Решение № 13950 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2016 г.

Решение № 13950 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е две касационни жалби, съответно подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и от "М.-К. Ф." ЕООД против Решение № 5143/18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5502/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р 2215 1405856 091 001/17.02.2015 г., издаден от ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 658/04.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Н. Т." ЕООД, изчерпателно изброени в отменителната част на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът твърди, че решението, в оспорената му част не е мотивирано, тъй като съдът най-общо коментирал всички доставки по фактурите, издадени от "Н. Т." ЕООД и направил разграничение единствено по констатациите на приетите заключения относно установен недостиг на стоки при доставчика. На второ място, по подробно изложени доводи, касаторът оспорва изводите на съда за наличие на материалноправните предпоставки за признаване право на данъчен кредит. Счита, че неправилно съдът е преценил доказателствената сила на представените по делото приемо-предавателни протоколи, верността на които не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства. Оспорва извода на съда за доказана възможността на доставчика "Н. Т." ЕООД да предаде стоки от вида и количеството на фактурираните, като твърди, че този извод почива на заключения по назначени ССчЕ, обосновани само с представени по делото приемо-предавателни протоколи за предаването на стоки от предходните доставчици, без да е извършена проверка в счетоводството на доставчика. Твърди, че при липса на доказателства за транспорт по пряката доставка, наличие на обективни данни, че транспорт и по предходните доставки не е осъществен, както и липса на доказателства за складова обезпеченост на доставчика, неправилно съдът е приел, че е доказана техническата обезпеченост на доставчика за осъществяване на процесните доставки и фактическо предаване на стоки по спорните фактури. В заключение, претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "М.-К. Ф." ЕООД против процесния ревизионен акт, в отменената му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - "М.-К. Ф." ЕООД, не взема становище по жалбата. Касаторът - "М.-К. Ф." ЕООД, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р 2215 1405856 091 001/17.02.2015 г., издаден от ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 658/04.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги, като се твърди, че по отношение на доставките на плодове и зеленчуци по делото са представени приемо-предавателни протоколи, фактури от предходен доставчик, транспортен документ за превоз или приемо-предавателен протокол за получаване на стоките по предходната доставка. По отношение на доставката на консултантска услуга, счита, че след като същата е приета и отчетена в счетоводството на получателя, то тя е реално извършена. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да се отмени. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба на "М.-К. Ф." ЕООД - директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез юрисконсулт Михайлова в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - С. е основателна, а касационната жалба на "М.-К. Ф." ЕООД е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р 2215 1405856 091 001/17.02.2015 г., издаден от ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 658/04.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта, с която на "М.-К. Ф." ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 228 423 лева и лихви в размер на 63 110 лева. Установените задължения за ДДС са в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 221 184,43 лева по фактури, издадени от "Н. Т." ЕООД с предмет - плодове и зеленчуци и в размер на 15 000 лева по фактури, издадени от "Санчизекспорт" ЕООД с предмет - комисионна. Ревизиращите органи са обосновали отказа за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Н. Т." ЕООД с липсата на доказателства за реални доставки на стоки, въз основа на установените факти, че прекия доставчик не е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките и липсата на убедителни доказателства за предаването на стоките от прекия доставчик на получателя, като в тази насока представените приемо-предавателни протоколи по пряката доставка не са кредитирани, с оглед липсата на убедителни доказателства за транспорт, съхранение, товарени и мерене на фактурираното количество тонове плодове и зеленчуци. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Санчизекспорт" ЕООД с предмет - комисионна, ревизиращите органи са приели, че липсват доказателства както за основанието, на което са фактурирани комисионните възнаграждения, така и за какви последващи доставки са използвани услугите. С обжалваното решение, АССГ е отменил РА, в частта, с която на "М.-К. Ф." ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Н. Т." ЕООД, както следва: № 0...1/14.02.2012 г.; № 0...2/15.02.2012 г.; № 0... 3/16.02.2012 г.; № 0...5/01.03.2012 г.; № 0...6/01.03.2012 г.; № 0...7/02.03.2012 г.; № 0...8/05.03.2012 г.; № 0...13/07.03.2012 г.; № 0... 19/09.03.2012 г.; № 0...20/12.03.2012 г.; № 0...22/12.03.2012 г.; № 0...23/12.03.2012 г.; № 0...25/12.03.2012 г.; № 0...27/13.03.2012 г.; № 0...28/13.03.2012 г.; № 0...30/14.03.2012 г.; № 0...ЗЗ/ 14.03.2012 г.; № 0... 32/14.03.2012 г.; № 0...31/14.03.2012 г.; № 0...29/14.03.2012 г.; № 0...34/23.03.2012 г.; № 0...35/23.03.2012 г.; № 0...36/26.03.2012 г. частично за 3217,20 лв ДДС по отношение на тиквички и лимон; № 0...37/27.03.2012 г.; № 0...38/28.03.2012 г.; № 0...42/03.04.2012 г.; № 0...44/05.04.2012 г.; № 0...47/06.04.2012 г.; № 0...48/07.04.2012 г.; № 0...50/09.04.2012 г.; № 0...53/09.04.2012 г.; № 0...58/12.04.2012 г.; № 0...60/12.04.2012 г.; № 0...64/02.05.2012 г.; № 0...62/02.05.2012 г.; № 0...66/03.05.2012 г.; № 0...68/04.05.2012 г.; № 0...71/05.05.2012 г.; № 0...73/07.05.2012 г.; № 0...75/08.05.2012 г.; № 0...78/09.05.2012 г.; № 0...80/10.05.2012 г.; № 0...81/11.05.2012 г.; № 0...83/15.05.2012 г.; № 0...85/15.05.2012 г.; № 0...87/16.05.2012 г.; № 0...88/16.05.2012 г.; № 0...90/22.05.2012 г.; № 0...92/23.05.2012 г.; № 0...97/29.05.2012 г.; № 0...98/30.05.2012 г.; № 0...99/01.06.2012 г.; № 0...101/02.06.2012 г.; № 0... 103/04.06.2012 г.; № 0...105/05.06.2012 г.; № 0...106/06.06.2012 г.; № 0...108/06.06.2012 г.; № 0...110/07.06.2012 г.; № 0...112/08.06.2012 г.; № 0...114/11.06.2012 г.; № 0...116/12.06.2012 г.; № 0...118/13.06.2012 г; № 0... 125/03.07.2012 г.; № 0...130/12.07.2012 г.; № 0...132/14.07.2012 г.; № 0...134/14.07.2012 г.; № 0...136/18.07.2012 г.; № 0...139/20.07.2012 г.; № 0...142/23.07.2012 г.; № 0...144/24.07.2012 г.; № 0...146/25.07.2012 г.; № 0...150/26.07.2012 г.; № 0...147/26.07.2012 г.; № 0...148/27.07.2012 г.; № 0...151/27.07.2012 г.; № 0...152/01.08.2012 г. частично за ДДС 738,48 лв за праскови и нектарина; № 0...154/02.08.2012 г.; № 0...156/02.08.2012 г. и № 0...158/03.08.2012 г. и отхвърлил жалбата на "М.-К. Ф." ЕООД в останалата част, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури от "Н. Т." ЕООД и по фактури на "Санчизекспорт" ЕООД. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, тъй като са изпълнени условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Н. Т." ЕООД, изчерпателно изброени в отменителната част на обжалваното решение. В съдебния акт е възпроизведена много подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, както и заключенията по назначените основна и допълнителна ССчЕ. Собствени фактически констатации съдът не е изложил. Подробно е развил принципните си разбирания относно материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит съобразно приложимите разпоредби на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС. О. правна страна е приел, че констатациите на приходната администрация са оборени от наличните по делото писмени доказателства и заключения по назначени ССчЕ. В тази насока е приел, че няма основание да не се кредитират представените в хода на ревизията двустранно подписани от доставчик и получател приемо - предавателни протоколи, след като същите не са оспорени в хода на съдебното производство от страна на ответника. Приел е за оборена констатацията на приходната администрация, че доставчика не разполагал със стоки от вида и количеството на фактурираните, като се е позовал на заключение по назначената ССчЕ, съгласно което при съпоставка между количествата стоки, придобити от прекия доставчик по представените документи за предходни доставки и тези по процесните доставки се установявало съответствие между получените и доставени от "Н. Т." ЕООД стоки. Без да обсъжда останалите доводи на приходната администрация, съдът е приел, че издадения на доставчика РА няма действие спрямо ревизираното лице, което не е участвало в производството по издаването му. Приел е, че превозът на стоките се установявал от товарителници в една част от които, без да ги посочва конкретно, стоката била получена от прекия доставчик, а други, също неконкретизирани - стоката била доставена директно на ревизираното лице. Тези, които били получавани от доставчика "Н. Т." ЕООД се съхранявали в склад, за което обстоятелство по делото бил представен договор за наем на склад, находящ се в гр. С. на ул. ""Илинденско шосе". Без да прави разграничение по отношение на приетите от него два различни механизма на доставките, първите с транспорт до склада на доставчика и след това прехвърлени на получателя и вторите - директно транспортирани до склада на получателя, съдът е приел за доказани по делото доставки чрез механизма на т. нар. "транзитна продажба" по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ. Този извод е направен въз основа на данните в представените приемо-предавателни протоколи, от които се установявало, че доставката е извършена с транспорт на контрагент на предаващата страна в обект на приемащата страна, поради което било без значение, че получател по международните товарителници бил доставчика "Н. Т." ЕООД. Накрая се е позовал на решение на СЕС по дело С-285/11, съгласно което при липса на обективни данни за знание на получателя за данъчна измама, нередностите нагоре и надолу по веригата от доставки, не могат да засегнат правото му на данъчен кредит. По изложените съображения е направен краен извод, че жалбоподателят "М.-К. Ф." ЕООД /сега ответник по касация/ е провел пълно, главно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства, поради което отменил издаденият ревизионен акт като незаконосъобразен, в посочената част. За да отхвърли жалбата на "М.-К. Ф." ЕООД в останалата част, АССГ е направил извод, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за признаване право на данъчен кредит по останалите фактури от "Н. Т." ЕООД и по фактури на "Санчизекспорт" ЕООД. В тази част от решението, АССГ е приел, че реалността на доставките по фактурите, издадени от "Н. Т." ЕООД не е доказана, тъй като по делото не са представени доказателства за фактическо предаване на стоките по пряката доставка, като приемо-предавателни протоколи или други съпътстващи доставката документи. Посочил е, че приемо - предавателни протоколи не са представени за доставките на плодове и зеленчуци по фактури № 10/05.03.2012 г. с предмет 21870 кг портокал, по която е начислен ДДС 2711,88 лв; № 15/08.03.2012 г. за 23 203 кг домат, по която е начислен ДДС 6264,81 лв; № 17/09.03.2012 г. 13565 кг домат - ДДС 3662,55 лв; № 55/10.04.2012 г. 11004 кг домат ДДС 4181,52 лв; № 57/11.04.2012 г. 9930 кг домат, ДДС 3773,40 лв, № 94/28.05.2012 г. домат 7875 кг ДДС 2047,50 лв; № 121/21.06.2012 г. за 12000 кг диня, 7088 кг портокал, 3226 кг нектарини и 1807 кг череши - ДДС 1580,68 лв; № 122/22.06.2012 г. за 5670 кг лимон и 1200 кг киви - ДДС 2018,88 лв; № 123/21.06.2012 г. 3523 кг праскови и 12967 кг кайсии ДДС 2111,31 лв; № 152/01.08.2012 г., по която липсва приемо-предавателен протокол за 11421 кг грозде /ДО на тази стока по фактурата е 7766,28 лв, следователно ДДС е 1553,26 лв. Отделно от това, въз основа на заключение по назначена допълнителна ССчЕ е приел за установен недостиг на стоки при прекия доставчик, както следва: на 830 кг грейпфрут, предмет на фактура № 36/26.03.2012 г. /ДО за стоката грейпфрут по същата е 871,50 и следователно ДДС е 174,30 лв/ и 20 440 кг ябълка, предмет на фактура № 12/06.03.2012 г. ДДС 1716,96 лв, поради което отхвърлил жалбата срещу РА и частично за тези две фактури. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Санчизекспорт" ЕООД с предмет консултации, съдът е приел, че липсват доказателства за естеството на услугата и реалното и изпълнение, поради което не е доказана реалност на фактурираната услуга. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП: Касационната инстанция намира решението, в частта, в която е отменен РА за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото няма спор относно тълкуването на материалния закон и по-специално условията, при които възниква правото на данъчен кредит. Няма спор и относно това, че стоките - плодове и зеленчуци са били получени от ревизираното лице, както и че същите са били предмет на последваща реализация. Спорен е бил въпроса дали стоките са доставени от доставчика "Н. Т." ЕООД. В хода на ревизията, тезата на ревизираното лице е била, че стоките по процесните доставки са предадени с приемо-предавателни протоколи, подписани между прекия доставчик "Н. Т." ЕООД и ревизираното лице; доставчика "Н. Т." ЕООД придобил същите стоки в една част като ВОП, а в друга - по фактури от предходни доставчици; стоките получени по ВОП били доставени директно от другата държава - членка до склада на ревизираното лице. Макар и да няма твърдения от ревизираното лице, че доставките са извършени чрез механизма на т. н. "транзитни продажби" по смисъла на чл. 329 от ТЗ, с оглед доводите за получаване на стоките по ВОП директно в склада на ревизираното лице, ревизиращия орган е развил допълнителни съображения, че и транзитна продажба не се доказва, тъй като в кл. 24 на товарителниците като получател на превозената стока бил отразен доставчика "Н. Т." ЕООД, а не ревизираното лице и предаването на стоките при превоз от превозвач, нает от доставчика би следвало да е с протокол между превозвача и крайния получател, а не между доставчика и получателя. С оспореното решение, съдът е приел, че е налице транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ, тъй като от представените приемо - предавателни протоколи се установявало, че ревизираното лице е крайния получател, а стоките били превозени от местонахождението на предходните доставчици до складовата база на ревизираното лице. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че доставките са извършени чрез механизма на т. н. "транзитни продажби" по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Тълкуването на последната разпоредба налага извод, че по силата на договор продавачът се задължава да предаде стоката на трето лице, което е посочено от купувача. По силата на тази разпоредба съществуват две правоотношения - 1. между продавач и купувач, които са страни по договора за транзитна продажба и 2. между купувач и трето лице, което е страна по друг договор за продажба, сключен между него и купувача по първото правоотношение. От тълкуването на разпоредбата следва още, че за да може продавачът по първото правоотношение да изпълни задължението си, то той трябва да съобщи на купувача за изпращането на стоката до третото лице. Необходимо е още и продавачът да предаде на купувача копие от документите, които придружават стоката, като това важи и за двете правоотношения. Търговският закон не урежда преминаването на собствеността и риска върху вещта, предмет на продажба, поради което се прилагат общите правила на Закона за задълженията и договорите - чл. 24. Тъй като собствеността върху вещта се прехвърля с предаването й, то нормално и логично е протоколите за това да са подписани между продавача по първото правоотношение и третото лице/ в случай ревизирания субект/, а не такива да са съставени между прекия доставчик, който се явява купувач по първото правоотношение, и третото лице. Следователно крайния извод на първоинстанционния съд за доказана транзитна продажба въз основа на приемо-предавателни протоколи, подписани от прекия доставчик и получателя е неправилен. Като е приел доказана транзитна продажба, съдът не е обсъдил основните доводи на страните по делото относно механизма на процесните доставки, доказателствата, които ги установяват, респективно опровергават. В съдебния акт само са възпроизведени констатациите на приходната администрация и е направен краен извод, че същите са опровергани от събраните доказателства, без да се посочват фактите, които съдът приема за установени, доказателствата, които ги установяват и съображенията на съда, поради които тези доказателства са кредитирани с доверие. Там където съдът приема някои от релевантните за спора факти за установени, изводите му са необосновани, тъй като не са обсъдени поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства по отношение на този факт и не са изложени конкретни съображения на съда по доводите на страните. Настоящата инстанция приема за необоснован извода на първоинстанционния съд, че прекия доставчик е разполагал със стоки от вида и количеството на фактурираните, само защото със заключение по назначена ССчЕ е извършена съпоставка между количествата стоки, придобити от прекия доставчик по представените от него документи за предходни доставки и тези по процесните доставки и установено съответствие между получените и доставени стоки от "Н. Т." ЕООД. Установеното съответствие по частни документи на получени и продадени стоки не доказва по убедителен начин, че доставчика действително е разполагал със стоките. За установяване на този факт, съдът е следвало да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните и едва след това да обоснове правен извод дали приема същия за доказан. В случай, че съдът прецени, че за някои обстоятелства от значение за делото, страните не сочат доказателства е бил длъжен да им укаже да ангажират такива на основание чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК. Неправилно е преценена и доказателствената стойност на представените по делото частни документи - приемо-предавателни протоколи. Съдът е приел, че същите доказват факта на предаване на стоките от прекия доставчик на получателя, само защото не са оспорени от ответника в хода на съдебното производство. Не е спорно, че протоколите са представени още в хода на ревизията и не са кредитирани от приходната администрация, поради съображения, които съдът е игнорирал. Едва след като обсъди всички доводи на страните и доказателства относно релевантния факт за фактическо предаване на стоките, съдът е следвало да обоснове правни изводи за верността на представените частни документи и фактите, които се доказват с тях. При необсъждане на основните доводи на страните относно релевантния факт за прехвърляне собствеността върху процесните плодове и зеленчуци от доставчика на ревизираното лице, крайните изводи на първоинстанционния съд за доказани реални доставки на стоки са необосновани. Липсата на съществени и собствени мотиви в решението, винаги е преценявано от съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. По изложените съображения, решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, в отменената част на съдебния акт, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. По жалбата на "М.-К. Ф." ЕООД: Касационната инстанция намира решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА за правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на административния съд за липса на реално осъществени доставки по фактури, издадени от "Н. Т." ЕООД с предмет - плодове и зеленчуци, посочени в отхвърлителната част на решението и по фактури, издадени от "Санчизекспорт" ЕООД с предмет - комисионна се подкрепят от доказателствата по делото. Доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на събраните по делото доказателства и заключения по основна и допълнителни ССчЕ са неоснователни, тъй като не се отразяват на крайните изводи на съда по приложението на материалния закон. В тази част от решението, правилно първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките по фактурите, издадени от "Н. Т." ЕООД не е доказана, тъй като по делото не са представени доказателства за фактическо предаване на стоките по пряката доставка, като приемо-предавателни протоколи или други съпътстващи доставката документи. Доводите в касационната жалба, че са представени приемо-предавателни протоколи и за тези доставки са неоснователни. В този смисъл е и заключението по назначената ССчЕ, което е проследило наличието на доказателства по всички процесни доставки и не е констатирало наличие на такива по процесните фактури. Правилно първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките по фактурите, издадени от "Санчизекспорт" ЕООД с предмет консултации не е доказана, тъй като липсват доказателства за естеството на услугата и реалното и изпълнение. В допълнение на изложеното следва да се посочи, че фактурите са непълни, поради липса на индивидуализация на предмета на престацията. По изложените съображения, касационната жалба на "М.-К. Ф." ЕООД е неоснователна, а решението в частта, с която същата е отхвърлена, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно в частта за разноските. Поради липса на претенция за разноски от "М.-К. Ф." ЕООД, такива не са му присъдени, а на Дирекция "ОДОП" - С. са присъдени съразмерно с отхвърлената част от жалбата, в която част настоящата инстанция прие решението за правилно. В частта, в която делото се връща за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по претенцията за разноски на Дирекция "ОДОП" - С. следва да се произнесе първоинстанционният съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение