Решение № 15083 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5792/2010 г.

Решение № 15083 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5792/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Галстян Карапет, гражданин на Армения, против решение № 134 от 18.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 72, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 70, ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е постановил отказ по отношение на Галстян Карапет за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Административният орган е постановил решението си, въз основа на бежанската история на чужденеца и при съобразяване с действащата нормативна уредба, като е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че преди производството, чиито акт се обжалва пред настоящата съдебна инстанция, чужденецът е подавал предходни молби по ЗУБ, които са отхвърлени като неоснователни. Административните актове са обжалвани пред съответния съд, който е постановил, че отказите на органите при ДАБ към МС са законосъобразни. Административното производство, приключило с обжалваното решение на председателя на ДАБ, е образувано по молба на Галстян Карапет с рег. № УП-2625 от 17.04.2008 г., която следва да се разглежда като последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Установява се, че чужденецът е гражданин на Армения, роден на Х.ХХ.ХХХХ г. в гр. Чаренцаван, Република Армения, по народност - арменец, религия - григорянско-апостолическа църква, неженен. С молбата кандидатът е поискал предоставяне на закрила в Р България. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с Галстян Карапет са проведени интервюта на 21.05.2008 г. и на 23.06.2009 г., на което е бил поканен от интервюиращия орган да изложи новите обстоятелства, на които се основава последващата му молба за предоставяне на закрила по ЗУБ. На така поставения въпрос жалбоподателят е отговорил, че живее в България от близо две години. Не желае да се върне в Армения, тъй като не е отбил военната си служба, за което е бил осъден. Добавя причини от социално-икономическо естество. Въз основа на фактите от изложената от Галстян Карапет бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложената справка с вх. № 328/4.02.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП 2625/23.02.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая материалноправни разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Галстян Карапет статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ определя, че "последваща молба" е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В тази хипотеза, административният орган по правилото на чл. 13, т. 5 от ЗУБ дължи произнасяне относно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила. Съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че молбата на оспорващия за предоставяне на статут е явно неоснователна и като такава законосъобразно е била отхвърлена, предвид наличието на двете изброени предпоставки при условията на кумулативност: чужденецът е подал последваща молба и не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Фактът, че чужденецът е осъден за това, че не е отбил военната си служба, от една страна не е доказан, а от друга не попада в приложното поле на материалния закон за предоставяне на закрила в двете й форми - бежански и хуманитарен статут. Отбиването на военната служба следва да се разглежда като публичноправно задължение на съответния гражданин към държавата си и неоснователното й отлагане не може да води до благоприятни за отклонилия се последици. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че социално-икономическата обстановка в страната е нестабилна, няма на работа, заплатите са ниски и др. подобни, както неведнъж се е произнасял Върховният административен съд, това налага извод за подбуди, породени от трудности и несгоди, свързани с възможностите за стопанска и трудова инициатива. Обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал страната легално, без да е имал проблеми с официалните власти допълнително обосновава извода за отхвърляне на молбата му за предоставяне на статут на бежанец. Касационната инстанция съобразява доказателствата по предходните решения на ДАБ за отказ на статут, които са обжалвани и оставени в сила с влезли в сила съдебни решения на административния съд, както и че посочените от оспорващия факти и обстоятелства от семеен и икономически характер са били обсъждани на предишното административно производство. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидата. Съгласно чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата. Възприетите от органа в резултат на интервюто факти не са били оборени или изменени в рамките на съдебното оспорване. Административният орган задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал извода за липса на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.