Решение № 3467 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 449/2018 г.

Решение № 3467 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 449/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Петков, чрез процесуален представител, против решение № 407 от 09.11.2017 г. по адм. дело № 559/2017 г. на Административен съд Враца/АС-Враца/, с което жалбата на Петков против заповед № 369 з-945/13.07.2017 г. на Директора на ОДМВР-Враца, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена молба от 18.09.2018 г. Претендира разноски. Ответникът, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Враца е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изискуемите в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, и е издадена при спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Не се кредитират пространните доводи в касационната жалба за изтекъл двумесечен срок по цитираната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство в процесния случай е приключило със справка рег. № 5735 р-3448/15.06.2017 г., в която са обективирани резултатите от проведеното дисциплинарно разследване предвид наложилата се промяна в състава на назначената комисия за извършване на проверка по случая и удължения от ДНО срок за нейното приключване, съдържаща данните за извършеното нарушение и самоличността на извършителя в хипотеза на повторно извършване всички действия за установяване релевантните факти в дисциплинарното производство. След като ДНО се е запознал с посочената справка на 20.06.2017 г. а оспорената заповед е с дата 13.07.2017 г. то двумесечния срок за издаване заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в настоящия казус е спазен, както правилно е приел и първостепенния съд. В правомощията на ДНО е да определи обхвата на извършената проверка, а същевременно липсват законови пречки ДНО да назначава нова или допълнителна такава с оглед променените обстоятелства. Противно на тезата на касатора назначената комисия не е ограничена в събирането на информация с оглед изясняване на обстоятелствата относими към проверката, и в този случай установените факти относно извършено дисциплинарно нарушение може да послужат като основание за формиране на изводи от страна на ДНО за реализиране на дисциплинарна отговорност. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за нарушаване правото на защита на М. Петков поради неспазване правилата залегнали в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. /Инструкцията/. Следва да се отбележи, че същата има за цел осигуряване изпълнението на правилата по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в ЗМВР. Наличието на противоречия и несъответствия между Инструкцията и ЗМВР, включително въведените формални изисквания в Инструкцията по отношение на процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение във всеки конкретен случай следва да се тълкува относимо към спазване регламентираната в по-високия по степен нормативен акт процедура, при което нарушение от категорията на съществените ще е налице само при установяване неспазване на въведената организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, имащо за резултат нарушение на установените от законодателя правила за провеждане на дисциплинарното производство в специалния закон- ЗМВР, каквото нарушение в случая не се установява. На следващо място правилни са изводите на АС-Враца, че в процесния случай съобразно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието ДНО е приел писмените обяснения на служителя, дадени на 28.06.2017 г. /входирани на 12.07.2017 г./, като от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Петков е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай е установено, че касатора на 10.03.2017 г. от 06.10 ч. от гр. Враца до площадката на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД, е пътувал с автобус на фирма "Боди М-Травъл" ЕООД Враца, без предварително закупен талон за пътуване/задължение вменено на служителя М. Петков съгласно Заповед №АД-767/23.03.2005 г. на директора на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД/, което е станало достояние на трети лица. Налице е нарушение на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г., обнародван в ДВ чл. 67/12.08.2014 г., а именно "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че безспорно е установено по делото посоченото поведение от служителя, като неизпълнението на етичните правила е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Споделят се изцяло заключенията на съда за несъстоятелност на възраженията за наличие на причини, водещи до невъзможност за закупуване на талон, а доводите на служителя в касационната жалба за "форсмажорни обстоятелства" не се кредитират тъй като са в противоречие с установените факти по делото. Не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. Петков за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР- чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, и съответно е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца по чл. 200, ал. 1, т. 12, от ЗМВР. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Действително в мотивите на обжалваното решение АС-Враца е обсъдил факти, неотносими към извършеното от касатора нарушение, но същевременно съдебния състав е изложил и подробни мотиви касателно предмета на оспорване, при което изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение