Решение № 16492 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3485/2019 г.

Решение № 16492 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3485/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" КД, с ЕИК 131129282, представлявано от управителите И. Чернев и М. Петров, чрез процесуалния представител - старши юрисконсулт П. Класса, против Решение № 941/18.02.2019 г., постановено по адм. дело № 7345/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1040 – 21 – 289/15.06.2018 г., на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ – София град), с което е потвърдено Разпореждане № 21763/16.05.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и същото е осъдено да заплати на ТП на НОИ - София град съдебни разноски в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател изтъква доводи, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се твърдения, че съдът неправилно е приел, че характерът на злополуката, която настъпила с В. Митева след края на работния ден на обратния й път към дома, вследствие на извършено спрямо нея престъпление, е трудова. Поради това счита, че така описаната злополука с лицето, не попада в хипотезата на чл. 55, ал. 2 КСО. По подробни съображения в жалбата, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град е депозирал писмено становище, чрез процесуален представител – юрисконсулт Д. Петрова, с което оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба – В. Митева се явява лично и оспорва основателността на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда относно наличието на хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО са обосновани и правилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" КД - гр. София, против Решение № 1040 – 21 – 289/15.06.2018 г., на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ – София град), с което е потвърдено Разпореждане № 21763/16.05.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. С него декларираната от В. Митева злополука е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. За да постанови решението в посочения смисъл, съдът е приел, че злополуката, която е настъпила с Митева извън работното време, се е случила по обичайния път при отиване до мястото, където тя живее от работното място, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност приетите за относими доказателства и е установил, че на дата 14.08.2017 г., след като напуснала работното си място - Филиал 1000, Младост 3, ул. "Филип Аврамов" в 21, 30 часа и е тръгнала по обичайния си път към своя дом - [населено място], [жк], [улица], Митева е претърпяла злополука, изразяваща се в телесно увреждане, вследствие на нападение на две непознати лица. Съдът не е кредитирал доводите на дружеството жалбоподател за наличие на основанията по чл. 146 АПК и след преценката по чл. 168 АПК е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при подробно и обосновано обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните, направените от съда фактически изводи са съответни на установените по делото обстоятелства, а правните изводи са изложени съобразно приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че на 14.08.2017 г., около 22, 20 часа, при връщане от работното си място към дома, в [населено място], [адрес], В. Митева е била нападната зад магазин "Билла" от две непознати лица, вследствие на което е получила травми, диагностицирани като "множество повърхностни травми на главата" с болничен лист за временна неработоспособност № Е20178900509. По делото е представена декларация за трудова злополука вх. № 204/01.03.2018 г. на ТП на НОИ - София град, от съдържанието на която се установява, че В. Митева е декларирала злополука, станала с нея на 14.08.2017 година. На основание декларацията съобразно изискването на чл. 59 КСО е открито досие № 21763. Компетентните длъжностни лица са извършили разследване на злополуката. Резултатите от тези действия са обективирани в Протокол № 32/25.04.2018 г. и Протокол за трудова злополука, Приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Видно от данните по делото по случая е било образувано досъдебно производство № 1875/2017 г. по описа на 05 РУ СДВР по пр. преписка № 29793/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП). Според съдържанието на постановление от 2.02.2018 г. на СРП, разследването е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 НПК срещу неизвестен извършител, за това, че за времето около 22, 30 часа на 14.08.2017 г. в гр. София до железопътна линия зад магазин "Билла" на ул. "Резбарска" е отнел чужди движими вещи от владението на В. Митева, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил сила – ритнал лицето, съборил го на земята и издърпал чантата му, което е престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. За случилото се свидетелства и докладна записка до началника на 05 РУ – СДВР от 15.08.2017 година. От последната се установява начина, по който на Митева са причинени травматичните увреждания – удряне в гръб в областта на бъбреците, след което е паднала на земята. Пострадалата е разпитана и като свидетел в образуваното досъдебно производство, за което обстоятелство по делото се представя протокол от разпит от дата 15.08.2017 година. От нейна страна също са изложени факти и обстоятелства, свидетелстващи за мястото, където е била нападната – по посока магазин "Билла", към ул. "Резбарска" след железопътната линия към улицата, на която живее и в близост до автомобилен гараж "Мобиил". В приложеното по делото писмо на "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" КД, изходящо от управителите на дружеството, чрез процесуален представител П. Класса (лист 54 от първоинстанционното дело) е видно, че същото не оспорва механизма на травматичното увреждане на В. Митева, както мястото и времето, на което се случило, но възразява против констатациите на длъжностните лица относно вида на злополуката, тъй като счита, че не е трудова, поради наличие на данни за извършено престъпление от общ характер, по отношение на В. Митева. Със същото писмо от страна на дружеството са представени доказателства, обосноваващи наличието на трудовоправни отношения между "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" КД, в качеството си на работодател и В. Митева като служител. Съгласно сключения между страните трудов договор от дата 5.12.2016 г. и длъжностна характеристика на лицето се установява, че Митева работи при условията на чл. 67, ал. 1 КТ във вр. с чл. 70 КТ, с място на работа - филиал 1000 на "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" КД в гр. София, съответно работното време е 40 часа седмично, което се разпределя от работодателя с Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. На основание издадените протокол № 1/28.08.2017 г. за разследване на злополуката от осигурителя и декларация за трудова злополука вх. № 204/01.03.2018 г., декларираната злополука от В. Митева, станала с нея в качеството на пострадал, с разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. В административното производство по обжалване на разпореждането същото е било потвърдено от директора на ТП на НОИ – София град. Решението на административният орган е било предмет на съдебно оспорване пред Административен съд София – град. С оглед на така установената фактическа обстановка, касационната инстанция приема, че административният съд е достигнал до обосновани правни изводи, свързани в конкретната хипотеза за наличието на материалните предпоставки, при които злополуката следва да се приеме за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО дава легална дефиниция на понятието трудова злополука, която се характеризира като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Видно от текста на чл. 55, ал. 2, т. т. 1 - 3 КСО, трудова е злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за получаване на възнаграждението. От събраните доказателства по делото се налага извод, че в случая са изпълнени всички предпоставки за определянето на настъпилата злополука като трудова в хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, а именно: по време на обичайния път при връщане от мястото на работа на лицето, посочено в трудовия договор, до мястото на живеене на В. Митева, което е с постоянен характер, в качеството й на осигурено лице, на което са причинени травматични увреждания От приложените по делото протоколи за резултатите от извършеното разследване на обстоятелствата по травматичното увреждане на Митева и прокурорската преписка, е видно, че станалата на 14.08.2017 г. злополука е настъпила, когато пострадалата се е връщала по обичайния си път от работното място към дома. Обсъдените и приети по делото писмени доказателства са издадени в кръга на служебните задължения на съответните длъжностни лица и прокурора, които не са опровергани по съдържание от дружеството работодател. Същите следва да се кредитират като юридически актове с правно значение, във връзка с констатацията в обжалвания административен акт, за наличие съществуването на трудова злополука с В. Митева. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, които са били поддържани и пред първоинстанционния съд, че злополуката не е трудова, защото е настъпила в резултат на престъпление. Административният съд задълбочено и аргументирано е обсъдил тези доводи на жалбоподателя и е изложил съображенията си, като направените от същия изводи се споделят от настоящия състав. От тълкуването на нормата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО се извежда извод, че за да се признае злополуката за трудова, законодателят не разграничава хипотези съобразно причините, поради които тя е настъпила. След като по делото е било установено травматичното увреждане на Митева, което се дължи на пряко въздействие върху тялото й, съответно засяга нейната телесна цялост и здраве, е без правно значение за определянето на злополуката като трудова, дали тя е причинена от деликт, престъпление или друго неправомерно деяние. Единственото изключение, което КСО предвижда, е изключението по чл. 55, ал. 3 КСО, според който текст няма трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От приложените по делото протоколи за резултатите от извършеното разследване на обстоятелствата по травматичното увреждане на Митева и прокурорската преписка, е видно, че станалата на 14.08.2017 г. злополука е настъпила, когато пострадалата се е връщала по обичайния си път от работното място към дома. Обсъдените и приети по делото писмени доказателства са издадени в кръга на служебните задължения на съответните длъжностни лица и прокурора, които не са опровергани по съдържание от дружеството работодател. Същите следва да се кредитират като юридически актове с правно значение, във връзка с констатацията в обжалвания административен акт, за наличие съществуването на трудова злополука с В. Митева. Аргументите на касатора относно обстоятелството, че първоинстанционният съд тълкувал разширително нормата на чл. 55, ал. 1 КСО и поради това бил нарушен принципът на пропорционалност, който е основополагащ за правото на Европейския съюз, също не се споделят от касационната инстанция. Според разпоредбата на чл. 1, б. "а" от Регламент (ЕС ) № 349/2011 г. на Комисията от 11.04.2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки, за целите на същия се прилага следното определение на понятието трудова злополука, а именно "трудова злополука" означава краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до психически или физически увреждания. Изразът в "процеса на работа" означава при извършване на трудова дейност или през времето прекарано на работното място, което не включва пътнотранспортните произшествия, настъпили при отиване и връщане от и до работа. Целта на този регламент обаче е конкретизацията на трудовите злополуки, настъпили на работното място, оттам и постигането на целите на регламента, а имено с мерките за прилагане за да се подобри общественото здраве и здравословните и безопасните условия на труд. От самата цел на регламента се извежда извод, че тя не обхваща трудовите злополуки, настъпили при отиване или връщане на работника или служителя до работното му място. Определението за понятието "трудова злополука" е дадено само за целите на регламента, като няма основание да се приеме, че целта му е въобще да изключи като трудов характера на злополуката, настъпила при отиване или връщане от работа, в какъвто смисъл е и националната правна норма на чл. 55, ал. 2 КСО. Обстоятелството, че работникът или служителя разполага с правната възможност да претендира от работодателя обезщетението, което е предвидено по чл. 200 от Кодекса на труда, не изключва установяването на травматичните увреждания на пострадалия като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО. По тези съображения касационната инстанция намира доводите относно неправилност на първоинстанционното съдебно решение за неоснователни, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане, на ответника ТП на НОИ - София град следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, защото пред касационната инстанция е осъществена процесуална защита, изразяваща се в изготвяне на писмени бележки от юрисконсулт Петрова. Същото се определя в размер на 100 лева и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,