Решение № 4524 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2014 г.

Решение № 4524 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Божидар Иванов Борисов против решение № 643 от 19.03.2014 г. по адм. дело № 4301/2013 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата на Борисов против бездействие на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи ("ОДМВР") - Варна за заличаване на полицейска регистрация е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати на "ОДМВР" - Варна сумата 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като е налице бездействие от страна на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, като бездействието на административния орган да бъде отменено. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на касатора Божидар Борисов против бездействие на директора на "ОДМВР" - Варна за заличаване на полицейска регистрация. Заличаването на регистрацията е поискано от Борисов със заявление вх. № 41260/3.09.2013 до министъра на вътрешните работи. По това заявление след предложение на директора на "ОДМВР" - Варна се произнася заместник - директора на Главна дирекция "Национална полиция", който със заповед № 3-9167 от 2.12.2013 г. отказва да снеме полицейската регистрация на заявителя. С оглед уточнението на жалбоподателя, който в молба от 20.01.2014 г. изрично заявява, че жалбата му следва да се разгледа по реда на чл. 257 от АПК, тъй като оспорва бездействие на директора на "ОДМВР" - Варна, по задължение, произтичащо от нормативен акт и иска административният орган да бъде осъден да издаде заповед за заличаване на регистрацията, съдът квалифицира производството чл. 257 от АПК. По същество съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като искането е за правно, а не за фактическо действие и за директора на "ОДМВР" - Варна не е възникнало задължение по силата на нормативен акт да извърши каквито и да било фактически действия по заявлението на Борисов. По тези съображения с решението, предмет на оспорване жалбата е отхвърлена. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че решението на Административен съд - Варна в частта, в която жалбата на Борисов е отхвърлена, е недопустимо, тъй като не е налице бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК и редът за защита по този текст е неприложим. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК предвижда оспорване на бездействия на административния орган по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Нормата се отнася за фактически действия, включително приравнените на индивидуални административни актове (чл. 21, ал. 4 от АПК ), които засягат права и законни интереси на оспорващия. В случая такова бездействие от страна на директора на "ОДМВР" - Варна не е допуснато. Както първоинстанционният съд правилно приема искането на Борисов за заличаване на полицейска регистрация е искане за извършване на правно, а не на фактическо действие. Правилно е преценено, че след като по заявлението на Борисов е постановена изрична заповед от заместник - директора на Главна дирекция "Национална полиция" именно последният акт засяга правата и интересите на заявителя и това е актът, който подлежи на съдебен контрол, а директорът на "ОДМВР" - Варна няма задължението да предприеме каквито и да било действия по искането. Всички тези съответни на закона изводи обаче са формирали неправилно крайно заключение за допустимост на жалбата. С оглед горните констатации съдът е следвало да приеме, че бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК от страна на административния орган не е допуснато и редът на защита по чл. 257 от АПК е неприложим. Ето защо като разглежда жалбата против бездействие на директора на "ОДМВР" - Варна по същество, съдът постановява недопустим съдебен акт, който в тази част подлежи на обезсилване, а производството по делото - на прекратяване. В частта относно разноските съдебният акт е постановен в съответствие със закона. Съобразно изхода на спора и направеното своевременно искане на "ОДМВР" - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Тъй като разноски се дължат, както при отхвърляне на оспорването, така и при прекратяване на производството, решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,