Решение № 272 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2010 г.

Решение № 272 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 104 от 10.03.2010 г., постановено по адм. д. № 940/2009 г. Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на Стоянка Стоянова Паспалева, Гаврил Николов Паспалев и Станислав Николов Паспалев, тримата от гр. Благоевград срещу заповед № РД-18-55/25.08.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Мелник в частта за поземлен имот с идентификатор 47754.501.292, 47754.501.296 и 47754.501.301. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Стоянка Стоянова Паспалева, Гаврил Николов Паспалев и Станислав Николов Паспалев с молба да бъде отменено. Считат решението незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при материалноправни и процесуални нарушения. В съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита решението на административния съд за правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при напълно изяснена фактическа обстановка, която е изложил в мотивите на обжалваното решение и не се оспорва от касационните жалбоподатели. Като касационен довод се сочи неправилно прилагане на материалния закон, като правните доводи не почивали на събраните по делото доказателства. Това твърдение е неоснователно. Съдът, с помощта на експерта по делото, е изследвал отразяването на процесния имот и заснетата жилищна сграда на 2 етажа още от първия кадастрален и регулационен план на гр. Мелник, одобрен с Указ № 189/1832 г. и проследил осъществените записвания в последвалите регулационни планове от 1970 и 1993 г. От данните по административната преписка и от двете депозирани (основно и допълнително) заключения на вещото лице по делото се установява, че при одобряване на кадастралната карта за землището на гр. Мелник с частично оспорената заповед № РД-18-55/25.08.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, имотът на жалбоподателите № 501.128 е заснет с площ 397 кв. м и представлява част от парцел I, кв. 14 по заповедта за деактуване № Р-133/18.09.1998 г. на Областния управител на Софийска област. По местоположение, граници и площ той съответства на поземлен имот пл. № 128 по действащия до одобряването кадастрален план от 1993 г. и на конфигурацията на сградата пл. № 128 в парцел I, кв. 11 по плана от 1970 г. При допълнителните замервания от експерта е установено, че на място посоченият от жалбоподателите имот с площ 1500 кв. м е с частично материализирани граници, отразени в заключението по точки. Така установените факти по делото са обсъдени от съда и правилно подведени под релевантните за спора материалноправни норми - изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри за приоритетно установяване на границата на поземлените имоти по критериите по т. 1 - т. 5. В касационната жалба не се оспорва установеното от съда обстоятелство, че жалбоподателите не са изпълнили задължението, произтичащо от чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР да означат с регламентирани трайни знаци границите на имота с площ 1500 кв. м в съответствие с акта, установяващ правото им на собственост, в случая това е реституционното съдебно решение. Безспорно, на място тези граници не са ограничени с трайни материализирани граници така, че да очертаят площ от 1500 кв. м, а съгласно заключението на вещото лице, имотът е с частично материализирани граници, съвпадащи с регулационните линии на парцел I, кв. 14 от РП от 1970 г., но той не е приложен, като парцел I не е отразен като самостоятелен поземлен имот в кадастралния план. Това обуславя и изводът, че тези обстоятелства препятстват правната възможност регулационните граници да се отразят като имотни в одобрената кадастрална карта. Обосновано в мотивите на обжалваното решение е прието от съда, че в случая имотът е отразен при спазване изискването на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата доколкото т. 1 и т. 2 са неприложими. Съдът е постановил своето решение при спазване на съдопроизводствените правила, определяйки правилно доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. Осъществен е съдебен контрол съобразно принципа за служебно начало по чл. 168, ал. 1 от АПК относно спазването на правилата за осъществяване на административната процедура от органа и не са установени допуснати съществени нарушения. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,