Решение № 2851 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас чрез пълномощника юрисконсулт Пейкова против Решение 1318/22.12.2023 г., постановено по адм. дело 1515/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба от Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД гр. Бургас е отменена от негова заповед за налагане на санкции РД-25-1061/01.08.2023г. В жалбата се навеждат оплаквания, че решението е неправилно на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че е налице нарушение, което следва да се санкционира по чл.416, ал.4 от Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ за 2020-2022г, като го счита за неправилен и ненадлежно мотивиран. По съображения за законосъобразност на оспорената част от заповедта е направено искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което жалбата на лечебното заведение да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в максимален размер. Ответникът по касация - Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв. Ветрен, ул.Александър Стамболийски 32, в представено писмен отговор от пълномощника адвокат Караколарова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени направените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С Решение 1318/22.12.2023 г., постановено по адм. дело 1515/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, е отменена заповед за налагане на санкции РД-25-1061/01.08.2023г, издадена от директора на РЗОК Бургас, за налагане на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД гр. Бургас финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл.380 и чл.385, ал.1, и ал.4, т.2 от НРД за МД за 2020-2022г. От фактическа страна е установено, че със РД-25-640/11.05.2023г на директора на РЗОК Бургас е наредено извършването на тематична проверка на УМБАЛ Дева Мария ЕООД, със срок до 30.06.2023г и задачи: контрол по отчетените ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на КП за дейност м. април 2023г.; контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. и ЗЗО по отношение на дейности за м. април 2023г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП; контрол по писма от управителя на лечебното заведение; контрол по справки от РЗОК Бургас. При проверката на Направление за хоспитализация (бл.МЗ-НЗОК 7) към История на заболяването /ИЗ/ 3190 на ЗОЛ С. Т. М., хоспитализирана от 05.04.2023г. до 16.04.2023г. по КП 175, в първичен медицински документ Направление за хоспитализация към ИЗ 3190 в част II Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение, Блок Приемащо ЛЗ постъпване от началото на заболяването за спешни случаи е установена липса на отбелязване с х съгласно изискванията на Приложение 2б Указания за попълване на направление за хоспитализация към НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. Констатирано е, че в направлението за хоспитализация не е посочен прием постъпване от началото на заболяването за спешните случаи. Съгласно описаната констатация е прието, че е извършено на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 и чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г. Констатацията е отразена в т.2.1 от съставения протокол 781/26.05.2023г. и срещу нея е постъпило възражение от лечебното заведение в дадения срок. От председателя на Български лекарски съюз не са посочени представители от квотата на РК - Бургас на БЛС, които да участват в арбитражна комисия. С оспорената заповед РД-25-1061/01.08.2023г директорът на РЗОК Бургас на основание чл.54, ал.8, чл.75, ал.6 от ЗЗО и чл.432, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., въз основа на фактите, установени с протокол 781/26.05.2023г, е приел за доказано извършено нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 и чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г за първи път за периода на действие на договора и на основание чл.416, ал.3 от НРД е наложил санкция финансова неустойка в размер на 200 лв. За да отмени заповедта, съдът приема, че е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в административното производство не са допуснати процесуални нарушения, но в нарушение на изискуемата от закона форма за мотиви по фактическите основания за издаването й и при неправилно приложение на закона. Счита, че само констатациите от протокола от извършената проверка, възприети като мотиви на оспорения акт, без да обсъждане на възраженията и обясненията на оспорващия относно наличието на маловажен случай, водят до порок във формата на заповедта. С оглед установените по делото факти обосновава, че непосочването в съответното квадратче на това какво е времето за постъпване от началото на заболяването попада в обхвата на понятието маловажен случай. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно е прието, че Заповед РД-25-1061/01.08.2023г г. на Директора на РЗОК Бургас е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но е постановена в противоречие с приложимия материален закон. По делото няма спор между страните, че първичен медицински документ Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури в част II Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение, блок Приемащо лечебно заведение, в полето постъпване от началото на заболяването за спешни случаи не е отбелязано с х в съответното квадратче какво е изминалото време в часове от началото на заболяването до постъпването в болничното заведение на пациента С. Т. М.. От събраните доказателства се действително се установява, че приемът на пациента е бил по спешност, а не планов такъв. За този вид прием е задължително попълването на реквизита относно постъпване на пациента от началото на заболяването. При тези данни случаят попада в хипотезата на §1, т.4.2, б.в от ДР на НРД 2020-2022г доколкото не се касае за техническа грешка в смисъл на несъответствие между формираното изявление и външното му изразяване в писмения текст на документа; неправилно отразяване на дати, цифрови стойности, имена. Настоящият съдебен състав обаче споделя становището на първоинстанционния съд, че използваната в заповедта формулировка на мотивите относно маловажността на вмененото нарушение на НРД не удовлетворява изискванията за надлежно мотивиране, както и че налагането на санкцията е в нарушение на принципа за съразмерност. Обосновано съдът приема, че прилагането на буквата и духа на закона не изискват непременно изпълнителят на медицинска помощ да бъде наказан, за да се постигне осъществяването на качествена медицинска услуга от болничното заведение. А в случая няма нито данни, нито доказателства, че липсващата информация е довела до затруднения в лечението на пациентката с каквито доводи едва в касационната жалба директорът на РЗОК Бургас е допълнена заповедта за санкция. Изложеното, преценено във връзка с констатиран за първи път пропуск на лечебното заведение при попълване на медицинската документация за един пациент, обуславя извод за наложена прекомерна по тежест санкция, явно несъизмерима с преследваната цел. С оглед на това при осъществения съдебен контрол оспорената заповед е отменена правилно и в съответствие с приложимия материален закон. След като в касационната жалба няма изложени конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения, то за решението на Административен съд Бургас не е налице нито едно от визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Претенцията на ответника за присъждане на такива в настоящата инстанция не може да бъде уважена, тъй като не е представил доказателства за действителното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,