Решение № 5927 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16386/2013 г.

Решение № 5927 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16386/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Карлово, представляван от председателя си, срещу решение № 2313/24.10.2013 г. по адм. дело № 536/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е прогласена нищожността на чл. 8, ал. 7, т. 15, ал. 8 и ал. 9 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Карлово, приета с решение № 136, взето с протокол № 9/27.03.2012 г. на заседание на Общински съвет - Карлово. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, прекратяване на производството, намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Еднократна употреба" ООД, гр. Велико Търново, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел, че е сезиран с допустима жалба, от надлежна страна с правен интерес. Оспорената Наредба е приета на основание Закона за управление на отпадъците / ЗУО/. Условията и реда за изхвърляне, събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждането на масово разпространени отпадъци на територията на общината се определят с наредба на Общинския съвет съгласно законовата делегация на чл. 19 от ЗУО. Не се предвижда обаче възможност за забрана на определена опаковка в търговските обекти. ЗУО регламентира редица изисквания към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, но не възпрепятства пускането на пазара на опаковки, след употребата на които се образуват отпадъци. С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗУО е делегирана компетентност на Министерски съвет за приемане на наредби, с които да се определят изискванията за третиране и транспортиране на отпадъци и изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. По аргумент от т. 17 от ДР на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки на МС, издадена на основание чл. 24, ал. 2 от ЗУО, изделията за еднократна употреба, като торбички, които се предлагат непосредствено на клиента на мястото на продажба заедно с продуктите, за чието опаковане са предназначени, се считат за опаковки. В тази Наредба има редица изисквания към производството на опаковки, но не въвежда изрична забрана за производството и разпространението им на пазара. Чл. 36 ЗУО въвежда и заплащане на продуктова такса при непостигане целите на пускане на пазара на опаковки, която е дължима и от производителите на полимерни торбички. Предвид всичко изложено Общински съвет - Карлово не е компетентен да приема нормативен акт, установяващ забрана за употреба на полиетиленови торбички, изработени от неразградим полиетилен и използвани за пренасяне на закупените от клиенти стоки, продукти, консумативи и други от търговския обект до крайното място на тяхното ползване. Така постановеното решение е недопустимо. Видно от представените в първоинстанционното производство от процесуалния представител на Общински съвет - Карлово доказателства, приети по делото, с решение № 967, взето с протокол № 24 на Общински съвет - Карлово, проведено на 30.05.2013 г. е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Карлово, като в чл. 8, ал. 7 отпада текстът на т. 15 и добива нова редакция "Забранява се изваждането на отпадъци от съдовете за разделно събиране, както и тяхното увреждане", отменя чл. 8, ал. 8 и чл. 8, ал. 9 от НУО. Същото е обявено по реда на чл. 103, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет- Карлово и взаимодействието му с общинската собственост на 26.06.2013 г. По отношение на решението не са упражнени правомощията на Областен управител по чл. 45, ал. 4 или на кмет на община по чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА и същото е влязло в сила. Видно от интернет сайта на общината, решението и към момента е достъпно на него. От трите атакувани текста на нормативния подзаконов административен акт двата /чл. 8, ал. 8 и чл. 8, ал. 9/ са отменени изцяло, а новата редакция на изменения текст на чл. 8, ал. 7, т. 15 е със съвсем различно съдържание от атакуваната "Употребата на полиетиленови торбички, изработени от неразградим полиетилен и използвани за пренасяне на закупените от клиенти стоки, продукти, консумативи и други от търговския обект до крайното място за тяхното ползване" - тоест оспорената редакция не е съществувала в правния мир към момента на даване ход на съдебните прения в съдебно заседание на 25.09.2013 г., като актът за отмяната е бил и обнародван в съответствие с изискванията на чл. 78, ал. 3 от АПК. След отмяната на оспореното решение, жалбата се явява недопустима поради липса на годен за обжалване предмет и отпаднал в течение на първоинстанционното производство правен интерес. Обжалваният подзаконов нормативен акт е отменен и не е част от действащото право, а подаването на жалба за нищожност срещу административен акт цели премахването на породените от него неблагоприятни последици за жалбоподателя чрез обявяването на нищожността на акта от компетентния съд. Съдебното решение, с което се обявява нищожността на оспорен нормативен административен акт, няма обратно действие. Същото съгласно чл. 194 от АПК влиза в сила от деня на обнародването. Предвид изложеното жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане като недопустима от АС на основание чл. 196 от АПК вр. чл. 159, т. 4 от АПК, а производството по делото - да бъде прекратено и като не го е направил е първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и производството по дело да бъде прекратено.