Решение № 6373 от 23.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от член на Управителния съвет (УС) на Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ), чрез юрк. Анастасова, срещу Решение 2154/27.11.2023 г., постановено по адм. дело 1266/2023 г. по описа на на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на Разрешение за добив на строителни материали мрамори, на находище Старите колиби, разположено в землището на с. Мулдава, общ. Асеновград, обл. Пловдив, обективирано в Писмо изх. 53-00-12254/04.11.2015 г. от член на УС на АПИ, в частта, с която е определено максимално количество взривно вещество за взривяване на един сондаж или в една серия следва да е до 60 кг.. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон - касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че процесният административен акт е издаден на основание регламентирания в Закона за пътищата (ЗП) разрешителен режим и в изпълнение на предоставената компетентност на пътната администрация да управлява, стопанисва и охранява републиканските пътища. Неправилно съдът е приел, че издателят му е иззел компетентността на Районната инспекция по труда. Разрешението, което се издава на основание Правилника за безопасността на труда при взривните работи и разрешението, за издаването на което е оправомощена АПИ със Закона за пътищата, не са в колизия, тъй като не регулират едни и същи обществени отношения, а издателите им изпълняват различни административни функции. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява компетентността на издателя на процесното разрешение. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът НВГ Кариери ЕООД, чрез адв. Джостов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с Решение 5086 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело 8784/2022 г. по описа на Върховния административен съд - Седмо отделение, е обезсилено Решение 909 от 19.05.2022 г., постановено по адм. дело 1794/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на НВГ Кариери ООД срещу Разрешение за добив на строителни материали - мрамори на находище Старите колиби, разположено в землището на с. Мулдава, общ. Асеновград, обл. Пловдив, обективирано в Писмо изх. 53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция Пътна инфраструктура, с искане за обявяване на нищожността му, в частта, с която е определено максимално количество взривно вещество за взривяване на един сондаж или в една серия следва да е до 60 кг., и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при съобразяване с дадените от ВАС задължителни указания. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че НВГ Кариери ООД е концесионер по Договор от 09.10.2013 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали мрамори, от находище Старите колиби, разположено в землището на с. Мулдава, общ. Асеновград. Концедент по посочения договор е Министерският съвет на Република България, представляван от министъра на икономиката и енергетиката. В договора е регламентирано, че добивът на подземното богатство се осъществява след съгласуване от министъра на икономиката и енергетиката на проектите и плановете по чл. 7, ал. 2, т. 3, изготвени въз основа на мерките и условията на Решение по оценка на въздействие върху околната среда 3-1/2012 г. на министъра на околната среда и водите, и съгласуване на цялостния проект за добив и първична преработка с АПИ и въз основа на разрешение, издадено по ред на чл. 26 ЗП. Установено е, че със Заповед РД-11-912/21.08.2014 г., издадена от председателя на Управителния съвет (УС) на АПИ, е оправомощен членът на УС на АПИ - Д. Атанасов, да одобрява всички други документи, които не са от изключителната компетентност на председателя на УС или други длъжностни лица, на които са вменени такива със заповед на председателя на УС или с решение на УС. Видно от Протокол 12408/15, на заседание, проведено на 22.10.2015 г., от УС на АПИ е взето решение да се издаде разрешение за добив на строителни материали за находище Старите колиби на НВГ Кариери ООД, но изрично да се включи в същото условие за точно изпълнение на пробивно взривните работи, съгласно проведените изчисления за безопасни разстояния по различните фактори в определената зона за добив. Предвидено е, че максималното количество взривно вещество за взривяване в един сондаж или в една серия следва да е до 60 кг, както и че дейностите по добив на строителни материали следва да се осъществяват без нанасяне на повреди на републиканските пътища, пътните съоръжения и принадлежностите им през срока на концесията. В изпълнение на договора за концесия, на концесионера е издадено процесното Разрешение за добив на строителни материали, обективирано в писмо с изх. 53-00-12254 от 04.11.2015 г., издадено от член на УС на АПИ. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел за основателно искането на НВГ Кариери ООД за прогласяване на нищожност на Разрешение за добив на строителни материали мрамори, на находище Старите колиби, разположено в землището на с. Мулдава, общ. Асеновград, обл. Пловдив, обективирано в писмо изх. 53-00-12254/04.11.2015 г., в частта, в която е определено максимално количество взривно вещество за взривяване на един сондаж или в една серия следва да е до 60 кг. За да мотивира този извод, съдът, след като е съобразил съдържанието на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 2, б. б и ал. 3 ЗП, е посочил, че в същите не се съдържа регламентация относно възможността за определяне на количеството взривни вещества, което следва да се използва за безопасно добиване на кариерни материали. Според административния съд, регламентацията относно извършването на взривни работи се съдържа в Правилника за безопасността на труда при взривните работи (утвърден със Заповед 294/28.12.1996 г. на МТСГ), като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, разрешението за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи се издава от Районната инспекция по труда след подаване на заявление и представяне на технологичен проект за тези работи, изработен от съответното юридическо или физическо лице. На това основание съдът е приел, че УС на АПИ, респ. оправомощен от УС на АПИ негов член, не разполагат с компетентност да издават разрешения за добив на кариерни материали, с които да определят условия от компетентността на други институции. Налице е изземване на компетентност, което води до извод, че в оспорената част издаденото разрешение се явява нищожно. Решението е правилно като краен резултат, при следните съображения на касационната инстанция: Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗП за дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява добиването на кариерни и други материали. С чл. 26, ал. 3 ЗП е предвидено, че разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. В случая е безспорно установено, че обектът - находище Старите колиби, разположено в землището на с. Мулдава, общ. Асеновград, обл. Пловдив, се намира в обслужващата зона на прилежащите пътни съоръжения на път II 58 Кърджали Асеновград от републиканската пътна мрежа. Между страните не е спорно и че решение да се издаде разрешение за добив на строителни материали на посоченото находище от НВГ Кариери ООД е взето от УС на АПИ на заседание, проведено на 22.10.2015 г. Разрешението за добив на строителни материали мрамори, на находище Старите колиби, е обективирано в писмо изх. 53-00-12254/04.11.2015 г., издадено от Д. Атанасов член на УС на АПИ, и е адресирано управителя на НВГ Кариери ООД и до директора на Областно пътно управление Пловдив. Както се посочи, компетентността за издаване на разрешенията по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗП е нормативно предвидена и е в зависимост от категорията на пътищата. В разглеждания случай, доколкото процесното находище се намира в зона, чест от републиканската пътна мрежа, компетентен да издаде разрешението по чл. 26, ал. 1, т. 2, б. б ЗП е УС на АПИ или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията. Издателят на оспореното пред административния съд разрешение, обективирано в писмо изх. 53-00-12254/04.11.2015 г., е Д. Атанасов член на УС на АПИ, за изричното упълномощаване на когото от управителния съвет на АПИ да издава актове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 вр. ал. 3 ЗП, по делото не са ангажирани доказателства. Такова упълномощаване не се установява от представената пред административния съд Заповед РД-11-912/21.08.2014 г. на председателя на УС на АПИ. Със същата на Д. Атанасов, в качеството му на член на УС на АПИ, са предоставени конкретно посочени в т. 1 т. 16 правомощия, сред които не е издаването на разрешения по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗП. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че от посочената заповед се установява материалната компетентност на издателя на процесния акт. С т. 13 от заповедта, на която се е позовал съдът, Атанасов е оправомощен да одобрява всички други документи, които не са от изключителната компетентност на председателя на УС или други длъжностни лица, на които са вменени такива със заповед на председателя на УС или с решение на УС. В случая обаче не се касае до одобрен от члена на УС документ, а е налице издадено разрешение по чл. 26, ал. 1, т. 2, б. б ЗП, за което посоченото длъжностно лице не е изрично упълномощено от компетентния орган УС на АПИ. С оглед липсата на доказателства за надлежно изрично упълномощаване по 26, ал. 3 ЗП на члена на УС на АПИ, издал процесното разрешение, правилно съдът е приел, че е налице порок, обуславящ нищожността му, в оспорената по съдебен ред част. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 2 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд,