Решение № 8458 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2018 г.

Решение № 8458 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Гатев, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат М. Димитров против решение № 1219 от 27.06.2018 г. по адм. дело № 143/2018 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-01-2/11.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/2140-01-604/06.11.2017 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмено становище касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му против административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ТП на НОИ- Благоевград не изразява становище по касационната жалба.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Ж. Гатев срещу Решение № 2153-01-2/11.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/2140-01-604/06.11.2017 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Благоевград, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68а от КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст при условията на чл. 68а от КСО, на Гатев не се следва пенсия, тъй като няма необходимия изискуем се стаж от 38 години и 06 месеца, а има осигурителен стаж от 29 год. 07 мес. 07 дни. С оглед на събраните по делото доказателства и липсата на автентични документи не може да бъде зачетен осигурителен стаж за спорните периоди 01.06.1972 г. - 01.09.1972 г., 01.09.1975 г. -17.12.1977 г., 11.10.1990 г. -31.12.1990 г., 01.06.1992 г. -31.12.1996 г. Приел е също, че със събраните гласни доказателства е недопустимо да се установява осигурителен стаж. Решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-01-1407/25.07.2017 г. Гатев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68а КСО, към което е приложил документи за осигурителен стаж, вкл. УП-30/15-3/13.01.1997 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг" и № ХІV-147/20.03.1991 г., издадено от "Железопътен завод" – гр. София. Във връзка с постъпилото заявление началник отдел "Пенсии" е поискал потвърждение на данните за осигурителен стаж и доход по представените от жалбоподателя документи като самоосигуряващо се лице за периода от 01.05.1992 г. до 15.11.2011 г. При проверката в информационната система на НОИ е установено, че в периода жалбоподателят има осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, както следва: 2 години и 6 месеца в периода 01.01.1999 г. – 30.06.1999 г., 6 месеца в периода 01.07.1999 г. – 31.12.1999 г. и 1 година в периода 01.01.2000 г. – 31.12.2000 г. /констативен протокол № КВ-5-01-00327050/17.10.2017 г. и служебна бележка изх. № 2113-01-1407/17.10.2017 г. /. С писмо изх. № 2113-01-1407/30.08.2017 г. е поискана проверка за верността на данните в удостоверение обр. УП-2 № 15-2/13.01.1997 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг" СМИ "Строймашремонт" – гр. София за времето от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г., както и на данните в удостоверение обр. УП-30/15-3/13.01.1997 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг" и УП-30 № ХІV-147/20.03.1991 г., издадено от "Железопътен завод" – гр. София. В отговор от ТП на НОИ – Кюстендил е получено писмо изх. № 1042-09-1806/29.09.2017 г., че в разплащателните ведомости на ДФ"Строймашинженеринг"- гр. София за периода месец юни 1992 г. – месец декември 1996 г. няма данни за жалбоподателя, съответно проверката за "Рейлком" ЕАД – гр. София /"Железопътен завод"- гр. София/ не може да бъде извършена, поради липсата на разплащателна документация. С писмо изх. № 2113-01-1407/08.08.2017 г. до жалбоподателя са поискани заверена осигурителна книжка за периода на самоосигуряване от 01.05.1992 г. до 15.11.2011 г. и за периода на работа без трудово правоотношение в Регионален телевизионен център и Направление "Култура". Получен е писмен отговор от Гатев вх. № 2113-01-1407/05.09.2017 г., с приложени граждански договори с Община Благоевград № 8/05.01.2009 г., № 13/11.04.2008 г. и сметки за изплатени суми. С Разпореждане № [ЕГН]/2140-01-604/06.11.2017 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Благоевград е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68а КСО, поради липсата на необходимия стаж от 38 години и 06 месеца, като е признат осигурителен стаж от 29 години 07 месеца 07 дни, от които 2 години като самоосигуряващо се лице. Стажът на длъжността ел. монтьор по удостоверение обр. УП-30 изх. № 15-3/13.01.1997 г. - за периода от 01.06.1992 г. до 31.12.1996 г., не е зачетен поради липсата на данни в разплащателната документация на ДФ "Строймашинженеринг"- гр. София. Не е зачетен и стажът на длъжността "ел. монтьор" по удостоверение обр. УП30 № ХІV-147/20.03.1991 г. - за периодите 01.06.1972 г. – 01.09.1972 г., 01.09.1975 г. – 17.12.1977 г. и 11.10.1990 г. – 31.12.1990 г., поради липсата на информация в първичната документация в "Обединен осигурителен архив" – с. Невестино за осигурителя "Рейлком" ЕАД – гр. София. Не са зачетени и периодите от 01.05.1992 г. до 31.12.1998 г. и от 01.01.2000 г. до 15.11.2011 г., в които Гатев е бил самоосигуряващо се лице като ЕТ "Арион-Ж. Гатев", поради липсата на данни за внесени осигурителни вноски. Разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на нОИ-Благоевград и потвърдено с Решение № 2153-01-2/11.01.2018 г. От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периодите от 01.06.1972 г. – 01.09.1972 г., 01.09.1975 г. – 17.12.1977 г., 11.10.1990 г. – 31.12.1990 г., през които, според представеното към заявлението УП-30 Гатев е работил в "Железопътен завод" – гр. София на длъжност "ел. монтьор", не са открити разплащателни ведомости в Обединен осигурителен архив – с. Невестино. За периода 01.06.1992 г. – 31.12.1996 г., през който според представеното удостоверение обр. УП-30 Гатев е работил в ДФ "Строймашинженеринг"- гр. София като "ел. монтьор", същият не фигурира в съхраняваните в Обединен осигурителен архив – с. Невестино разплащателни ведомости. В допълнителното си заключение вещото лице е посочило след справка с архивите на НОИ–гр. София, че Гатев не фигурира в нито една от наличните разплащателни ведомости на ДФ "Строймашинженеринг"- гр. София за периодите 11.10.1990 г. – 31.12.1990 г. и 01.06.1992 г. – 31.12.1996 г., а за периодите 01.06.1972 г. – 01.09.1972 г. и 01.09.1975 г. – 17.12.1975 г. ведомости не са съхранени. В ТП на НОИ – София не са налични други документи – трудови договори и пр., удостоверяващи трудова заетост на Гатев. По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят Щерев сочи, че Гатев е работил в "Строймашинженеринг"- гр. София в периода от 1992 г. до 1996 г., "около четири години и нещо, не знам точно", като ел. монтьор, но не може да посочи конкретно функциите му. Самият той като генерален директор е предал архивите с документи в НОИ-София, които впоследствие били предадени в архива в с. Неделино. Според свидетеля част от архива все още не е предаден. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на заявлението по чл. 68а, ал. 1 от КСО Гатев е навършил 63 години 01 месеца и 09 дни /считани от датата на раждане 16.06.1954 г. /, но няма необходимия осигурителен стаж от 38 години и 6 месеца за мъжете. Признатият от пенсионният орган осигурителен стаж е 29 години 07 месеца и 07 дни и не е достатъчен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по цитираната норма. За периода от 01.05.1992 г. до 15.11.2011 г., през който Гатев е декларирал дейност като ЕТ "Арион Ж. Гатев", е осигурен за пенсия като самоосигуряващо се лице за две години – от 01.01.1999 г. до 31.12.2000 г. През останалите периоди като самоосигуряващо се лице, извън периодите на трудова заетост, които са признати за осигурителен стаж с разпореждането на пенсионния орган в Община Благоевград, отдел "Култура"- 11.04.2008 г. – 31.12.2008 г., 01.01.2009 г. – 23.09.2009 г., и в "Корона България" АД-28.12.2009 г. – 31.12.2009 г., цялата 2010 г. и от 01.01.2011 г. до 09.09.2011 г. Гатев не е осигуряван на друго основание и за тези периоди не са внасяни осигурителни вноски. Поради това тези периоди не следва да се зачетат за осигурителен стаж. По отношение на останалите спорни периоди-01.06.1992 г. до 31.12.1996 г., за който е посочено че е работил в ДФ "Строймашинженеринг"- гр. София, и 01.06.1972 г. – 01.09.1972 г., 01.09.1975 г. – 17.12.1977 г., 11.10.1990 г. – 31.12.1990 г., за които Гагев е декларирал че е работил в "Железопътен завод"-гр. София първоинстанционният съд също правилно е приел, че не следва да бъдат зачетени за осигурителен стаж. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-30, УП-13 и УП-15, са вторични документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При наличие на противоречиви данни в различните документи следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните ведомости, както правилно е приел и първоинстанционният съд. След като Гатев не фигурира в изплащателни ведомости за посочените периоди - 01.06.1972 г. – 01.09.1972 г., 01.09.1975 г. – 17.12.1977 г., 11.10.1990 г. – 31.12.1990 г., 01.06.1992 г. до 31.12.1996 г., нито са налични трудови договори или други документи, удостоверяващи трудовата му заетост в ДФ "Строймашинженеринг"- гр. София и "Железопътен завод"-гр. София, тези периоди не могат да бъдат зачетени за осигурителен стаж. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези обстоятелства не могат да бъдат установени със свидетелски показания, които са недопустими за установяване на осигурителен стаж. Събраните по делото доказателства потвърждават извода на пенсионният орган, че общият осигурителен стаж на Гатев е 29 години 07 месеца и 07 дни, и жалбоподателят не отговаря на изискването за осигурителен стаж от 38 години и 06 месеца за мъжете за отпускане на пенсия при условията на чл. 68а, ал. 1 КСО. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,