Решение № 3319 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11070/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Димитровград, представено от адв. Колев, срещу решение 765/16.10.2023г. на Административен съд Хасково по административно дело 37/2023 г., с което е отменено решение 916/22.12.2022 г. на ОбС Димитровград, прието с протокол 40 от заседание на общинския съвет от 22.12.2022 г. в частта му по раздел II, т. 1 и т. 2, подт. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2023 г. за населението на гр. Димитровград и с. Бодрово. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва правните изводи на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на общия административен акт. Позовава се на разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗМСМА и на чл. 88, ал. 1 от Правилника за дейността на ОбС Димитровград, за да отрече задължението на общинския съвет да се произнесе с отделен акт по предложения на граждани. Изразява убеждение, че задължение възниква при предложение от лице с право да инициира приемане на решение кметът на общината или общински съветник. В случая обсъждането било сторено от внеслия докладната записка с проект за решение кмет на общината, като вносителят е приел, че предложенията не променят проекта за решение. Настоява на съобразяване на определянето на размера на ТБО с правилото на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ включването на ДДС в материално-техническите и административните разходи за предоставяне на услугите било дължимо при действието на чл. 82, ал. 5 ЗДДС. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с включването в предмета на делото (а всъщност в предмета на доказване) на отделните елементи, формиращи размера на ТБО, както и с кредитирането от съда на заключение на съдебно-счетоводна експертиза без да е ясно дали в обхвата на изследването на вещото лице са включени всички обстоятелства от значение за определяне на размера на таксата. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от решението на ОбС Димитровград. Ответникът по касация П. Запрянов отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Съдебното производство пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на П. Запрянов срещу решение 916/22.12.2022 г. на ОбС Димитровград, прието с протокол 40 от заседание на общинския съвет от 22.12.2022 г. в частта му по раздел II, т. 1 и т. 2, подт. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2023 г. за населението на гр. Димитровград и с. Бодрово. По установяванията на съда оспореното решение е с белезите на общ административен акт. Издаването му е инициирано от кмета на община Димитровград с докладна записка от 16.11.2022 г., публикувана на интернет страницата на общината на същата дата. На 07, 08 и 15.12.2022 г. са постъпили общо три възражения и едно искане от П. Запрянов, които са изпратено от кмета на общинския съвет на 20.12.2022 г. В проведено на 22.12.2022 г. заседание на ОбС Димитровград е прието решение 916, с което по раздел I е одобрена план-сметка за разходите по дейностите, свързани с услугите по чл. 62 ЗМДТ, а с раздел II е определен размера на ТБО за населените места в общината (за гл. Димитровград 5.5 промила върху данъчната оценка, а за с. Бодрово 6.8 промила върху данъчната оценка). Решението е прието с 26 гласа за, 0 против и 6 Въздържали се от 32-ма гласували. В хода на съдебното дирене е прието заключение на ССЕ, което не е оспорено от страните. Съдът е приел, че оспорването е допустимо, доколкото жалбоподателят е собственик на един недвижим имот в гр. Димитровград и на два недвижими имота в с. Бодрово, общ. Димитровград, което при действието на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ го прави субект на задължението за ТБО за имотите на територията на общината и го легитимира на да оспори решението за определяне на размера на ТБО в частта за населените места, в които са ситуирани имотите. Съобразил е спазването на сроковете за оспорване по чл. 179, ал. 1 АПК. Правните изводи на съда за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 4 ЗМСМА и след проведено поименно гласуване по чл. 27, ал. 5 ЗМСМА. Решението е в писмената форма за действителност и мотивите му се извличат от протокола за проведеното заседание и от докладната записка на кмета на общината. За да отмени административния акт в обжалваната част, съдът е квалифицирал като съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсата на проведено обсъждане по чл. 71 АПК на възраженията и исканията на жалбоподателя, което е довело до ограничаване на правото на заинтересованите лица да участват в процедурата по издаване на общия административен акт. Самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената част от акта е противоречието на решението с материалния закон. Според съда администрацията не е могла да определи размера на ТБО по количество отпадъци, а изборът да приложи ставка по компонентите от таксата към данъчната оценка на имотите е съобразено с приложимите по време разпоредби на чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗМДТ. Като противоречащо на правилото на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ е определено включването в разходите по план-сметката за дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ на ДДС, дължим за съответната услуга. Позовал се е на разпоредбите на чл. 3, ал. 5 ЗДДС и на чл. 13, § 1 от Директива 2006/112, за да отрече на общината качеството данъчнозадължено лице за предоставените от нея услуги по чл. 62 ЗМДТ. Затова и в разходите за тези услуги не трябвало да се включват отчисления за ДДС. Възможността за включване в план-сметката на разходи за ДДС било предвидено едва с промяната на чл. 66, ал. 3 ЗДДС от ДВ бр. 66 от 2023 г., която не е била в сила към датата на приемане на решението. Към опущенията при определянето на разходите за дейностите по услугите е отнесено и включването на разходи за сметосъбиране и сметоизвозване за съдове, за които задължените лица са подали заявления за заплащане на годишна такса в прост размер, както и с включването на 10% печалба за осъществяващия дейностите изпълнител по обществена поръчка. Първоинстанционното решение е правилно по резултата си. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са правните изводи на първостепенния съд за значението на липсата на обсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованите лица преди издаването на общия административен акт. При действието на чл. 71 АПК общият административен акт се издава след обсъждането на предложенията и възраженията. Осигуряването на възможността на заинтересованите лица да участват в производството по издаване на акта и така да влияят върху съдържанието му е в основата на правната уредба на обществените отношения по издаването на тази категория актове на администрацията. Затова и са специалните правила за уведомяването предстоящото издаване на общ административен акт по чл. 66 АПК и гаранциите за участие на заинтересованите лица в производството чрез определяне на една или повече форми на това участие по чл. 69, ал. 1 АПК и определянето на разумен срок по чл. 69, ал. 2 АПК за осъществяване на това право. Реализацията на участието в производството е обсъждането на предложенията и възраженията, като за това процесуално действие на компетентния орган е ирелеванто дали предложенията или възраженията са повлияли върху разпоредената с крайния акт на производството правна промяна. Субект на предложенията са участващите в производството заинтересувани лица без да е необходимо опосредяване от соченияте от касатора субекти. Съобщаването за предложенията и възраженията в заседанието на ОбС и липсата на решение дали да бъдат гласувани не представляват обсъждане. Според Речника на българския език обсъждам означава Изказвам мнението си за нещо, обикн. при разискване с други лица, като преценявам всички за и против вземането на определено решение; разисквам.. Приложимо към правомощието на общинския съвет да определи ТБО в годишен размер за всяко населено място позитивно материално право е разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в ред. от ДВ бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г. При определяне на приложимите по време правни норми от ЗМДТ е дължимо съобразяване с § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ и факта на публикуването на резултатите от преброяване на населението и жилищния фонд в РБ през 2021 г. на 03.10.2022 г. Затова и новелата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ от ДВ бр. 88 от 2017 г. действа от 01.01.2024 г. Правилото при определяне на размера на местните такси е да се определят въз основа на необходимите материално-технически и административните разходи по предоставяне на услугата /чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/ и при спазване на принципа по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗМДТ таксата да възстановява пълните разходи на общината по предоставяне на услугата /с изключението по чл. 8, ал. 3 ЗМДТ/. Дължимото съпоставяне на размера на таксата с пълните разходи по предоставяне на услугата изключват основателността на касационното оплакване за противоречащо на процесуалния закон използване от съда на източник на специални знания за определяне на разходите. Обхватът на разходите е изчерпателно изброен в четирите точки на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Обоснован е изводът на първостепенния съд за недължимо включване в разходите за предоставяне на услугите на тези за събиране на битови отпадъци и за тяхното транспортиране с включване в предвижданията за дейностите на всички съдове от типа Бобър и Кофа без да се вземе предвид обстоятелството, че има заявления за определяне на размера на таксата по количеството отпадъци, при което се заплаща проста такса в определен годишен размер. Обратно на приетото от съда, основателно са включени в обхвата на разходите такива за ДДС и за начисляване на печалба в полза на изпълнителя по възложените от общината обществени поръчки за осъществяване на дейностите по предоставяните услуги по чл. 62 ЗМДТ. Тези дейности са такива, извършвани от местни органи в качеството им на орган на местната власт /по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС/, доколкото са в изпълнение на правомощия, произтичащи от нормативен акт /вж. 19, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците/ и за тях се събира такса /тази по чл. 6, ал. 1, б. а ЗМДТ за битови отпадъци/. Затова и с арг. от чл. 3, ал. 5 ЗДДС при извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ местните органи не са ДЗЛ. Своенето на качеството ДЗЛ е материалноправна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит (така т. 28 от решението на Съда по дело С-277/14), чиято цел е да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на ДДС, дължим или платен във връзка с цялата му икономическа дейност, а това е съдържанието на данъчния неутралитет, гарантиран от общата система на ДДС (вж. т. 27 от цитираното решение на Съда). Когато в съответствие с чл. 19, ал. 2 ЗУО осъществяването на дейностите, за които се събира ТБО, е предоставено на лица по чл. 35 ЗУО и те имат качеството ДЗЛ за общината като получател по извършените облагаеми доставки на услуги не е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за начисления от доставчика данък. При действието на чл. 66, ал. 2, изр. 2 ЗМДТ данъкът, за който не се ползва данъчно предимство се включва в разходите по план-сметката по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Законодателят е придал обратно действие на новелата от ДВ бр. 66 от 2023 г. на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и тя се прилага от 01.01.2023 г. (това е принцип при изменянето на данъчноправни норми действието им да е съобразено с началото на данъчната година, съвпадаща с календарната). План-сметката, въз основа на която се определят разходите от значение за размера на ТБО и съобразяването на този размер с правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, е за отчетен период 2023 г., а това предполага отнасяне към предвидените с нея разходи и на тези за ДДС, за който не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. При възлагане по реда на чл. 19, ал. 2 ЗУО на дейностите в обхвата на услугите по чл. 62 ЗМДТ на оператор по чл. 35 ЗУО разходите по план-сметката включват и калкулираната от него търговска печалба. Икономическата дейност на стопанския субект предполага принадена стойност при извършването от него на доставка на стоки и услуги. Получателят заплаща себестойността на стоката/услугата и търговската печалба. Всичко платено или дължимо е материално-технически разход, формиращ основата за определяне на размера на местните такси. Издаденият при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречащ на материалния закон общ административен акт е незаконосъобразен, а решението за отмяната му правилно. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 2 000 лева платено адвокатско възнаграждение. Останалите претендирани разходи за пътни разноски и за марки за писма и за пликове са недоказани. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение