Решение № 4637 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2013 г.

Решение № 4637 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Георгиев Стоянов против решение № 2464 от 15.04.2013 г. по адм. дело № 8320/2012 г. на Административен съд София-град, с което жалбата му против заповед № 7644/26.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена без да са обсъдени всички събрани доказателства и без да е установено, че е извършил описаните в заповедта нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" директорът е орган по назначаването на държавните служители в агенцията). Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване и на материалния закон. В заповедта са описани две нарушения, извършени на едно място и по едно и също време. По отношение на първото от тях формалните изисквания на закона са спазени. Посочени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението и служебните задължения, които са виновно нарушени. Фактическите и правни основания за издаване на заповедта се допълват и от цитираните в акта докладни записки № 4414/249 от 6.07.2012 г. и № 4414/249 от 25.07.2012 г. и от протокола от заседанието на дисциплинарния съвет. По отношение на неосъществения от страна на Стоянов контрол върху действията на митнически служители в качеството му на изпълняващ задълженията на отговорник на смяната, заповедта не отговоря на формалните изисквания на закона, тъй като не са посочени нарушените от служителя разпоредби. Действително съгласно т. V. 10 от длъжностната характеристика служителят може да изпълнява контролно-организационни функции, когато това му е възложено с вътрешноадминистративен акт. Не е установен обаче обемът на тези контролни правомощия и какви задължения Стоянов има като отговорник на смяна, респ. какви задължения същият не е изпълнил в това качество. Липсата на съображения в тази насока опорочава административния акт, тъй като е пречка да се установи в какво точно се изразява второто нарушение, за което служителят е наказан и съответно ограничава правото му на защита. Не са изложени и мотиви във връзка с възприетото от органа, че поведението на служителя е в нарушение и на чл. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител, тъй като липсват съображения за нарушение на интересите на националната икономика и на обществото. Освен това при определяне размера на наказанието не са съобразени изискванията на чл. 91, ал. 1, т. 1 и т. 4. Разпоредбите на чл. 91, ал. 1, т. 2 - 4 са цитирани формално и не са изложени конкретни съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици за държавната служба или за гражданите, както и такива във връзка с цялостното поведение на служителя. Ето защо следва да се приеме, че заповедта и в тази част не съответства на формалните изисквания на закона. При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са констатирани от първоинстанционния съд. Действително процедурата по налагане на наказание формално е изпълнена. Служителят е наказан след като са приети писмените му обяснения (такива са представени на 10.07.2012 г.) и след като е изслушан от наказващия орган (протокол от 10.07.2012 г.). Проведено е и производство пред дисциплинарния съвет съгласно изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗАМ - 464/6.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници"), по което е проведено заседание, а заповедта е издадена след запознаване със становището на дисциплинарния съвет. Въпреки това, в нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл от дисциплинарния съвет, и в нарушение на чл. 35 от АПК от дисциплинарно наказващия орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е установено кога са задържани стоките, предадени от Стоянов на шофьора на турския автобус, въведени ли са същите стоки на митническата територия на страната съобразно изискванията на чл. 45, ал. 1 от ЗМ и поставени ли са под митнически надзор, а също и дали това са стоки с търговски характер или такива, за които безмитен внос е разрешен, тъй като са личен багаж на пътниците в автобуса, както и дали по отношение на тези стоки са предприети действия съгласно чл. 4 от Регламент № 1383/2003 г. на Съвета за уведомяване на титулярите на правата на интелектуална собственост с оглед приложението на чл. 78 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Възраженията на служителя Стоянов в тази насока не са обсъдени, а и не са събрани доказателства за установяване на горните факти. Изброените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на органа за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Посочените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно същите обосновават и извод за нарушение на материалния закон, поради което изводите на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с нормативната уредба, не се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от закона. В случая с оглед представените доказателства следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя. Изводите на административния орган и на първоинстанционния съд, че на 26 срещу 27 юни 2012 г. по време на изпълнение на служебните си задължения на митнически пункт Капитан Андреево, Стоянов се е разпоредил за извеждане от страната (реекспортиране) на чуждестранни стоки под митнически надзор без за тях да са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗМ, на чл. 180, ал. 2 във връзка с ал. 4 и на Регламент № 1383/2003 г. и съвместно с друг служител ги е предал на водача на автобус, пътуващ за Република Турция, не могат да бъдат споделени. Както вече се посочи в случая не е установено от кого са задържани стоките, предадени на водача, въведени ли са тази стоки на митническа територия съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗМ, поставени ли са под митнически надзор и изпълнени ли са изискванията на чл. 4 от Регламент № 1383/2003 г. за уведомяване на притежателя на правата с оглед реализиране на правата по чл. 78 от ЗМГО. При липсата на тези данни не може да се направи извод, че извършеното от служителя е в нарушение на цитираните по-горе норми и в противоречие със задълженията по т. V. 1 и V. 2 от длъжностната характеристика. Не е установено и второто от цитираните в заповедта нарушения. Действително на Стоянов е разпоредено да замества отговорника на смяната, но след като не са установени служебните задължения на отговорника на смяната и обема на контролните правомощия, предоставен на служителя не може да се направи изводи, че същият не е упражнил контрол над посочените в заповедта служители, както и че бездействието му е в нарушение на т. V. 10 от длъжностната характеристика. Изложеното налага извода, че не е установено и нарушение на чл. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител. При тези констатации настоящата инстанция приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Стоянов. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбата против заповедта за налагане на наказание, съставът на Административен съд София - град постановява решение в противоречие с нормативната уредба. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон. На това основание и съгласно разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК съдебният акт следва да бъде отменен. В съответствие с изводите по-горе за издаване на административния акт от компетентния орган, но при съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да се постанови ново решение по същество, с което заповед № 7644/26.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Стоян Стоянов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", да бъде отменена. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство, такива не следва да бъдат присъждани на касатора въпреки направеното искане, а възражението на ответника по касационната жалба за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение не следва да бъде обсъждано. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,