Решение № 7917 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16470/2010 г.

Решение № 7917 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16470/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Фаиз Хадар Фаиз Ашур, без гражданство, палестинец по произход, роден на 22.11.1985 г. в гр. Хан Юнес, ивицата Газа, Палестинска автономна територия подадена срещу решение № 527/6.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поддържайки, че административното решение е съобразено с чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, с оглед установената по делото обстановка в държавата на произход на жалбоподателя. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производство е образувано по молба за закрила с вх. № 181/16.10.2009 г., подадена от жалбоподателя до дирекция "Миграция " на МВР и изпратена на председателят на ДАБ. С обжалваното решение е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Фаиз Хадар Фаиз Ашур. За да постанови този резултат административния орган е приел Ашур не е имал проблеми с официалните власти в страната си по-скоро е напуснал същата поради икономически проблеми които е изложил в интервю от 4.05.2010 г. В друго интервю от 17.05.2010 г. той вече сочи друга дата за напускане на страната 3.03.2005 г. и развива друга бежанска история, за междуфамилна разправия, като представя и писмени доказателства с изявления на двете фамилии. С оглед противоречията в обясненията и другите доказателства административния орган е приел, че той не отговаря на условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обжалваното решение на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя е законосъобразно. То е издадено след задълбочена преценка на материалите в преписката, на фактите и обстоятелствата, свързани с изложената от кандидата бежанска история. От доказателствения материал не се установяват предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Липсват данни жалбоподателят да е преследван в страната си на произход по причини, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и да изпитва основателен страх от преследване по такива причини. Той е напуснал страната си легално към Египет и Алжир и Турция, а след това нелегално е влезнал в България на 1.10.2009 г., видно от обясненията му в протокол за интервю от 11.03.2010 г. В интервюто си от 4.05.2010 г. заявява, че симпатизира на Фатах, но е напуснал заради наложеното ембарго и ограничението на личната свобода в поведението. Твърдял е, че не е преследван нито от властите, нито от израелците. Едва в интервюто си от 17.05.2010 г. заявява, че е предизвикана фамилна вражда между две фамилии поради извършено убийство във фамилия симпатизираща на Хамас, като подбудител е бил чл. на на неговата фамилия, който бил майор във Фатах. В тази връзка бил изготвен списък за убийство на членове от неговата фамилия в който фигурирал и той. Заявява, че поради страх не е казал истината първоначално. При тази фактическа установеност правилно административния орган е приел, че не са налице условия за предоставяне на бежански статут. При обсъждането е анализирана личната история на бежанеца и е съпоставена с обстановката в страната му по произход. По този начин административният орган е съобразил практиката на останалите европейски страни след февруари на 2009 г. за оценка на молбите. Тя се съдържа в приложената справка относно ивицата Газа от 7.08.2009 г. В нея изрично е отразено, че изявления, основаващи се на общото положение сами по себе си не дават основание за предоставяне на статут. Особено съществени за настоящия случай са указанията, че въпреки неблагоприятната обща икономическа и хуманитарна ситуация в ивицата Газа, затрудненията, които изпитва населението не са достигнали до минималното ниво на опасност от тежки посегателства. Не се установява той да е принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от изтезания, или нечовешко или унизително отнасяне, или поради тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Същият е напуснал страната си легално и безпроблемно, с валиден задграничен паспорт. Поради това предоставянето на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация е подходящо, само ако заявителят посочи такива лични факти и обстоятелства, които при завръщането му биха го поставили в приложното поле на чл. 3 от ЕКПЧ. Административният орган е анализирал тази практика и е обсъждал обстановката в Палестинската автономия съобразно неговите твърдения. При това не е установил тежки и лични заплахи срещу живота и личността му, като гражданско лице поради насилие в резултат на вътрешната обстановка. Причините да я напусне са от икономически и социално-битов характер, които са извън обхвата на ЗУБ и не са основания за предоставяне на статут, а други доказателства не се представиха. Поради това, законосъобразно е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на основанията по чл. 8 и по чл. 9 от ЗУБ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение,