Решение № 8591 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2009 г.

Решение № 8591 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 4.12.2008 г. по адм. д. № 157/08 г. на Врачанския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 11.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастър в частта й за един поземлен имот. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Част от ответниците оспорват касационната жалба, останалите не са взели становища по нея, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна. 1. Неоснователно е касационното оплакване за разлика между площта на имота по кадастралната карта и по кадастралния регистър. За такава разлика няма установяване в обжалваното решение, нито доказателства по делото. По картата (л. 10 от делото) имотът е записан с площ 1 797 кв. м., а по регистъра (л. 115) - с площ 1 796.89 кв. м. Посочването в издадената скица на имота с каква площ е по документа за собственост (чл. 31, ал. 1, т. 11 от Наредба № 3/05 г. МРРБ) не е записване по кадастралния регистър по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 вр. чл. 29, ал. 1, т. 1 и чл. 27, ал. 1, предл. 3 ЗКИР.2. Неоснователно е и касационното оплакване за незаконосъобразност на границите по кадастралната карта. а. При липсата на материализирани граници законосъобразно в картата са били нанесени границите на имота по предходния действащ кадастър от 1982 г. (пл. № 1683) според приоритетността на данните по чл. 14, т. 2 и 3 от Наредба № 3/05 г. МРРБ вр. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. б. С тези си граници имотът е бил индивидуализиран и като предмет на покупка от жалбоподателя, затова несъответствието на площта му по кадастъра от 1982 г. с посочената в нотариалния акт може да е грешка в предмета на сделката, не и основание за нанасянето му в кадастралната карта с други граници, независимо дали е бил вярно нанесен в кадастъра от 1982 г. в. Решението не съдържа установяване за приложена регулация за придаваеми се към имот пл. № 1683 части, поради което не е било налице основание и за нанасянето на регулационни граници като имотни (чл. 14, ал. 1, т. 4 от наредбата). При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд