Решение № 8310 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на ЕОС МАТРИКС ЕООД-София, чрез процесуалния си представител юрк.Михайлова, срещу решение 5144 от 14.02.2025 г. по адм. дело 11419/2024 г. на Административен съд София град/АССГ/. С обжалваното решение е отменен изричен отказ на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД от 01.08.2023 г. да предостави на Л. Н. Д. от гр.София копие от всички документи съдържащи обработваните от дружеството нейни лични данни и от които произтичат претендираните от ЕОС МАТРИКСЕООД вземания, връщайки преписката на ЕОС МАТРИКС за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона.С решението съдът е осъдил ответното дружество да заплати на оспорващия разноски на пълномощника му адвокат Лимберов сумата 1000 лв., разноски адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспореният акт съдържа отказ от предоставяне на информация по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните.Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз по дело С-487/21 и С- 312/23 , в което е посочено и в последствие доразвито, че терминът "копие" се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да са пълни. Счита, че ОРЗД не вменява на администраторите задължение за предоставяне на копие от документите, в които се съдържат данните, а задължение за предоставяне на копие от обработваните лични данни на субекта във формат, който предоставя информацията по достъпен и разбираем начин. При тези съображения, развити в жалбата иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът в касационното производство Л. Н. Д., чрез пълномощника си адв. Лимберов, оспорва подадената касационна жалба в представени писмен отговор и в съдебно заседание. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което иска да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба . Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По делото са установени следните обстоятелства: По делото е налична справка от Централния кредитен регистър/ЦКР/, съгласно която ЕОС МАТРИКСЕООД е подавало информация за кредитната задлъжнялост на Л. Д., като последната е от 28.02.2023г. На 31.07.2023г. жалбоподателката е подала искане до ЕОС МАТРИКСЕООД, чрез пълномощника си, за предоставяне на копие от всички документи съдържащи обработване на личните й данни , произтичащи от претендираните от ответника вземания, а именно : договор за кредит, ведно с всички анекси и приложенията към него, както и договор за цесия , по силата на който ответната страна е придобила договора за кредит. С отговор от 01.08.2023г. дружеството информирала Д., че няма да й бъдат предоставени сочените в искането й документи- по единият от тях е страна по него и следва да разполага със същия; по договорът за цесия не е страна по него и предоставянето му не се дължи. Също така Л. Д. е уведомена, че има задължения, произтичащи от договор от 07.02.2004г.,сключен между нея и Юробанк БългарияАД. Вземането е придобито от ответното дружество чрез цесия от 18.01.2016г., като към момента на отговора задължението възлиза на 10 588,09лева. Сочи се от съда наличие на последвала кореспонденция между страните, касаещи пълномощията на адв. Лимбовски , както и писмо, в което ЕОС МАТРИКСЕООД известява Д., че уважава искането й , като предоставя: заявление за издаване на кредитна карта; извлечение от счетоводните книги на Юробанк БългарияАД, изпълнителен лист от 27.11.2015г. и Приложение 1 Потвърждение за извършена цесия към договор за цесия от 18.01.2016г. Д. е оспорила пред съда отказа на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД от 25.04.2024 г. с доводи, че дружеството, в качеството на администратор на лични данни, следва да му предостави копие от всички договори за заем, които са сключвани между страните, в нарушение на правата му по член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 и искане да се задължи да предостави същите. Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и при коректен анализ на приложимите нормативни разпоредби правилно е приел, че е налице отказ на администратора на лични данни на достъп на субекта на данни до информацията по член 15, параграф 1 ОРЗД. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни субектът на данни упражнява правата си по чл. 15 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Отказът на администратора на лични данни да предостави информация по член 15 ОРЗД подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД. Поради това съдът правилно е намерил оспорването за допустимо и е разгледал по същество законосъобразността на обжалвания отказ. При решаване на материалноправния спор съдът е съобразил принципите по член 5 ОРЗД, свързани с обработването на лични данни и конкретно с отговорността за отчетност на администратора на лични данни, който следва да докаже спазването на задължението да събира личните данни за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. На следващо място съдът мотивирано е отхвърлил възражението на дружеството, че жалбоподателката (сега касационен ответник) разполага с копие на договора за кредитна карта, поради което не е необходимо да го предоставя отново. Съгласно член 15, параграф 1 всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. В съответствие с разпоредбите член 12, параграф 1 във връзка с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е приел, че администраторът на лични данни следва да предостави копие на документа, както и потвърждение дали се обработват негови лични данни. Върховният административен съд е приел в практиката си, че фактът дали субектът на данни съхранява или не своите копия от договорите за заем не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в ЗЗЛД в т. см. Решение 7101 от 28.06.2023 г. по адм. д. 1825/2023 г. на ВАС, V о. Доводите в касационната жалба, основани на решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., са наведени и пред първоинстанционния съд, който аргументирано е посочил, че решението не налага извод за освобождаване от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В решението си Съдът на ЕС приема, че: 1. Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/67 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2. Член 15, параграф 3, трето изречение на Регламент(ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие "информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. В съответствие с решението на СЕС съдът точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на пълномощника на касационния ответник, "ЕОС МАТРИКС" АД следва да заплати на адвокат Б. Лимберов разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,