Решение № 11600 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2010 г.

Решение № 11600 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба Стефка Михайлова Маркова от гр. Велико Търново против решение № 85 от 09.03.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 222/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-10-08/6.03.2009 г. на началника на РДНСК - В. Търново, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ за отмяна на издаденото от гл. архитект на община В. Търново Разрешение за строеж № 398 от 29.06.2006. за "Ремонт и преустройство на подпокривно пространство с цел обособяване на ателие" в УПИ № I-2493, кв. 59 по плана на гр. В. Търново, ул. Цанко Церковски № 35, заедно с одобрения инвестиционен проект. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение наматериалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна Александър Тихолов Косев писмено оспорва жалбата. Ответниците РДНСК - Северен централен район и община В. Търново не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличието на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Отмененото разрешение за строеж е издадено за ремонт и преустройство на подпокривно пространство с цел обособяване на ателие с РЗП 40 кв. м. Архитектурното заснемане на съществуващото положение на тавана не отразява заварена функция на помещения в него, поради което може да се направи извод, че представлява обща част по предназначение /чл. 38 ЗС/. С одобрения проект е предвидено обособяване на самостоятелен обект в подпокривното пространство със съдържание: ателие с баня и тоалетна заедно с килер /в северната половина/ и нов балкон от лека дървена конструкция, извън очертанията на етажа. Ателието от проекта е самостоятелен обект, без да е присъединено към друг обект от същата сграда. Не е предвидено и като преустройство с промяна на предназначението на съществуващ обект с нежилищни нужди. Проектиран и изпълнен на място е и надзид с височина до около 1,80 м, като наклонът на съществуващата покривна конструкция е намален до 20 градуса. Съгласно заключението на вещото лице с надзиждането над последната етажна плоча покривното пространство е преобразувано в тавански етаж с оформени самостоятелни обитаеми помещения. Въз основа на така установеното по делото, правилен е изводът на административния съд, че в случая се касае за създаване на самостоятелен обект от обща част на сграда-етажна собственост /чл. 185, ал. 3 ЗУТ/. Последното представлява нов строеж и Александър Тихолов Косев, който притежава право на собственост върху отделен обект в сградата - етажна собственост и ид. части от общите й части се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ по отношение на издаденото разрешение за строеж. Подадената от него жалба срещу разрешението до органа по чл. 216 ЗУТ е допустима. Правилна и в съответствие с материалния закон е отмяната на разрешението за строеж при липса на процедиране по чл. 185, ал. 3 ЗУТ - сключване на договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост. Като е отхвърлил оспорването, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,