Решение № 7687 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2019 г.

Решение № 7687 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пловдив, чрез процесуалния и представител гл. юрисконсулт Павлова, срещу Решение № 2000 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2070/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу дирекцията иск, при евентуалност да бъде намален размера на присъдените вреди до законно предвидения минимум. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Георгиев, чрез процесуалния си представител адвокат Паров в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е уважил предявения от Г. Георгиев против ОД на МВР Пловдив иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, както и за лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началник група при Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пловдив, с което на ищеца са наложени административни наказания – три глоби и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 месеца. За осъществената в производството пред Районен съд Пловдив адвокатска защита Георгиев е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника в претендирания размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца са наложени административни наказания – глоби и лишаване от право да управлява МПС, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Пловдив е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Видно от доказателствата по делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В това производство са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. В настоящият случай размерът на заплатената адвокатска защита, съответства на договореното и платено в производствата по оспорване на административния акт. В съответствие със закона е изводът, че възнаграждението е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, с оглед обема на извършената работа, при положение, че с отмененото наказателно постановление са наложени няколко административни наказания. Доказана е реално причинена вреда в претендирания размер от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така както е предявен – от датата на исковата молба. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019 г. и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение