредбите на Конституцията на Република България и на Закона за българското гражданство. Издаването на удостоверение за български произход на лице, чийто родител/родители не са българи, води до заобикаляне на разпоредбата на чл. 12 ЗБГ, която съдържа общите изисквания за придобиване на българско гражданство по натурализация. Що се отнася до конкретния случая, възможно е бащата на Ш. Я., който е роден и е живял в България, да е починал като български гражданин. При тази хипотеза Ш. Я. може да придобие българско гражданство по натурализация при облекчени условия, на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗБГ. По тези съображения считам, че решение № 4915/19.07.2018 г. по адм. дело № 3430/2018 г. по описа на Административния съд-С. град следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Ш. Я. срещу заповед № 0-22319/2017- 07-21 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, която е издадена при точно прилагане на материалния закон. Съдия: /Жанета Петрова/