Решение № 4916 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. ЕООД, ЕИК 203623588, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [улица], каб. [номер], чрез управителя А. Радева, представлявана от адв. Г. Мудев БлАК, срещу Решение 2631/15.08.2024 г., постановено по адм.д. 824/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22000122005497-091-001/17.05.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 1097/07.08.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 1 000 лв. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразяват се съмнения в пристрастност на съдебния състав, които се обосновават с недопускане на направени доказателствени искания. Като допуснати нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи отново отказ на съда за събиране на доказателства, както и нарушаване на принципа на служебното начало, прогласен в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на реалност по доставките от Три В Х ООД и ПМ трейдинг 22 ООД, както и че доставките на интернет от Мар ком ООД не е доказано да са свързани с дейността на ревизираното дружество. Акцентира, че такъв довод не е бил налице в ревизионното производство и е въведен за пръв път със съдебното решение, без да му е указано, че не сочи доказателства в тази насока. Развива съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, както и за неправилна съдебна преценка на фактите и обстоятелствата относно документирането на доставките и предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на присъдените разноски, възразява че насрещната страна не е била представлявана от юрисконсулт в хода на съдебното производство. Отправеното с жалбата искане е за отмяна на първоинстанционното решение и съответно за отмяна на процесния РА или алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции по списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение от ответника. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Теофанова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 144,00 лв., съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил РА Р-22000122005497-091-001/17.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1097/07.08.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 43 671,13 лв. за данъчни периоди от м.07.2022 г. до м.09.2022 г. От фактическа страна съдът е установил, че ревизираното дружество е декларирало като основна дейност през проверявания период управление и обслужване на компютърни средства и системи. За да мотивира изводите си за валидност и за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесния РА, първостепенният съд е извършил проверка на представените заповеди и процедурата по възлагане и извършване на ревизията, както и на валидността на издадените електронни документи. За да отхвърли жалбата, съдът е обосновал заключението, че констатациите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки в случая са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. В обжалваното решение са разгледани възраженията на ревизираното лице по отношение на отказа с РА да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Решаващият състав е приел, че въз основа на ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства не може да се направи извод за реалността на спорните доставки. С оглед на изложеното е обосновано решението за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на подадената жалба. Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство, както ревизираното лице, така и доставчиците Три В-Х ООД и Мар-Ком ООД са представили издадените фактури, съпровождащите ги документи, както и хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на доставките. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1.наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4.предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. За извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчиците. Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване. Съгласно приетото заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ревизираното дружество, фактурите са придружени с документи за плащане на сумата по тях; издадените от ПМ Трейдинг 22 ЕООД фактури са с предмет доставка и въвеждане в експлоатация на Антмайнери и частично заплащане за поддръжка на 10 бр. Антмайнери по договор от 31.01.2022 г. Представени са доказателства за продажба на произведените биткойни на физическо лице, като приходите от продажба са декларирани с годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2022 г., т.е. те са използвани за облагаемата икономическа дейност на дружеството. От експерта по приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че на сайта на Пирин ТВ и в частност в рекламно-информационния блок има две видеореклами, съдържащи реклама на Ш. ЕООД. РЛ е сключило договор за възлагане на Три В-Х ООД за създаване на реклама, но технически не е установил, че именно това дружество е изпълнило тази реклама на сайта на Пирин ТВ. От така установеното не следва недоказаност на реалността на доставката, както неправилно е приел първоинстанционният съд доставката е налице и РЛ е посочило кой е доставчикът и е представило доказателствата, с които разполага. В случай, че се твърди, че доставчикът е друго лице, то този факт е следвало да бъде установен от ответника. Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т.е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Още в хода на ревизията и от ревизираното дружество и от част от доставчиците са представени приемо-предавателни протоколи относно предаване на стоките/вещите и услугите, предмет на доставка. Били са представени и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките договори, доказателства за плащания, извадки от счетоводни регистри, декларации по ЗДДС. Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че са представени в хода на ревизията, а по същество цялото счетоводство се състои от частни документи, което не води до извод, че същите не представляват годни доказателства. Три В-Х ООД е представило удостоверение за регистрация по Обща лицензия за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея на територията на Благоевград 201-05043/19.02.2004 г., индивидуални лицензии за телевизионна дейност. Управителят на дружеството е декларирал, че са изработили рекламни клипове и е предоставено рекламно време за излъчването им по телевизионен канал Пирин ТВ , съгласно сключените договори за услуга и реклама с Ш. ЕООД. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради недоказаност на техническа и на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото многобройни писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи, установяват реалност на процесните доставки. По така изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което процесният РА да бъде отменен. При този изход на спора, касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 8 604 лв., съгласно представения списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение