Решение № 7696 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М.Атанасова, против Решение 26521 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело 4065/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба от "Пи Ем Си Еърсофт" ЕООД, ЕИК 207395609, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя А. В. С., е отменено Решение 1040-21-136/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-21-01533862/02.02.2024 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ София-град. Касационният жалбоподател излага доводи и подробни съображения за неправилност на обжалваното решение относими към касационните основания по чл.209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е анализирал действителността на трудовия договор на лицето А. А. Ч., при положение че административния орган не се е позовал на същата. Твърди, че съдът не е съобразил, че контролното производство по разходите на ДОО се извършва с оглед проверка за спазване разпоредбите на осигурителното законодателство, а не за спазване на разпоредби от Кодекса на труда. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на "Пи Ем Си Еърсофт" ЕООД, гр.София, срещу Решение 1040-21-136/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-21-01533862/02.02.2024 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ София-град. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пи Ем Си Еърсофт" ЕООД, гр.София, чрез процесуален представител адв. И. Верне, с писмен отговор и в съдебно заседание по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Иска да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 1040-21-136/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01533862/02.02.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ София-град, с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на дружеството са дадени предписания, в качеството му на осигурител, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето А. А. Ч. за периода от 16.10.2023 г. до 15.11.2023 г.. Съдът е установил, че по повод постъпило в отдел КР на ДОО при ТП на НОИ София - град писмо с вх. 4023-21-907/06.12.2023 г. от отдел Парични обезщетения при безработица и зa гарантирани вземания (ПОБГВ) при ТП на НОИ София - град, с искане за извършване на проверка за изясняване, дали лицето А. А. Ч. е упражнявал трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО за периода от 16.10.2023 г. до 15.11.2023 г. вкл. по peгистриран трудов договор с осигурител Пи Ем Си Еърсофт ЕООД и потвърждаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, необходими за определяне правото му на изплащане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), по постъпило от лицето заявление за отпускане на такова, със Заповед ЗР-5-21- 01472396/08.12.2023 г. и Заповед ВЗ-5-21-01520295/23.01.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ София-град е извършена проверка по разходите на ДОО на осигурител Пи Ем Си Еърсофт ЕООД, гр.София. В хода на контролното производство от осигурителя за А. Чернов са представени трудово досие и разплащателна ведомост /фишове/, видно от които с Трудов договор 01/16.10.2023 г. лицето е назначено в осигурителя ПиЕмСи Еърсофт" ЕООД, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, на длъжност организатор спортни дейности считано от 16.10.2023 г. на 8-часов работен ден, като трудовото правоотношение на лицето е прекратено със Заповед 1/16.11.20231. на основание с чл. 71, ал. 1 от КТ считано от 16.11.2023 г. Представени са били ведомости за заплати и фишове, от които е видно изплатеното за периода трудово възнаграждение,; при проверка в Регистъра на осигурените лица е установено, че е подадена информация с Декл. Обр. 1, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителния стаж и доход на А. Чернов, за периода 16.10.2023г. - 15.11.2023г., която съвпада с представената разплащателна ведомост; представена е декларация от управителя на дружеството, в която е отразено, че лицето е изпълнявало в Пи Ем Си Еърсофт ЕООД трудови задължения свързани с организиране на спортни игри и комуникация с институции, относно ползване на терени, като за причина за освобождаване на лицето от заеманата длъжност е посочена намалено търсене на спортни игри от заинтересованите лица в зимния сезон; представени са декларация и обяснителна записка от А.Чернов, поясняващи естеството на трудова му дейност в Пи Ем Си Еърсофт ЕООД, като организатор спортни събития и описание на естеството на извършваната работа, състояло се в организация на игри еърсофт; представена е и длъжностна характеристика за длъжността. Резултатите от извършената проверка по разходите на ДОО са обективирани в Констативен протокол КП-5-21-01533859/02.02.2024 г., в който след обсъждане и преценка на събраните в хода на проверката доказателства, е обоснован извода, че А. Чернов. не е извършвал трудова дейност по трудово правоотношение в осигурител Пи Ем Си Еърсофт ЕООД, за периода от 16.10.2023 г. до 15.11.2023 г. вкл. и не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1 от КСО. В тази връзка от контролния орган са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-01533862/02.02.2024 г. осигурителят да заличи неправомерно подадените от него данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за А. Чернов, за периода 16.10.2023 г .до 15.11.2023 г. вкл., с код вид осигурен 01, Декларация Обр. 1. Срещу Задължителните предписания е подадена жалба от Пи Ем Си Еърсофт ЕООД, която с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1040-21-136/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, е отхвърлена като неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил оспорените актове, след като е установил, че подадените от осигурителя данни се отнасят до лице със сключен валиден трудов договор. Първоинстанционният съд е приел, че решението на Директора на ТП на НОИ София-град е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Посочил е че в случая са представени всички документи, удостоверяващи сключен трудов договор и изпълнението му, но административният орган е приел, че не са налице доказателства за действително полаган труд от страна на А. Чернов. Счел е, че контролните органи ТП на НОИ не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ, която е приложима по казуса и липсват доказателства и няма твърдения, че органите на ТП на НОИ София - град, са инициирали и провели подобно съдебно производство. Приел е, че контролният орган при НОИ преждевременно и без наличието на съдебен акт, по същество, е оспорил действителността на сключения трудов договор между А, Чернов и Пи Ем Си Еърсофт ЕООД. Съдът не е приел, че на базата на събраните от органа доказателства при проверката има данни, водещи до съмнения за наличие на действително трудово правоотношение, но ако органът е считал, че няма реално осъществявана трудова дейност или че сключеният трудов договор е бил фиктивен, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е този по чл. 75, ал. 3 от КТ. При породили се съмнения в действителността на трудовото правоотношение е било необходимо административният орган да инициира производство чл. 74, ал. 3 КТ и едва след приключването му и в зависимост от резултатите от него да пристъпи към издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор. Посочил е също, че не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт, предвид изрично предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ и поради това не би могъл да обсъжда по същество представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудова функция по трудовия договор. След като съществуват трудов договор, уведомление за сключването му и длъжностна характеристика същите е следвало да бъдат зачетени в административното производство. В заключение е обоснован извода, че след като не е обявена недействителност на трудовия договор, задължителните предписания се явяват незаконосъобразно издадени и като ги е потвърдил на директора на ТП на НОИ София-град е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, в задължителните предписания и в оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - София - град не е налице позоваване на недействителност на трудовия договор, а на обстоятелството, че не е възникнало и съществувало осигурително правоотношение между Пи Ем Си Еърсофт ЕООД и А, Чернов и последният не е имал качеството осигурено лице към настъпване на осигурения социален риск. Административният орган не е поставил под съмнение валидността на сключения трудов договор и наличието на трудово правоотношение, за да възникне приложното поле на чл. 74, ал. 3 КТ. Целта на проверката е била да се установи обстоятелството дали реално е упражнявана трудова дейност по сключения трудов договор, т.е. дали лицето има качеството на осигурено лице към настъпване на осигурителния риск, а не действителността или недействителността на трудовия договор. На основание чл. 4, ал. 1 КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, според която в относимата редакция на разпоредбата "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Липсва идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудов договор и валидно възникнало и непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Лицето следва и действително да упражнява трудова дейност в рамките на трудовото правоотношение. В контекста на горното, неправилно съдът е приел, че с оглед предвидения в чл. 74, ал. 2 КТ ред за обявяване недействителността на трудов договор съдът не би могъл да обсъжда по същество събраните доказателства по повод установяване на реалното осъществяване на трудови функции по трудовия договор. При постановяване на обжалваното решение, съдът не е обсъдил наличните по делото писмени доказателства. Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелството за действително упражнявана трудова дейност в рамките на трудовото правоотношение е на ответното дружество и в тази връзка неправилно съдът не е допуснал събиране на поискани гласни доказателства. Наред с горното, с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София-град се повдига спор за законосъобразност на Решението на директора на ТП на НОИ и Задължителните предписания към работодателя осигурител, който да заличи данни по чл. 5, ал. 4, ал. 1 КСО за осигурено лице А. А. Ч.. Безспорно предписанията засягат неговия осигурителен статус и няма събрани доказателства тези предписания да са били връчени на осигуреното/неосигуреното лице. В хипотезата на чл. 162, ал. 1 от АПК, когато актът не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможността защитят интересите си. Тази процедура в случая не е била изпълнена от съда. Предвид изложените съображения, допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са довели до постановяване на необоснован съдебен акт, в нарушение на материално-правните разпоредби, което налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от етапа на образувано съдебно производство и конституиране на страните. При новото разглеждане съдът следва да изпълни процедурата по чл. 162, ал. 1 от АПК и да се произнесе по същество, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да формира съответните фактически и правни изводи, като отговори на всички относими доводи и възражения на страните по делото. На основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. 1- во, предл. 2-ро АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,