Решение № 9408 от 14.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационната жалба на "Снабдяване, заготовки и монтаж" ООД с. Покровник, област Благоевград, подадена чрез процесуалните му представители адв. Дерелиева и адв. Христов, срещу решение 8378/27.12.2019 г. , постановено по адм. дело 1673/2019 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Навежда се и оплакване, че съдът не е обсъдил възражението за нищожност на последващия административен акт на КЕВР, с което е нарушил разпоредбата на чл. 172а, ал.2 АПК, а докладът на съда се определя като непълен. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде уважен изцяло. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Снабдяване, заготовки и монтаж ООД- с.Покровник, Благоевградска област, се представлява от адв. Седефов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изразени устно в хода по същество, както и в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране , редовно призован , се представлява от юриск. Методиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в представено по делото писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил като неоснователен предявения от "Снабдяване, заготовки и монтаж" ООД с. Побровник, област Благоевград иск против Комисия за енергийно и водно регулиране- София за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи в размер на 2 386 895,90 лева,от които :главница в размер на 2 093 068,53 лева и лихва за забава в размер на 293 827,37/ от които сумата от 551 526,23 лева- обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразен административен акт- т.7 от Решение Ц-010/30.03.2011 година на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 16953 от 17.12.2013 година по адм. дело 7175/2013 г. на Петчленен състав на ВАС за периода от 01.04.2011 година до 17.12.2013 година, ведно с лихвата за забава от 279 696,57 лева върху главницата за период от 17.12.2013 година до датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 1 541 542,29 лева- претърпяна загуба от отменен незаконосъобразен административен акт Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 13785/12.11.2018 г. по адм. дело 12851/2017 г. на ВАС, ведно с лихвата за забава в размер на 14130,8 лева върху посочената сума, считано от 12.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва за забава върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. АССГ е отхвърлил всички искови претенции на Снабдяване, заготовки и монтажООД- с.Покровник срещу КЕВР като неоснователни и недоказани. За да стигне до този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна следното : На 10.01.2006 година е издадено Разрешение за ползване СТ-12 015 на МВЕЦ Влахи- с подобекти: Отбивен язовир, водохващане с утаители Пасарелка, довеждащ водонапорен тръбоопровод с L=2000 м, сграда на МВЕЦ В. с ТП и изтекало до р. Влахинска, ограда, въздушна ел. мрежа и ел. провод с L=100 м с местонахождение Сграда МВЕЦ, ограда,ТП, Изтекало и въздушен електропровод, УПИ-553 в землището на с. Влахи, община Кресна , област Благоевград, Довеждащ водонапорен тръбопровод, землището на с. Влахи, Отбивен язовир и водохващане с утаител в руслото на р. Влахинска с възложител Снабдяване,заготовки и монтаж ООД. На 14.04.2009 година е издадено Разрешително за водовземане 411140075 на Снабдяване,заготовки и монтаж ООД-с.Покровник за производство на електроенергия, посредством MBEЦ с инсталирана мощност 750 кВт и нетен напор 87,25 метра, на воден обект- река Влахинска, ляв приток на река Струма, в която при пункта на водохващането протичат водни количества- средно водно количество-0,997 куб. метра /сек/,максимално водно количество с обезпеченост 1%/ 69 куб.метра в секунда, максимално водно количество с обезпеченост 5%/ 28,50 куб. метра в сек./,с място на водовземането-водохващане на река Влахинска на кота дъно река 600 метра в землището на с. Влахи и с краен срок на разрешителното 10.12.2019 година. На 01.07.2007 година е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия 51 между ЧЕЗ Електро България АД в качеството на купувач и Снабдяване, заготовки и монтажООД в качеството на продавач, по силата на който продавачът е поел задължение да доставя на купувача в местата за продажба електрическа енергия по цени и условия, определени в договора в съответствие с действащите нормативни актове. С договора са уговорени правата и задълженията на страните, договорът е сключен за срок да 31.12.2007 година, договорено е купувачът да плаща на продавача количеството закупена електрическа енергия съгласно чл.10,ал.3 ежемесечно въз основа на показанията на СТИ за съответния месец на база подписани при отчитането протоколи, потвърдените от ЕСО седмични графици и обобщеното извлечение по сетълмент, а до издаването на сертификат за произход, купувачът заплаща на продавача количеството електрическа енергия по преференциални цени в съответствие с действащото законодателство, като купувачът заплаща на продавача по преференциални цени само електрическата енергия, за която е издаден сертификат за произход, а електрическата енергия, която не е регистрирана със сертификат, независимо от причините за това, се заплаща по базисната цена на електрическата енергия, утвърдена от ДКЕВР за съответния период. С Допълнително споразумение от 31.03.2009 година са извършени изменения в съществуващия Договор за изкупуване на електрическа енергия 51/01.07.2007 година. С Договор от 13.01.2006 година, сключен между ищецаСнабдяване, заготовки и монтаж в качеството на продавач и [фирма] в качеството на купувач е договорено, че продавачът се задължава да продаде, а купувачът да изкупи произведена активна електрическа енергия от МВЕЦ Влахипо цени и условия, посочени в договора, като годишното количество активна ел.енергия разпределено по тримесечия, което продавачът ще произведе, както и цената,по която купувачът ще изкупува произведената активна ел. енергия, са посочени в Приложение 1 и са определени с решение на КЕВР. Между страните не се спори , че за исковия период по силата на цитираните по-горе договори цената, по която ищцовото дружество производител е продавало на купувачите произведената от него ел.енергия от възобновяеми източници е преференциалната цена, отпределена от ДКЕВР по т.7 от негово Решение Ц-010/30.03.2011г. С Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР са определени, считано от 01.04.2011 г., преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водно- електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт без ДДС, като в т.7 изрично е посочено, че за водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в експлоатация преди19 юни 2007 година /какъвто е конкретният случай/, утвърдената преференциална цена е в размер на 112,48лв/ МВтч. На 02.05.2011 г. ДКЕВР е приела Становище за класифициране на водни електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по категориите, утвърдени с Решение Ц-10/30.03.2011 г., прието на закрито заседание на ДКЕВР на 02.05.2011 г. с Протоколно решение 67 по т. 1.Според цитираните в това становище технически параметри, процесната централа - ВЕЦ по технически параметри спада към т. 3 от категориите, дадени в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР: Среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 м и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт , преферениалната цена е 178,68 лв./МВтч. С Решение 2126/13.02.2013 г., постановено по адм. дело 5492/2011 г. по описа на ВАС е отменено Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници и водноелектрически централи в частта по т.7Водноелектирически централи под 10МВт,въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 година-112,48лв/МВтч и административната преписка е върната на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на Решението. Решението на Тричленен състав на ВАС е оставено в сила с Решение 16953/17.12.2013 година по адм. дело 7175/2013 година на ВАС на РБ. В изпълнение на влязлото в сила решение 2126/13.02.2013 г. по адм.д. 5492/2011г. по описа на ВАС, ДКЕВР със свое Решение Ц-5/20.02.2015 г. е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия,произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §3,ал.1,т.1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата 112,48лв/МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. От приложените по делото Договори за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници в периода 2015-2018 г. е видно, че ищцовото дружество като производител-продавач е продавало на купувача Мост Енерджи АД-гр.София ел.енергия по свободно договорени цени, както следва : до започване на работа на Българска енергийна борса, страните при определяне на цената вземат като ориентир обявените цени на НЕК и ТЕЦ Марица Изток, като търговецът е длъжен да продава стоката от свое име и за сметка на Производителя на цена,равна или по- висока от минималната продажна цена, съгласно чл.6,ал.1, договорите са сключени със срок до края на всяка календарна година-31.12.2016 година,31.12.2017 година 31.12.2018 година. С Решение 4039/15.06.2017 година, постановено по адм. дело 2596/2015г. по описа на АССГ е отменено Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР в частта, в която КЕВР е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на § 3,ал.1,т.1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата 112,48лв/МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне и отнасяне на процесните ВЕЦ към групите по посочените критерии от т.1 до т.6 в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 13785/12.11.2018 г. по адм. дело 12851/2017 година по описа на ВАС. По делото пред АССГ, приключило с обжалваното в настоящо касационно производство съдебно решение, е назначена, изслушана и и приета като неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза, която АССГ не е кредитирал по отношение техническото категоризиране на процесната МВЕЦ по т.3 от Решение Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР. С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София град е приел, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице всички, кумулативно изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че обстоятелството, че произведената от ищцовото дружество ел.енергия е била изкупувана от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по преференциалната цена, определена с отменената т.7 от Решение Ц-010/30.03.2011г., а не по по-високата преференциална цена по т.3 от същото решение / която никога не е била обжалвана и е влязла в сила още през 2011г. / не се дължи на отмяната на т.7 от цитираното по-горе решение на КЕВР, а на сложилите се с обществения доставчик/крайни снабдители договорни отношения. Липсват каквито и да било данни продавачът по тези договори в исковия период да е отправял до купувачите искане за промяна размера на определената от КЕВР преференциална цена поради неправилното техническо категоризиране на неговата МВЕЦ вместо такава по т.3 от Решение Ц-010 в такава по т.7 от същото. Цените се прилагат в отношенията между производителя и обществения доставчик,респективно-крайния снабдител, така че, ако продажбите са реализирани на друга, а не на определената за съответната група /техническа категория/ обекти цена, това не е по причина на издадения от регулаторния орган административен акт. АССГ е отбелязал в тази насока, че,видно от обстоятелството, че ищцовото дружество е обжалвало Решение Ц-010/2011 г. на КЕВР именно в неговата т.7, същото дружество само е преценило, че неговата МВЕЦ подлежи на категоризиране като обект по т.7 от това решение. Отделно от гореизложеното,за да обоснове липсата на реално настъпили за ищцовото дружество вреди във вид на пропуснати ползи от отменените решения на КЕВР, както и липса на причинно следствена връзка между така претендираните вреди и отменените административни актове, АССГ се е позовал и на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗЕВИ, съгласно която КЕВР ежегодно до 31 юни определя преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW. Щом определената с отменената т.7 на Решение Ц-010 цена има действие за една година, не би могло да се търпят вреди от прилагането на това решение и за последващ период. Наред с горното АССГ, проследявайки различните приложими към исковия период редакции на чл.31 от ЗЕВИ, е стигнал до извода, че след 24.07.2015г., когато преференциалната цена, по която общественият доставчик/крайните снабдители са длъжни да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници до размера на определената средногодишна продължителност на работа, се определя на база нововъденото понятие нетно специфично производство, това понятие е определено с Решение на КЕВР СП-1 от 31.07.2015г., което като необжалвано, е влязло в сила. Предвид горното за периода след 31.07.2015г. , дори за ищцовото дружество да са настъпили вреди от така определените преференциални цени, същите не са в причинно-следствена връзка с отменените решения Ц-010/2011г. и Ц-5/2015г. на ДКЕВР, от които се претендират. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти, фактическата обстановка е установена пълно и цялостно и се възприема изцяло от настоящата касационна инстанция, както поради наличието на законова забрана за фактически установявания чл. 220 АПК, така и поради неоспорването й от касационния жалбоподател. Съдът е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Крайните правни изводи за неоснователност на съединените искови претенции се споделят от настоящия състав на ВАСётрето отделение. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: отмен по надлежния ред като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод осъществяване на административна дейност; от незаконосъобразния акт/ действие или бездействие да е настъпила вреда; да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с допустимите за това доказателства.