Решение № 11889 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2009 г.

Решение № 11889 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на Мирчо Кирилов Стоименов, в качеството му на ЕТ "Мирчо Стоименов- ТЕКСА", подадена чрез процесуалния му представител адв. Христо Христов, срещу решение № 7 от 25.02.2009 г., постановено по адм. дело № 3820 по описа за 2008 г. на административен съд София - град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс . Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Таня Дечева, в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното касационно отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административен съд София - град е бил РА № 1400585 от 4.01.2008 г. от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Перник. Обжалваният РА е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС (отм.) за данъчен период от 01.06.2000 г. до 30.04.2005 г. Същият е бил обжалван по административен ред и с решение № 946 от 19.06.2008 г. директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София е обявил за нищожен РА № 1400585 от 04.01.2008 г. в частта, с която са били определени задължения по ЗДДС (отм.), заедно със съответните лихви, за данъчни периоди: 01.01.2000 г.- 31.12.2000 г. и 01.01.2001 г.-31.12.2001 г., т. е. за 2000 г. и за 2001 г. и е потвърдил същия като законосъобразен относно определени задължения по ЗДДС (отм.) за периода от 01.01.2002 г. до 30.04.2005 г. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно отказано право на ползване на данъчен кредит по доставки от ЕТ "Пламен Робев - Ерболино РП", "Метал Строй" ЕООД и "Агрострой" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на прекия доставчик ЕТ "Пламен Робев - Ерболино РП" е било установено, че издадените на касатора фактури с предмет доставки на двигателно и машинно масло, антифриз и дизелово гориво са включени в подадените СД и в дневниците за продажби, а данъкът е бил начислен, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Този извод се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, след извършена от страна на вещото лице проверка на място в счетоводството на този доставчик. При извършена насрещна проверка обаче на "Метал Строй" ЕООД, предходен доставчик на ЕТ "Пламен Робев - Ерболино РП" и пряк на касатора, органите по приходите не са намерили на декларирания адрес офис или представител на доставчика. Междувпрочем вещото лице също не е открило този доставчик, а след проверка в данъчното досие на "Метал Строй" ЕООД се е установило, че издадените на касатора фактури са отразени в дневници за продажби и СД на дружеството, данъкът е бил начислен и внесен в републиканския бюджет. Ненамирането на доставчика "Метал строй" ЕООД на декларирания данъчен адрес от страна на органа по приходите е послужило като фактическо основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит на касатора по доставките от ЕТ "Пламен Робев - Ерболино РП", на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 ЗДДС (отм.), понеже нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство са били представени от страна на касатора доказателства за установяване на произхода на стоките доколкото по този начин би се установила реалността на доставките, начина на транспортиране на горивата, мястото им на съхранение, както и доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършването им. По отношение на доставчика "Агрострой" ЕООД е било установено, че на адреса за кореспонденция не е открит офис на дружеството, от негова страна не са били представени исканите доказателства, с оглед на което ревизиращият орган е направил извода, че не може да бъде установено начисляване на данъка в счетоводството на доставчика и изпълнението на изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Вещото лице е посочило в заключението си, че също не е открило счетоводството на доставчика, а след проверка в данъчното досие на дружеството е установило, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответните периоди и с оглед на протокол за приемане на магнитен носител. След като дружеството не е открито на посочения от него адрес и не може да се докаже начисляването на данъка в счетоводството му като задължение към бюджета, то е било отказано правото на данъчен кредит на касатора, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). Правилно съдът е приел, че установяването от страна на вещото лице чрез проверка в данъчните досиета на предходните доставчици на данни за това, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС не водят до категоричното заключение за реалност на доставките, щом органите по приходите, респ. вещото лице не са разполагали с обективна възможност да извършат на място проверки в счетоводствата на доставчиците, за да бъде установено изпълнение на изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за начисляване на данъка като задължение към бюджета, както и проверка по отношение на предходни доставки. Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството дали на предходните доставчици са издадени РА, дали последните са влезли в сила или не, както и наличието или липсата на корекции в резултата на дружествата, по които последните са били изпълнители, е ирелевантно в процесния случай, тъй като касаторът не е успял да докаже по безспорен начин наличието на редовно водени счетоводства на предходните доставчици, начисляването на данъка от последните по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, първо отделение, счита, че обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на закона. Разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС (отм.) урежда материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, а тази на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) съдържа правопрепятстващите обстоятелства, при констатирането на които това право не се признава, както е в процесния случай. Органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5 от цит. норма, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства, а именно доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Правилно решаващият съд е приел, че събраните в съдебното производство доказателства, включително изслушаното заключение, по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не доказват твърденията на задълженото лице във връзка с обжалвания РА относно правнорелевантните факти по спора. При изготвянето на заключението на ССчЕ вещото лице не е могло да извърши проверка на място на счетоводните книжа на доставчиците. Проверката е била извършена само въз основа на представените по делото писмени доказателства, и на данъчните досиета на доставчиците в съответните ТД на НАП, поради което вещото лице не е могло да отговори на поставените въпроси, свързани с редовността на воденото счетоводство и с реалността на процесните доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е било в тежест на настоящия касатор да докаже, че счетоводството на предходните му доставчици е било водено редовно, както и да докаже реалността на процесните доставки. След като касаторът е твърдял, че ДДС е начислен при прекия и предходните му доставчици, че счетоводствата им са били редовно водени и че процесните доставки са реални, то той е следвало да докаже твърденията си и обори по този начин фактически установеното в РА. Такава процесуална възможност той е имал, но чрез изслушване на заключението по ССчЕ не е успял да направи това в съдебната фаза на приходното производство. Основните спорни моменти относно констатациите за непредставянето от страна на преките и предходните доставчици на доказателства от значение за определянето на данъчните задължения на касатора в указания му от органа по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката и за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, както и за липсата на доказателства за реалността на доставките, не са били оборени, респ. твърденията във връзка с тях не са доказани по безспорен начин и с надлежни доказателства от касатора. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице отменителното касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото не се следват съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение